Хванаха ли извънземни съветските мъже в черно? Тайните на ГРУ и КГБ
Историята на руския отдел на " мъжете в черно " към момента е скрита от обществеността. Бившите чиновници, даже след толкоз доста години, не са склонни да приказват за работата си в " извънземния " отдел на ГРУ.
Съветското военно разузнаване стартира да се интересува от тематиката за евентуален контакт с извънземни след „ злополуката “ с летяща паница в Розуел. Но дълги години никой не може да систематизира посоката на работа. Наследникът на Сталин Никита Хрушчов не се интересува доста от тази тематика, само че Леонид Брежнев, който го сменя отпред на страната, съвсем незабавно привиква цялото висше управление на военното разузнаване и изяснява, че „ всички неразучени би трябвало да се вземат на мушката. "
-->
Брежнев се интересува от детайлностите за „ контактите “ на руските военни с всевъзможни извънземни обекти. Създава се „ специфичен отдел “, чийто чиновници имат за задача да учат и, в случай че е допустимо, да осъществят контакт, с представители на извънземни цивилизации. Първите експерти по работа с технологии от извънземен генезис приключват курса на образование през 1970 година и стартира дейната фаза на „ лов “ за извънземни.
Особен интерес
Брежнев не се интересува от претекстовете и задачите на каквито и да било „ обекти от извънземен генезис “. В тези години задачата на генералния секретар е доста по-проста - да учи характерностите на летателните апарати и другите технологии и да ги ползва, с цел да завоюва конкуренцията във въоръжаването и Студената война, прецизира " Труд ".
До средата на 70-те години военните събират впечатляваща директория за отчета - тя съдържа цялата информация за обекти с извънземен генезис и подробна подредба - от „ пури “, летящи над горите в Сибир, до ярки сребърни „ капки “. Месец преди да бъде предаден на президента, в отчета военните записват така наречен Петрозаводски феномен - блестящо зарево в небето на стотици обекти с друга форма, появяващи се или изчезващи през деня и нощем.
За да успокоят жителите на северозападната част на страната, разтревожени от неразбираемия феномен, военните декларират, че ракети са изстреляни в небето и всичко, което се вижда, са оптични феномени. Всъщност това е правилно единствено частично - изстрелване от космодрума в действителност има, само че единствено едно. Останалите няколко десетки обекта регулярно прелитат, с цел да „ следят “ в продължение на няколко дни и изцяло изчезват единствено 55 минути след изстрелването на спътника.Друга линия на работа върху извънземните в епохата на Брежнев е опитът да се изследват характерностите на летящите обекти. „ Дискове “, „ пури “, „ капки “, „ китари “ – свидетелствата на стотици бойни водачи, които описват за странните форми на НЛО в небето – са изследвани от специфичен отдел на ГРУ с единствената цел да се разбере най-малко част от технологиите, с които разполагат съветските „ посетители “.
Първи триумфи
Първият сериозен триумф на „ специфичната консолидирана група “ на ГРУ и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики е реализиран едвам в края на 70-те години. На 11 юли 1979 година прехващач МиГ-25 смъква незнаен обект покрай Сахалин, чиято скорост е доста по-висока от тази на руския изтребител. Малко преди разрешението за потребление на оръжието, водачът оповестява: „ Във фюзелажа има мощна осцилация, чувството е, че крилата всеки миг ще се откъснат! “ Почти незабавно регионът на рухването на обекта е отцепен от кораби на Тихоокеанския флот, само че по-нататъшната история на случая е незнайна.
В същото време се появяват клюки, че за „ особени случаи “ се строи обект, изолиран от външния свят. В него военните възнамеряват да изпратят за карантина както „ контактьори “, по този начин и „ посетители “ от други светове. През 90-те години публицистите няколко пъти пишат за този обект, само че съответна информация липсва. Някои настояват, че този „ затвор “ се намира в Камчатка, други са сигурни, че е на Курилските острови, а трети упорстват, че „ специфичният затвор “ за извънземни е издигнат на „ континента “, покрай Хабаровск.
Сериозен случай
Най-големият случай се случва през 1978 година Две години след случая с НЛО в Техеран, когато незнаен обект съвсем унищожава два изтребителя F-4, неидентифициран обект навлиза във въздушното пространство над Мурманск. Местният полк за противовъздушна защита, предизвестен, незабавно стартира да осветява нощното небе с мощни прожектори, само че откакто лъчите на големите фенери се насочват към небето, радарът на системата за ориентиране „ ослепява “. Няколко секунди по-късно стартират да пукат мощните крушки на прожекторите. Едва след включването на спешното осветяване излиза наяве, че „ непознатият подтик ” безусловно е „ изпържил ” мощните светлини.
Похарчени са доста пари, с цел да се хване най-малко едно НЛО и обекти да бъдат снимани. Разработена е специфична стратегия „ Решетка “, в границите на която на всеки изтребител-прехващач се конфигурира мощно електромагнитно насочващо оръдие. За създаването на системата и нейното тестване са изразходвани 200 милиона руски рубли. През 1983 година излетява първият изтребител с подобен „ заглушител “, само че цялата информация за по-нататъшното развиване на системата изчезва.
/Труд/
Съветското военно разузнаване стартира да се интересува от тематиката за евентуален контакт с извънземни след „ злополуката “ с летяща паница в Розуел. Но дълги години никой не може да систематизира посоката на работа. Наследникът на Сталин Никита Хрушчов не се интересува доста от тази тематика, само че Леонид Брежнев, който го сменя отпред на страната, съвсем незабавно привиква цялото висше управление на военното разузнаване и изяснява, че „ всички неразучени би трябвало да се вземат на мушката. "
-->
Брежнев се интересува от детайлностите за „ контактите “ на руските военни с всевъзможни извънземни обекти. Създава се „ специфичен отдел “, чийто чиновници имат за задача да учат и, в случай че е допустимо, да осъществят контакт, с представители на извънземни цивилизации. Първите експерти по работа с технологии от извънземен генезис приключват курса на образование през 1970 година и стартира дейната фаза на „ лов “ за извънземни.
Особен интерес
Брежнев не се интересува от претекстовете и задачите на каквито и да било „ обекти от извънземен генезис “. В тези години задачата на генералния секретар е доста по-проста - да учи характерностите на летателните апарати и другите технологии и да ги ползва, с цел да завоюва конкуренцията във въоръжаването и Студената война, прецизира " Труд ".
До средата на 70-те години военните събират впечатляваща директория за отчета - тя съдържа цялата информация за обекти с извънземен генезис и подробна подредба - от „ пури “, летящи над горите в Сибир, до ярки сребърни „ капки “. Месец преди да бъде предаден на президента, в отчета военните записват така наречен Петрозаводски феномен - блестящо зарево в небето на стотици обекти с друга форма, появяващи се или изчезващи през деня и нощем.
За да успокоят жителите на северозападната част на страната, разтревожени от неразбираемия феномен, военните декларират, че ракети са изстреляни в небето и всичко, което се вижда, са оптични феномени. Всъщност това е правилно единствено частично - изстрелване от космодрума в действителност има, само че единствено едно. Останалите няколко десетки обекта регулярно прелитат, с цел да „ следят “ в продължение на няколко дни и изцяло изчезват единствено 55 минути след изстрелването на спътника.Друга линия на работа върху извънземните в епохата на Брежнев е опитът да се изследват характерностите на летящите обекти. „ Дискове “, „ пури “, „ капки “, „ китари “ – свидетелствата на стотици бойни водачи, които описват за странните форми на НЛО в небето – са изследвани от специфичен отдел на ГРУ с единствената цел да се разбере най-малко част от технологиите, с които разполагат съветските „ посетители “.
Първи триумфи
Първият сериозен триумф на „ специфичната консолидирана група “ на ГРУ и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики е реализиран едвам в края на 70-те години. На 11 юли 1979 година прехващач МиГ-25 смъква незнаен обект покрай Сахалин, чиято скорост е доста по-висока от тази на руския изтребител. Малко преди разрешението за потребление на оръжието, водачът оповестява: „ Във фюзелажа има мощна осцилация, чувството е, че крилата всеки миг ще се откъснат! “ Почти незабавно регионът на рухването на обекта е отцепен от кораби на Тихоокеанския флот, само че по-нататъшната история на случая е незнайна.
В същото време се появяват клюки, че за „ особени случаи “ се строи обект, изолиран от външния свят. В него военните възнамеряват да изпратят за карантина както „ контактьори “, по този начин и „ посетители “ от други светове. През 90-те години публицистите няколко пъти пишат за този обект, само че съответна информация липсва. Някои настояват, че този „ затвор “ се намира в Камчатка, други са сигурни, че е на Курилските острови, а трети упорстват, че „ специфичният затвор “ за извънземни е издигнат на „ континента “, покрай Хабаровск.
Сериозен случай
Най-големият случай се случва през 1978 година Две години след случая с НЛО в Техеран, когато незнаен обект съвсем унищожава два изтребителя F-4, неидентифициран обект навлиза във въздушното пространство над Мурманск. Местният полк за противовъздушна защита, предизвестен, незабавно стартира да осветява нощното небе с мощни прожектори, само че откакто лъчите на големите фенери се насочват към небето, радарът на системата за ориентиране „ ослепява “. Няколко секунди по-късно стартират да пукат мощните крушки на прожекторите. Едва след включването на спешното осветяване излиза наяве, че „ непознатият подтик ” безусловно е „ изпържил ” мощните светлини.
Похарчени са доста пари, с цел да се хване най-малко едно НЛО и обекти да бъдат снимани. Разработена е специфична стратегия „ Решетка “, в границите на която на всеки изтребител-прехващач се конфигурира мощно електромагнитно насочващо оръдие. За създаването на системата и нейното тестване са изразходвани 200 милиона руски рубли. През 1983 година излетява първият изтребител с подобен „ заглушител “, само че цялата информация за по-нататъшното развиване на системата изчезва.
/Труд/
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ