Наши учени разкриват в ЕП как РМС краде историята и езика ни
Историци и филолози написаха меморандум, евродепутати ги чакат за срещи
Учени от Национален кръг “За Македония” отпътуват незабавно за Страсбург, с цел да бранят българската позиция за РСМ пред Европейския парламент. Следващата седмица от 6 до 8 юни проф. Николай Овчаров, проф. Пламен Павлов, доцент Спас Ташев и проф. Ана Кочева ще проведат редица срещи, на които ще показват меморандум за българската страна по въпроса. В него те излагат причините на България за кражбата на история и език и ще попитат евродепутатите дали могат да си показват, че някой комшия на Франция би си присвоил, да вземем за пример, крал Людовик ХIV или Наполеон Бонапарт, като по този метод илюстрират ситуацията, в което се намира страната ни по отношение на претенциите на РСМ.
В документа са се присъединили над 19 изтъкнати български учени, интелектуалци, публицисти. “Труд” разгласява основните моменти от текста на меморандума, които ще бъдат показани на евродепутатите, а срещите в Страсбург по тематиката ще стартират още във вторник.
“Цял следобяд ще беседваме, първо с Европейската партия на консерваторите и реформаторите, по-късно с българските депутати. Ще беседваме и с отговорниците за Западните Балкани също, шефове на комисии и прочие Вечерта имаме конференция пред всички медии”, обясни част от доказаната стратегия проф. Николай Овчаров пред “Труд”.
МЕМОРАНДУМ На Национален кръг “За Македония”
Ако признаем непозволените претенции, ще се лишим от историята
В резултат на десетилетните битки на българите в Османската империя на 28 февруари 1870 година, султан Абдул Азис е заставен да издаде разпореждане, с което узаконява обособяването на обособена Българска черква, наречена “екзархия”. Тя е приета за формален представител на българската нация в страната. В член 10 от учредителната заповед се постановява да бъдат осъществени референдуми в съответните области на империята. Към Българската екзархия би трябвало да бъдат присъединени тези области, където за българи се разгласят най-малко 2/3 от живеещите там християни.
Съобразно същия параграф и в историко-географската област Македония се правят референдуми под контрола на турските управляващи и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от тези плебисцити е поразителен. С голямо болшинство в рамките на Българската екзархия е включена цяла Македония. Там са целокупните области на Скопие, Охрид и Битоля, които през днешния ден са най-големите градове на Република Северна Македония.
Малко по-късно избухва Руско-турската война от 1877-1878 година, довела до частичното избавление на България от османска власт. На 3 март 1878 година при селището Сан-Стефано (дн. Yesilkoy) е подписан прелиминарен контракт сред Русия и Османска Турция, а за лимити на освободена България се одобряват приетите от султана граници на Българската екзархия. Скоро обаче излиза наяве, че при готвения от Великите сили Берлински конгрес по геостратегически съображения доста региони ще бъдат върнати на Турция и измежду тях най-много - македонските области. Това провокира спонтанният “Мемоар на българските общини в Македония” от 20 май 1878 година В него македонските българи се обръщат към Великите сили с искане за присъединение на цяла Македония към новосъздадената българска страна. За страдание Великите сили са непреклонни и тези области са върнати на Османската империя.
По този метод са виждали себе си предците на днешните северномакедонски политици и историци. Това се случва единствено преди 140 години. Какво е станало за този относително къс исторически интервал?
До Балканските и Първата международна война (1912-1918) никой не подлага на подозрение българския темперамент на популацията в македонските области в Османската империя. През 1903 година избухва всеобщо въстание, обхванало всички българи на територията на империята. Негови водачи са ръководителите на огромна незаконна организация, измежду които водещо място има Гоце Делчев - през днешния ден народен воин и в България, и в Република Северна Македония. Той ясно се дефинира като етнически българин, което се признава и от доста днешни политици в РСМ.
Въстанието е потушено, а след пагубната загуба в Първата международна война, България би трябвало да се помири с териториалната загуба на Македония. По-голямата част от македонските земи са поделени сред новото Кралство Югославия и Кралство Гърция. Водещ етнос в Югославия са сърбите, чиято национална теория включва дебългаризация на популацията в Македония, с цел да бъде то асимилирано и превърнато в сръбско. Тази политика търпи провал и по тази причина през 1941 година популацията там посреща българските войски като освободители.
България обаче още веднъж е на губещата страна, а Югославия е измежду спечелилите в международната война, само че в този момент към този момент като комунистическа страна. Тя става федерация, а в нея влиза новопровъзгласената Социалистическа Република Македония. След като опитът да трансфорат българите в сърби се оказва несполучлив, от 1944 година нататък всички сили се хвърлят в построяването на политическия македонизъм. Най-общо той се състои в основаването на лична “македонска идентичност” посредством откровеното и лавинообразно подправяне на българска история и посредством насилствена смяна на езика. Този развой продължава към този момент осем десетилетия и несъмнено реализира “успехи” посредством втълпяване на ненавист към всичко българско.
През 1991 година Република Македония се отделя от разпадащата се Югославия. Р България първа признава нейната самостоятелност. Този акт на другарство и благосклонност обаче надалеч не отстранява езика на омразата. Така се стига до подписания на 1 август 2017 година от министър председателите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев “Договор за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Северна Македония”. До ден сегашен той остава единствено на хартия!
На базата на този контракт в Народното събрание на България е призната “Рамкова позиция по отношение на разширението на Европейски Съюз и присъединението на Северна Македония”. В нея се подчертава върху премахването на “езика на омразата” и за построяването на същински добросъседски и другарски връзки сред България и Р Северна Македония. Българската позиция може да бъде сведена до два съществени постулата:
1. До 1944 година България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е призната въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония).
2. Официалната норма в РСМ е прекодификация на към този момент основания още през Възраждането литературен български език, който има богата история и дълга писмена традиция, т. е. тя има политически темперамент.
Всичко това по никакъв метод не нарушава актуалната еднаквост на днешните жители в Република Северна Македония. Ние не оспорваме правото на всеки неин жител да се самоопредели по метода, по който желае и да посочва езика си, както реши. Същевременно изрично призоваваме да спре кражбата и деетнонимизацията на българска история и просвета, както и непрекъснатото потребление на “езика на омразата”. Това е безусловно неприемливо за страна, която претендира да стане членка на Европейския съюз.
В Националния кръг “За Македония” вземат участие основно историци и филолози и това не е инцидентно. Тъкмо историческите и езиковите въпроси са съществени в разногласието с войнстващия македонизъм. Още при започване на ХI в. владетелите от династията на Самуил, определян през днешния ден в РСМ като “велик македонски цар”, сами се отбелязват като “българи родом”. Всички византийски и западни средновековни хронисти приказват единствено за Българската империя, в рамките на която влизат всички македонски области.
До появяването на македонизма през ХХ в. етническо разбиране “македонец” не съществува. Работилите през втората половина на ХVIII и началото на ХIХ в. първи възрожденски книжовници от територията на днешна Република Северна Македония като Христофор Жефарович и Кирил Пейчинович ясно означават, че пишат книгите си на “български език” и са “ревнители на Българското отечество”. Първите фолклористи от същите тези земи като братята Миладинови събират и издават алманах “Български национални песни”. Като българи се дефинират всички борци за избавление на Македония от турска власт като упоменатия популярен народен воин Гоце Делчев.
Днес в Република Северна Македония се прави изцяло неприемлива посмъртна “денационализация” на тези колосални персони. Така да вземем за пример Пейчинович и Жефарович са оповестени за “македонски просветители”, а събраните от братя Миладинови национални произведения, дефинирани изрично като български от самите съставители на книгата, се издават като “Македонски песни”. Спорът за Гоце Делчев пък спря работата на взаимната историческа комисия, която по Договора от 2017 година трябваше да реши противоречивите въпроси.
Ето за какво историческата и филологическата проблематика е толкоз значима! Също както и въпросите за потъпкването на правата на обявяващите се за българи в днешна Република Северна Македония. Разбира се, тяхното признание е част от пътя, който РСМ би трябвало да извърви, с цел да може да влезе в Европейския съюз.
Накрая желаеме да се обърнем към депутатите от Европейския парламент с апел да погледнат деликатно и с схващане българската позиция, която изрично се поддържа от 70% от българските жители. В Европейския съюз членуват страни с велика история. Нека си представим, че някой комшия на Франция би си присвоил, да вземем за пример, крал Людовик ХIV или Наполеон Бонапарт. Или че някой отхвърли съществуването на Свещената Римска империя на немския народ.
Ако ние, българите, през днешния ден признаем непозволените претенции на РСМ, какво ще кажем на нашите деца. Нали по този метод ще ги лишим от историята на техния народ, записана освен от български, само че и от византийски, старофренски, старонемски, староруски и други хронисти. А и вие самите, в действителност ли желаете да приемете абсолютно в нашия популярен съюз да влезе страна, построила предишното си посредством кражба и подправяне на историята?
Убедени сме, че това не може да бъде истина! Защото опонира на философията на самия Европейски съюз, основан с Маастрихтския контракт от 1992 година Ние, българите, имаме вяра в неговите полезности и ще ги отстояваме до дъно!
Учени от Национален кръг “За Македония” отпътуват незабавно за Страсбург, с цел да бранят българската позиция за РСМ пред Европейския парламент. Следващата седмица от 6 до 8 юни проф. Николай Овчаров, проф. Пламен Павлов, доцент Спас Ташев и проф. Ана Кочева ще проведат редица срещи, на които ще показват меморандум за българската страна по въпроса. В него те излагат причините на България за кражбата на история и език и ще попитат евродепутатите дали могат да си показват, че някой комшия на Франция би си присвоил, да вземем за пример, крал Людовик ХIV или Наполеон Бонапарт, като по този метод илюстрират ситуацията, в което се намира страната ни по отношение на претенциите на РСМ.
В документа са се присъединили над 19 изтъкнати български учени, интелектуалци, публицисти. “Труд” разгласява основните моменти от текста на меморандума, които ще бъдат показани на евродепутатите, а срещите в Страсбург по тематиката ще стартират още във вторник.
“Цял следобяд ще беседваме, първо с Европейската партия на консерваторите и реформаторите, по-късно с българските депутати. Ще беседваме и с отговорниците за Западните Балкани също, шефове на комисии и прочие Вечерта имаме конференция пред всички медии”, обясни част от доказаната стратегия проф. Николай Овчаров пред “Труд”.
МЕМОРАНДУМ На Национален кръг “За Македония”
Ако признаем непозволените претенции, ще се лишим от историята
В резултат на десетилетните битки на българите в Османската империя на 28 февруари 1870 година, султан Абдул Азис е заставен да издаде разпореждане, с което узаконява обособяването на обособена Българска черква, наречена “екзархия”. Тя е приета за формален представител на българската нация в страната. В член 10 от учредителната заповед се постановява да бъдат осъществени референдуми в съответните области на империята. Към Българската екзархия би трябвало да бъдат присъединени тези области, където за българи се разгласят най-малко 2/3 от живеещите там християни.
Съобразно същия параграф и в историко-географската област Македония се правят референдуми под контрола на турските управляващи и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от тези плебисцити е поразителен. С голямо болшинство в рамките на Българската екзархия е включена цяла Македония. Там са целокупните области на Скопие, Охрид и Битоля, които през днешния ден са най-големите градове на Република Северна Македония.
Малко по-късно избухва Руско-турската война от 1877-1878 година, довела до частичното избавление на България от османска власт. На 3 март 1878 година при селището Сан-Стефано (дн. Yesilkoy) е подписан прелиминарен контракт сред Русия и Османска Турция, а за лимити на освободена България се одобряват приетите от султана граници на Българската екзархия. Скоро обаче излиза наяве, че при готвения от Великите сили Берлински конгрес по геостратегически съображения доста региони ще бъдат върнати на Турция и измежду тях най-много - македонските области. Това провокира спонтанният “Мемоар на българските общини в Македония” от 20 май 1878 година В него македонските българи се обръщат към Великите сили с искане за присъединение на цяла Македония към новосъздадената българска страна. За страдание Великите сили са непреклонни и тези области са върнати на Османската империя.
По този метод са виждали себе си предците на днешните северномакедонски политици и историци. Това се случва единствено преди 140 години. Какво е станало за този относително къс исторически интервал?
До Балканските и Първата международна война (1912-1918) никой не подлага на подозрение българския темперамент на популацията в македонските области в Османската империя. През 1903 година избухва всеобщо въстание, обхванало всички българи на територията на империята. Негови водачи са ръководителите на огромна незаконна организация, измежду които водещо място има Гоце Делчев - през днешния ден народен воин и в България, и в Република Северна Македония. Той ясно се дефинира като етнически българин, което се признава и от доста днешни политици в РСМ.
Въстанието е потушено, а след пагубната загуба в Първата международна война, България би трябвало да се помири с териториалната загуба на Македония. По-голямата част от македонските земи са поделени сред новото Кралство Югославия и Кралство Гърция. Водещ етнос в Югославия са сърбите, чиято национална теория включва дебългаризация на популацията в Македония, с цел да бъде то асимилирано и превърнато в сръбско. Тази политика търпи провал и по тази причина през 1941 година популацията там посреща българските войски като освободители.
България обаче още веднъж е на губещата страна, а Югославия е измежду спечелилите в международната война, само че в този момент към този момент като комунистическа страна. Тя става федерация, а в нея влиза новопровъзгласената Социалистическа Република Македония. След като опитът да трансфорат българите в сърби се оказва несполучлив, от 1944 година нататък всички сили се хвърлят в построяването на политическия македонизъм. Най-общо той се състои в основаването на лична “македонска идентичност” посредством откровеното и лавинообразно подправяне на българска история и посредством насилствена смяна на езика. Този развой продължава към този момент осем десетилетия и несъмнено реализира “успехи” посредством втълпяване на ненавист към всичко българско.
През 1991 година Република Македония се отделя от разпадащата се Югославия. Р България първа признава нейната самостоятелност. Този акт на другарство и благосклонност обаче надалеч не отстранява езика на омразата. Така се стига до подписания на 1 август 2017 година от министър председателите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев “Договор за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Северна Македония”. До ден сегашен той остава единствено на хартия!
На базата на този контракт в Народното събрание на България е призната “Рамкова позиция по отношение на разширението на Европейски Съюз и присъединението на Северна Македония”. В нея се подчертава върху премахването на “езика на омразата” и за построяването на същински добросъседски и другарски връзки сред България и Р Северна Македония. Българската позиция може да бъде сведена до два съществени постулата:
1. До 1944 година България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е призната въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония).
2. Официалната норма в РСМ е прекодификация на към този момент основания още през Възраждането литературен български език, който има богата история и дълга писмена традиция, т. е. тя има политически темперамент.
Всичко това по никакъв метод не нарушава актуалната еднаквост на днешните жители в Република Северна Македония. Ние не оспорваме правото на всеки неин жител да се самоопредели по метода, по който желае и да посочва езика си, както реши. Същевременно изрично призоваваме да спре кражбата и деетнонимизацията на българска история и просвета, както и непрекъснатото потребление на “езика на омразата”. Това е безусловно неприемливо за страна, която претендира да стане членка на Европейския съюз.
В Националния кръг “За Македония” вземат участие основно историци и филолози и това не е инцидентно. Тъкмо историческите и езиковите въпроси са съществени в разногласието с войнстващия македонизъм. Още при започване на ХI в. владетелите от династията на Самуил, определян през днешния ден в РСМ като “велик македонски цар”, сами се отбелязват като “българи родом”. Всички византийски и западни средновековни хронисти приказват единствено за Българската империя, в рамките на която влизат всички македонски области.
До появяването на македонизма през ХХ в. етническо разбиране “македонец” не съществува. Работилите през втората половина на ХVIII и началото на ХIХ в. първи възрожденски книжовници от територията на днешна Република Северна Македония като Христофор Жефарович и Кирил Пейчинович ясно означават, че пишат книгите си на “български език” и са “ревнители на Българското отечество”. Първите фолклористи от същите тези земи като братята Миладинови събират и издават алманах “Български национални песни”. Като българи се дефинират всички борци за избавление на Македония от турска власт като упоменатия популярен народен воин Гоце Делчев.
Днес в Република Северна Македония се прави изцяло неприемлива посмъртна “денационализация” на тези колосални персони. Така да вземем за пример Пейчинович и Жефарович са оповестени за “македонски просветители”, а събраните от братя Миладинови национални произведения, дефинирани изрично като български от самите съставители на книгата, се издават като “Македонски песни”. Спорът за Гоце Делчев пък спря работата на взаимната историческа комисия, която по Договора от 2017 година трябваше да реши противоречивите въпроси.
Ето за какво историческата и филологическата проблематика е толкоз значима! Също както и въпросите за потъпкването на правата на обявяващите се за българи в днешна Република Северна Македония. Разбира се, тяхното признание е част от пътя, който РСМ би трябвало да извърви, с цел да може да влезе в Европейския съюз.
Накрая желаеме да се обърнем към депутатите от Европейския парламент с апел да погледнат деликатно и с схващане българската позиция, която изрично се поддържа от 70% от българските жители. В Европейския съюз членуват страни с велика история. Нека си представим, че някой комшия на Франция би си присвоил, да вземем за пример, крал Людовик ХIV или Наполеон Бонапарт. Или че някой отхвърли съществуването на Свещената Римска империя на немския народ.
Ако ние, българите, през днешния ден признаем непозволените претенции на РСМ, какво ще кажем на нашите деца. Нали по този метод ще ги лишим от историята на техния народ, записана освен от български, само че и от византийски, старофренски, старонемски, староруски и други хронисти. А и вие самите, в действителност ли желаете да приемете абсолютно в нашия популярен съюз да влезе страна, построила предишното си посредством кражба и подправяне на историята?
Убедени сме, че това не може да бъде истина! Защото опонира на философията на самия Европейски съюз, основан с Маастрихтския контракт от 1992 година Ние, българите, имаме вяра в неговите полезности и ще ги отстояваме до дъно!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ