Покъртителна драма: Гергана погреба мъжа си, а сега ще ражда бебе от него и търси подкрепа
Историята на Гергана Бакалова е наситена с тежки моменти, които, вместо да я пречупят, я карат да стане по-силна. Младата жена, на 23 години, е майка на прелестна дъщеричка, а през пролетта чака и второто си дете. Това написа "Борба ".
То обаче ще пристигна на бял свят, без да бъде посрещнато от своя баща. Гергана губи ненадейно обичания си мъж Даниел на 23 август след вирусен менингоенцефалит. Преживява извънредно мъчно гибелта на своя сътрудник в живота и унесена в болката и траура, не разпознава признаците на бременността и едвам през октомври схваща, че носи в утробата си дете от Даниел.
Гергана е от Велико Търново, само че преди три години се мести да живее при обичания мъж в Дебелец. Установява се в дома на свекърите й и всичко в фамилния живот върви без спънки.
Двойката е благословена с момиченце – Дея, която носи първата писмен знак от името на баща си. Малката девойка удвоява щастието на Гери и Даниел и ги кара да мечтаят за втори правоприемник. Безоблачният небосвод на фамилията обаче е засенчен на 16 август.
„ Тогава мъжът ми подвигна доста висока температура, стартира да повръща и сподели, че има извънредно главоболие. Извиках Спешна помощ и екип медици пристигна до у дома. Установиха, че казусът в сериозен, и с кола за спешна помощ го транспортираха в МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов “. Там обаче не му направиха скенер на главата, а единствено скенер на корема. Вкараха го в инфекциозно поделение.
Даниел ми сподели, че са му давали само диазепам, с цел да спи и да не буйства. Температурата му бе 39,8 и не спадаше. След три дни ми се обадиха да ми кажат, че не може да диша, и го реалокираха в реанимация “, описа Гергана.
Там подхванали многочислени проучвания и почнали да го лекуват със мощни антибиотици, с които съумели да смъкнат температурата.
„ Шефката на отделението доктор Сибила Маринова ми изясни, че в случай че го бяха приели непосредствено в реанимация, развоят на заболяването можеше да е единствено парализа на крак, частична неработоспособност или да загуби паметта си, само че щеше да оживее! Имаше усъвършенстване.
Бяха го привели в медикаментозна кома и на апаратна вентилация и в деня, в който щяха да го разсънят, ми се обадиха да ме осведомят, че поради мощните медикаменти сърцето му спряло. Съобщиха ми трагичната новина в 4:30 часа сутринта на 23 август “, споделя Гергана.
Тя останала шокирана от ненадейната загуба, тъй като била сигурна, че той ще бъде оздравял и ще се прибере у дома. Уви! След погребението намирала разтуха само в грижите по Дея.
Отговорността по развъждането на момиченцето паднала единствено на нейните рамене. Нямало на кого да остави детето даже за минути и когато посещавала гроба на Даниел, ходела с дъщеричката си. Дните минавали постепенно и трудно, усещала поддръжка само от роднините на обичания, тъй като преди пет години умряла и майка й.
В началото на октомври почнала да отдава по-голямо значение на неразположенията си и преди дни посетила доцент доктор Светлозар Стойков, който, откакто я прегледал, открил, че е бременна.
„ Дори да бях схванала незабавно след гибелта на Даниел, че още веднъж ще ставам майка, нямаше да направя аборт. Това е подарък от него, който ще ме крепи, до момента в който съм жива. В третия месец от бременността съм и още не е явен полът на бебето. Ако е момче, обаче ще носи името на баща си, безапелационна е Гергана.
Тя споделя, че се усеща добре в Дебелец, намерила си приятелки – майки с деца, излизат на разходка и споделя с тях неволите си. Казва, че е мощна поради щерка си и бъдещото си бебе и има проекти за своето развиване, с цел да може децата й да се гордеят с нея. Има желание да запише да учи за акушерка във филиала на Варненския медицински университет в остарялата столица.
Младата жена получавала единствено обществено майчинство в размер на 100 лева през първата година на развъждане на Дея. Сега разчита на детските надбавки от 35 лева и съвсем алегоричен наем от унаследен парцел. Въпреки това не се оплаква, оправя се с дребното средства, които получава, и не чака на дарения за дъщеричката си.
„ Имам много останали неща от Дея, които ще употребявам за второто дете. Сигурна съм, че мога да се оправя. Децата са подарък от Бог и за тях си заслужава човек да се бори с всички сили “, добавя Гергана.
То обаче ще пристигна на бял свят, без да бъде посрещнато от своя баща. Гергана губи ненадейно обичания си мъж Даниел на 23 август след вирусен менингоенцефалит. Преживява извънредно мъчно гибелта на своя сътрудник в живота и унесена в болката и траура, не разпознава признаците на бременността и едвам през октомври схваща, че носи в утробата си дете от Даниел.
Гергана е от Велико Търново, само че преди три години се мести да живее при обичания мъж в Дебелец. Установява се в дома на свекърите й и всичко в фамилния живот върви без спънки.
Двойката е благословена с момиченце – Дея, която носи първата писмен знак от името на баща си. Малката девойка удвоява щастието на Гери и Даниел и ги кара да мечтаят за втори правоприемник. Безоблачният небосвод на фамилията обаче е засенчен на 16 август.
„ Тогава мъжът ми подвигна доста висока температура, стартира да повръща и сподели, че има извънредно главоболие. Извиках Спешна помощ и екип медици пристигна до у дома. Установиха, че казусът в сериозен, и с кола за спешна помощ го транспортираха в МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов “. Там обаче не му направиха скенер на главата, а единствено скенер на корема. Вкараха го в инфекциозно поделение.
Даниел ми сподели, че са му давали само диазепам, с цел да спи и да не буйства. Температурата му бе 39,8 и не спадаше. След три дни ми се обадиха да ми кажат, че не може да диша, и го реалокираха в реанимация “, описа Гергана.
Там подхванали многочислени проучвания и почнали да го лекуват със мощни антибиотици, с които съумели да смъкнат температурата.
„ Шефката на отделението доктор Сибила Маринова ми изясни, че в случай че го бяха приели непосредствено в реанимация, развоят на заболяването можеше да е единствено парализа на крак, частична неработоспособност или да загуби паметта си, само че щеше да оживее! Имаше усъвършенстване.
Бяха го привели в медикаментозна кома и на апаратна вентилация и в деня, в който щяха да го разсънят, ми се обадиха да ме осведомят, че поради мощните медикаменти сърцето му спряло. Съобщиха ми трагичната новина в 4:30 часа сутринта на 23 август “, споделя Гергана.
Тя останала шокирана от ненадейната загуба, тъй като била сигурна, че той ще бъде оздравял и ще се прибере у дома. Уви! След погребението намирала разтуха само в грижите по Дея.
Отговорността по развъждането на момиченцето паднала единствено на нейните рамене. Нямало на кого да остави детето даже за минути и когато посещавала гроба на Даниел, ходела с дъщеричката си. Дните минавали постепенно и трудно, усещала поддръжка само от роднините на обичания, тъй като преди пет години умряла и майка й.
В началото на октомври почнала да отдава по-голямо значение на неразположенията си и преди дни посетила доцент доктор Светлозар Стойков, който, откакто я прегледал, открил, че е бременна.
„ Дори да бях схванала незабавно след гибелта на Даниел, че още веднъж ще ставам майка, нямаше да направя аборт. Това е подарък от него, който ще ме крепи, до момента в който съм жива. В третия месец от бременността съм и още не е явен полът на бебето. Ако е момче, обаче ще носи името на баща си, безапелационна е Гергана.
Тя споделя, че се усеща добре в Дебелец, намерила си приятелки – майки с деца, излизат на разходка и споделя с тях неволите си. Казва, че е мощна поради щерка си и бъдещото си бебе и има проекти за своето развиване, с цел да може децата й да се гордеят с нея. Има желание да запише да учи за акушерка във филиала на Варненския медицински университет в остарялата столица.
Младата жена получавала единствено обществено майчинство в размер на 100 лева през първата година на развъждане на Дея. Сега разчита на детските надбавки от 35 лева и съвсем алегоричен наем от унаследен парцел. Въпреки това не се оплаква, оправя се с дребното средства, които получава, и не чака на дарения за дъщеричката си.
„ Имам много останали неща от Дея, които ще употребявам за второто дете. Сигурна съм, че мога да се оправя. Децата са подарък от Бог и за тях си заслужава човек да се бори с всички сили “, добавя Гергана.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ