Исуф Низамов от гърменското село Огняново: Парите от гурбет в Испания вложих в земеделие
Историята на Исуф Низамов от село Огняново не е изолиран случай. След 8 години работа като водач в Испания, където е удовлетворен от изискванията на живот и заплащането, той прави противоположен завой и се завръща към корените на село. Но не са доста хората като него, които влагат заработеното в картофопроизводство.
„ Вече пет години отглеждаме картофи. Със брачната половинка ми Атидже бяхме удовлетворени в Испания, само че родината си е татковина. Децата са тук. Прибрахме се и се захванахме със земеделие. През годините съм схванал, че като започнеш доста да разпокъсваш работата, от всякъде по малко, най-после нищо не излиза. Затова се насочихме единствено в картофите “, споделя Низамов.
Върху повърхност от 85 дка семейство Низамови залага на два сорта – средноранния Марабел и по-късния Джили. Джили се отличава с по-добра съхраняемост и може да се осъществя до април-май. Семената са клас А от сертифицирана немска компания, като се подменят на всеки две години.
Със лични средства са построили дребен завод за преправка още веднъж в село Огняново, където създават белен картоф – цялостен и нарязан. Вече 4 години работят с верига от 7-8 заведения в Банско през зимния сезон.
„ Към момента не съм кандидатствал за подкрепяне по европейски стратегии. Аз нямам лична земя, а работя с арендни контракти за по една година. Ако вземам участие за финансиране, този контракт би трябвало да е за най-малко 5 години и да е с нотариална легализация. Работата се усложнява. Това е една от аргументите, която ни възпира да се възползваме “, изяснява картофопроизводителят, пред агри бг.
От три години той подава заявление за обвързана поддръжка, само че от новия програмен интервал ще се подкрепят единствено картофите за нишесте. Въпреки това Низамов няма желание да се преориентира към друга просвета, защото това изисква още вложения за промяна на инвентара.
„ Със брачната половинка ми се оправяме сами. Наемаме сезонни служащи единствено при ваденето и събирането на картофите. Имам двама сина. Ако бяха тръгнали по моите стъпки, можех да помисля за повече вложения. Но те се ориентираха в напълно друга посока. Сега съм на 55 години и мъчно бих подхванал разширение на площите и машинизация “, споделя земеделският производител
