Наш млад бизнесмен си призна за далавери с обществени поръчки в болница и училище, и предизвика фурор в мрежата
Историята на млад български предприемач събра хиляди лайкове във Facebook. На страницата си в обществената мрежа той споделя за печалния си опит, който е имал с даренията . Независимо от всичко Димитър Димитров решил, че ще продължи да оказва помощ.
Ето и описа му, който трогна десетки българи в обществената мрежа:
Влизайки в офиса тази заран, видях куп от десетки нови преносими компютри, принтери и мултимедийни проектори. Усмихнах се по този начин, както човек се усмихва на прочетена или чута смешка. В случая шегата пристигна от вътрешния ми глас: „ О, това е следващата ми спекулация “. Ето и предисторията: В един тъмен ноемврийски ден преди тринадесет години сътрудник ми показа, че има ангина, само че не знае към кой доктор да се обърне. Мой другар е доста добър УНГ експерт и заведох сътрудника в кабинета му. Освен добър лекар, моят другар е и доста добър човек.
Този път обаче заварих доктора доста сърдит. Попитах го какво се е случило, а той описа, че сега има дребен пациент, единствено на няколко месеца, с инфектиране на вътрешно ухо, а в болничното заведение нямат съвременен апарат за диагностика и желаят да създадат рентгенова фотография на главата на това дете. Докторът беше не просто сърдит, а гневен на мизерията, в която е заставен да работи. Не единствено кабинета му, само че и цялата държавна болница, в която работи, бяха подобаващи по-скоро за фон на филм за Първата международна война. Попитах го каква е алтернативата на рентгеновия уред в съответния случай. Докторът извади някакъв азбучник от чекмедже на старинното си железно бюро, бързо прелисти на съответната страница и ми сподели уреда.
Очите му сияеха като на малко дете, което е видяло мечтаната играчка. С екстаз разказваше за преимуществата на този уред пред останалите и по какъв начин пациентите няма да бъдат облъчвани, а качествените изображения ще водят до бърза и прецизна диагноза. Аз също считам, че е неуместно хората, изключително децата, да бъдат лекувани с антични уреди и способи, по тази причина взех мигновено решение да закупя този апарат за него. Поставих изискване: когато преглежда деца с уреда, да не желае пари за прегледа. Той одобри и счетоводството на компанията ми се свърза с представителството и заплати уреда незабавно. Уредът беше разполагаем и дарен в границите на същия ден. Няколко месеца по-късно получих позвъняване от моя другар лекар. Попита ме дали бих оказал помощ със закупуването на различен, също по този начин скъп и необходим уред. Съгласих се.
Препоръчвам този лекар постоянно, когато някой се нуждае от помощ в неговата област и по този мотив се чуваме от време на време, с цел да го попитам дали има опция да одобри някой мой прочут. Той използваше случая да ми опише какъв брой е удовлетворен от дарените му медицински уреди. Един ден той ми позвъни с думите „ Има тук една спекулация за теб! “. Думата ме обиди, още преди да е пояснил защо иде тирада. Попитах го защо става въпрос. Той сподели, че има потребност от различен апарат, който коства към 10 000 лв.. Попитах го къде е далаверата в това и той усети, че е съумял да ме ядоса. Каза: „ Ти нали си спестяваш налози като правиш дарения? “.
Трябваше да употребявам цялата си воля, с цел да му обясня със спокоен глас, че когато даря 10 000 лв., това понижава облагата ми със същите тези 10 000 лв., което пък понижава налозите ми с хиляда лв., само че в случай че не даря тези 10 000 лв., просто ще им платя 1 000 лв. налог и ще си прибера 9 000 лв. облага след данъчно облагане. Той остана безгласен в продължение на към 10 секунди. Явно му трябваше време да осъзнае, че съм дарявал, с цел да оказа помощ, а не с цел да печеля нещо за себе си. Последваха доста дълги и откровени извинения. Не останах с добър спомен от това и побързах да приключа диалога. Това не съумя да ме накара да спра да подарявам, само че стана причина за смешка, която самичък изказвам на себе си при всяка поредна „ спекулация “. Днешната „ спекулация “ е доста по-сложна: напролет направих следващо подаяние на моята гимназия от 40 000 лв. по план за закупуване на съоръжение за потребностите на учебното заведение.
Един ден инцидентно разбрах, че е оповестена социална поръчка за доставка на нужните им преносими компютри. В България „ социална поръчка “ е синоним на злоупотреби. Затова компанията ми в никакъв случай не беше взела участие в публични поръчки и не е усвоявала европейски или каквито и да било други средства, с изключение на тези, платени от клиентите. Аз имам вяра, че стопанска система на системи няма бъдеще и че бизнесмените би трябвало да разчитат единствено на пари от действителни продажби. В съответния случай, виждайки, че гимназията е оповестила социална поръчка, взех решение да ревизира по какъв начин тъкмо ще бъдат изразходвани тези средства. Помолих един от систематичните админи във компанията ми да прегледа заданието по тази социална поръчка. След към час той сподели следното: „ Посочените конфигурации са остарели, били са ОК през 2016 година, само че през днешния ден са морално остарели. Освен това е посочен бюджет от 40 000 лв., а цената на тези неща е някъде към 30 000 лв.... “.
Аз не съм дарил тези 40 000 лв., с цел да бъдат купени с тях отпадъци за 30 000 и някой „ предприемач “ да се облагодетелства с останалите 10 000, по тази причина взех решение да се намеся: Беше четвъртък, а срокът за подаване на предложения по тази социална поръчка беше петък, 17:00 ч. Ясно беше, че вероятността някой да пробута остарели преносими компютри на учебното заведение с доста добра облага клони към 100 %. Единственият метод това да бъде предотвратено, беше компанията ми да взе участие в това съревнование. Документите бяха готови незабавно и на идващия ден, петък, в 16:50 ч. подадох документите персонално в канцеларията на учебното заведение. В понеделник сутринта посетих учебното заведение още един път, за формалното отваряне на офертите. Представителите на учебното заведение бяха сюрпризирани, че с изключение на в качеството си на донор на тези средства, участвам там и като участник в търга. Освен офертата на компанията ми имаше още две предложения от други компании.
Направи ми усещане, че при прочитане на имената на тези две компании, двама от присъстващите разясниха: „ Това в действителност е една и съща компания “. Практика в страната България е един бизнес да взе участие с две предложения (фирми) в търгове за публични поръчки, като едната оферта е на безбожно ниска стойност, а другата на оптималната. Идеята е да завоюват с ниската цена, да бъдат оповестени пред останалите участници като спечелили търга, а след дни тихомълком да се откажат от сключване на контракт и същият да бъде подписан от другата им компания с оптималната цена, или пък да се договорят комфортни анекси. Ето какво се случи: нашата оферта беше 30 337 лв. – тъкмо толкоз, колкото биха коствали въпросните морално остарели преносими компютри.
Офертите на „ другите две компании “ бяха 28 437 и 37 739 лв.. Това не ме изненада въобще. Още по-малко ме изненада фактът, че спечелилата компания се отхвърли от сключване на контракт и по този начин компанията ми получи правото да достави техниката. Възникна малко неразбирателство от юридически темперамент: юрисконсултът на учебното заведение излезе с теза, че компанията ми няма право да взе участие в този търг „ поради спор на ползи “ - не можело да съм по едно и също време донор и да вземам участие в търг за асимилиране на средствата от дарението. Моят коментар беше „ Да, в България е спор на ползи да си доверчив (дарител) и шмекер (да участваш в публични поръчки) по едно и също време. “. Оказа се, че няма предписание, което да не разрешава едно юридическо лице да е донор и снабдител по едно и също време и въпросът беше решен. Това, което не ми хареса, беше заданието: някой си беше направил тънката сметка да постави в заданието евтини, морално остарели преносими компютри. Попитах учебното заведение дали имат нещо срещу ние да им закупим съвременни, много по-скъпи машини. Естествено нямаха нищо срещу, само че не било вярно: можем да бъдем осъдени за неспазване на заданието.
Държава, в която не е наказуемо някой да печели с нечестни способи на гърба на учебни заведения и лечебни заведения, само че е нарушаване някой да достави по-добри и по-скъпи артикули от декларираните, освен това когато този някой е дарил и парите за поръчката, е за главен ремонт. Похарчихме над 50 000 лв. за техниката, за която учебното заведение ще ни заплати 30 337 лв. и желая да видя кой държавен служител ще ме накаже за следващата ми „ спекулация “. Щастлив съм, че ориста ми е дала задоволително доста време и запаси, с цел да върша такива „ далавери “. Друга „ спекулация “ са противопожарните амфибии, благосъстоятелност на компанията ми, с които оказваме помощ в гасенето на горски пожари като доброволци. Къде е далаверата в това? Те са избавили хиляди декари гори от лапите на дървената мафия. Същата дървена мафия, която се регистрира с десетки милиони годишно на ръководещите партии по места, които другояче се нуждаят и от " тези " единадесет левa. Знам, че в България има хиляди хора, които също съумяват да отделят време и средства, с цел да вършат неща, които кардинално са обвързване на страната, само че явно това не е задоволително и е нужна някаква доста по-мащабна „ спекулация “ - такава, която да виждаме на всички места към себе си и която да ни кара да се усмихваме непрестанно.
Ето и описа му, който трогна десетки българи в обществената мрежа:
Влизайки в офиса тази заран, видях куп от десетки нови преносими компютри, принтери и мултимедийни проектори. Усмихнах се по този начин, както човек се усмихва на прочетена или чута смешка. В случая шегата пристигна от вътрешния ми глас: „ О, това е следващата ми спекулация “. Ето и предисторията: В един тъмен ноемврийски ден преди тринадесет години сътрудник ми показа, че има ангина, само че не знае към кой доктор да се обърне. Мой другар е доста добър УНГ експерт и заведох сътрудника в кабинета му. Освен добър лекар, моят другар е и доста добър човек.
Този път обаче заварих доктора доста сърдит. Попитах го какво се е случило, а той описа, че сега има дребен пациент, единствено на няколко месеца, с инфектиране на вътрешно ухо, а в болничното заведение нямат съвременен апарат за диагностика и желаят да създадат рентгенова фотография на главата на това дете. Докторът беше не просто сърдит, а гневен на мизерията, в която е заставен да работи. Не единствено кабинета му, само че и цялата държавна болница, в която работи, бяха подобаващи по-скоро за фон на филм за Първата международна война. Попитах го каква е алтернативата на рентгеновия уред в съответния случай. Докторът извади някакъв азбучник от чекмедже на старинното си железно бюро, бързо прелисти на съответната страница и ми сподели уреда.
Очите му сияеха като на малко дете, което е видяло мечтаната играчка. С екстаз разказваше за преимуществата на този уред пред останалите и по какъв начин пациентите няма да бъдат облъчвани, а качествените изображения ще водят до бърза и прецизна диагноза. Аз също считам, че е неуместно хората, изключително децата, да бъдат лекувани с антични уреди и способи, по тази причина взех мигновено решение да закупя този апарат за него. Поставих изискване: когато преглежда деца с уреда, да не желае пари за прегледа. Той одобри и счетоводството на компанията ми се свърза с представителството и заплати уреда незабавно. Уредът беше разполагаем и дарен в границите на същия ден. Няколко месеца по-късно получих позвъняване от моя другар лекар. Попита ме дали бих оказал помощ със закупуването на различен, също по този начин скъп и необходим уред. Съгласих се.
Препоръчвам този лекар постоянно, когато някой се нуждае от помощ в неговата област и по този мотив се чуваме от време на време, с цел да го попитам дали има опция да одобри някой мой прочут. Той използваше случая да ми опише какъв брой е удовлетворен от дарените му медицински уреди. Един ден той ми позвъни с думите „ Има тук една спекулация за теб! “. Думата ме обиди, още преди да е пояснил защо иде тирада. Попитах го защо става въпрос. Той сподели, че има потребност от различен апарат, който коства към 10 000 лв.. Попитах го къде е далаверата в това и той усети, че е съумял да ме ядоса. Каза: „ Ти нали си спестяваш налози като правиш дарения? “.
Трябваше да употребявам цялата си воля, с цел да му обясня със спокоен глас, че когато даря 10 000 лв., това понижава облагата ми със същите тези 10 000 лв., което пък понижава налозите ми с хиляда лв., само че в случай че не даря тези 10 000 лв., просто ще им платя 1 000 лв. налог и ще си прибера 9 000 лв. облага след данъчно облагане. Той остана безгласен в продължение на към 10 секунди. Явно му трябваше време да осъзнае, че съм дарявал, с цел да оказа помощ, а не с цел да печеля нещо за себе си. Последваха доста дълги и откровени извинения. Не останах с добър спомен от това и побързах да приключа диалога. Това не съумя да ме накара да спра да подарявам, само че стана причина за смешка, която самичък изказвам на себе си при всяка поредна „ спекулация “. Днешната „ спекулация “ е доста по-сложна: напролет направих следващо подаяние на моята гимназия от 40 000 лв. по план за закупуване на съоръжение за потребностите на учебното заведение.
Един ден инцидентно разбрах, че е оповестена социална поръчка за доставка на нужните им преносими компютри. В България „ социална поръчка “ е синоним на злоупотреби. Затова компанията ми в никакъв случай не беше взела участие в публични поръчки и не е усвоявала европейски или каквито и да било други средства, с изключение на тези, платени от клиентите. Аз имам вяра, че стопанска система на системи няма бъдеще и че бизнесмените би трябвало да разчитат единствено на пари от действителни продажби. В съответния случай, виждайки, че гимназията е оповестила социална поръчка, взех решение да ревизира по какъв начин тъкмо ще бъдат изразходвани тези средства. Помолих един от систематичните админи във компанията ми да прегледа заданието по тази социална поръчка. След към час той сподели следното: „ Посочените конфигурации са остарели, били са ОК през 2016 година, само че през днешния ден са морално остарели. Освен това е посочен бюджет от 40 000 лв., а цената на тези неща е някъде към 30 000 лв.... “.
Аз не съм дарил тези 40 000 лв., с цел да бъдат купени с тях отпадъци за 30 000 и някой „ предприемач “ да се облагодетелства с останалите 10 000, по тази причина взех решение да се намеся: Беше четвъртък, а срокът за подаване на предложения по тази социална поръчка беше петък, 17:00 ч. Ясно беше, че вероятността някой да пробута остарели преносими компютри на учебното заведение с доста добра облага клони към 100 %. Единственият метод това да бъде предотвратено, беше компанията ми да взе участие в това съревнование. Документите бяха готови незабавно и на идващия ден, петък, в 16:50 ч. подадох документите персонално в канцеларията на учебното заведение. В понеделник сутринта посетих учебното заведение още един път, за формалното отваряне на офертите. Представителите на учебното заведение бяха сюрпризирани, че с изключение на в качеството си на донор на тези средства, участвам там и като участник в търга. Освен офертата на компанията ми имаше още две предложения от други компании.
Направи ми усещане, че при прочитане на имената на тези две компании, двама от присъстващите разясниха: „ Това в действителност е една и съща компания “. Практика в страната България е един бизнес да взе участие с две предложения (фирми) в търгове за публични поръчки, като едната оферта е на безбожно ниска стойност, а другата на оптималната. Идеята е да завоюват с ниската цена, да бъдат оповестени пред останалите участници като спечелили търга, а след дни тихомълком да се откажат от сключване на контракт и същият да бъде подписан от другата им компания с оптималната цена, или пък да се договорят комфортни анекси. Ето какво се случи: нашата оферта беше 30 337 лв. – тъкмо толкоз, колкото биха коствали въпросните морално остарели преносими компютри.
Офертите на „ другите две компании “ бяха 28 437 и 37 739 лв.. Това не ме изненада въобще. Още по-малко ме изненада фактът, че спечелилата компания се отхвърли от сключване на контракт и по този начин компанията ми получи правото да достави техниката. Възникна малко неразбирателство от юридически темперамент: юрисконсултът на учебното заведение излезе с теза, че компанията ми няма право да взе участие в този търг „ поради спор на ползи “ - не можело да съм по едно и също време донор и да вземам участие в търг за асимилиране на средствата от дарението. Моят коментар беше „ Да, в България е спор на ползи да си доверчив (дарител) и шмекер (да участваш в публични поръчки) по едно и също време. “. Оказа се, че няма предписание, което да не разрешава едно юридическо лице да е донор и снабдител по едно и също време и въпросът беше решен. Това, което не ми хареса, беше заданието: някой си беше направил тънката сметка да постави в заданието евтини, морално остарели преносими компютри. Попитах учебното заведение дали имат нещо срещу ние да им закупим съвременни, много по-скъпи машини. Естествено нямаха нищо срещу, само че не било вярно: можем да бъдем осъдени за неспазване на заданието.
Държава, в която не е наказуемо някой да печели с нечестни способи на гърба на учебни заведения и лечебни заведения, само че е нарушаване някой да достави по-добри и по-скъпи артикули от декларираните, освен това когато този някой е дарил и парите за поръчката, е за главен ремонт. Похарчихме над 50 000 лв. за техниката, за която учебното заведение ще ни заплати 30 337 лв. и желая да видя кой държавен служител ще ме накаже за следващата ми „ спекулация “. Щастлив съм, че ориста ми е дала задоволително доста време и запаси, с цел да върша такива „ далавери “. Друга „ спекулация “ са противопожарните амфибии, благосъстоятелност на компанията ми, с които оказваме помощ в гасенето на горски пожари като доброволци. Къде е далаверата в това? Те са избавили хиляди декари гори от лапите на дървената мафия. Същата дървена мафия, която се регистрира с десетки милиони годишно на ръководещите партии по места, които другояче се нуждаят и от " тези " единадесет левa. Знам, че в България има хиляди хора, които също съумяват да отделят време и средства, с цел да вършат неща, които кардинално са обвързване на страната, само че явно това не е задоволително и е нужна някаква доста по-мащабна „ спекулация “ - такава, която да виждаме на всички места към себе си и която да ни кара да се усмихваме непрестанно.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ