Силвия Томова: Много неща от настоящето можем да си обясним ровейки в миналото
Историческите романи във всяко едно историческо време са се повлиявали от политиката, сподели в предаването „ 12+3 “ писателката Силвия Томова.
„ Писателят не би трябвало да робува на идеологеми, а това е огромно прелъщение за създателите на исторически романи. За да бъде добър един исторически разказ, той би трябвало да се отърси от опеката на конюнктурната политическа обстановка и да гледа истината, колкото и релативно тя да наподобява в очите на всеки, да гледа истината в очите и в случай че може, да не лъже, да не се поддава на модата на деня и да не обслужва политическите ползи на настоящите политици. Романът не би трябвало да служи за агитация. Виждали сме преди 10-ти ноември романи, които са имали такава цел – да преобърнат ценностната система, да основат едно потомство, възпитано в избрани полезности “.
Според нея в актуалния свят историческите романи също са подвластни на избрана парадигма: „ В постмодерното писане, което е на мода в последно време, концепцията е да се дегероизира всичко. Съвременните литературни откриватели споделят, че няма една история, а има доста истории. Ние сме надали не откъснати от родината и от личната си история. Залага се на индивидуализма “.
Писателят би трябвало да дава отговор пред съвестта си, безапелационна е Силвия Томова. Според нея доста неща от сегашното можем да си разбираем ровейки в предишното и търсейки причинно-следствените връзки:
„ Включително и можем да си отговорим на въпроса – за какво живеем по този начин, за какво сме най-бедните от страните в Европейски Съюз. Кучето е заровено доста от дълго време и писателите могат да отговорят на този въпрос “.
„ Като че ли след Първата международна война България губи точно националния си блян. След Първата международна война, когато се изправяме българи против българи, стартира едно самоизяждане. Винаги сме се поставяли в услуга на по-силните, на великите сили. След Съединението сякаш нямаме различен акт, който да сме създали сами в ущърб на интернационалните контракти, както е било тогава. Не можем да мислим в вероятност повече от 5-6 години “, разяснява Силвия Томова.
Тя е безапелационна, че ни трябват сплотяващи хрумвания. Когато има концепция, времето ще роди своя воин, добави писателката. Тя счита, че би трябвало да ориентираме външната си политика по отношение на огромните сили по този начин, че да защитим нашите ценностни ползи.
„ Ако желаеме България да съществува, би трябвало да намерим метод да си подадем ръка, макар политическите противодействия, каквито са били не по-малки и преди 133 години. Трябва ни концепция и нека тя е да оцелеем като нация и просвета “.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
„ Писателят не би трябвало да робува на идеологеми, а това е огромно прелъщение за създателите на исторически романи. За да бъде добър един исторически разказ, той би трябвало да се отърси от опеката на конюнктурната политическа обстановка и да гледа истината, колкото и релативно тя да наподобява в очите на всеки, да гледа истината в очите и в случай че може, да не лъже, да не се поддава на модата на деня и да не обслужва политическите ползи на настоящите политици. Романът не би трябвало да служи за агитация. Виждали сме преди 10-ти ноември романи, които са имали такава цел – да преобърнат ценностната система, да основат едно потомство, възпитано в избрани полезности “.
Според нея в актуалния свят историческите романи също са подвластни на избрана парадигма: „ В постмодерното писане, което е на мода в последно време, концепцията е да се дегероизира всичко. Съвременните литературни откриватели споделят, че няма една история, а има доста истории. Ние сме надали не откъснати от родината и от личната си история. Залага се на индивидуализма “.
Писателят би трябвало да дава отговор пред съвестта си, безапелационна е Силвия Томова. Според нея доста неща от сегашното можем да си разбираем ровейки в предишното и търсейки причинно-следствените връзки:
„ Включително и можем да си отговорим на въпроса – за какво живеем по този начин, за какво сме най-бедните от страните в Европейски Съюз. Кучето е заровено доста от дълго време и писателите могат да отговорят на този въпрос “.
„ Като че ли след Първата международна война България губи точно националния си блян. След Първата международна война, когато се изправяме българи против българи, стартира едно самоизяждане. Винаги сме се поставяли в услуга на по-силните, на великите сили. След Съединението сякаш нямаме различен акт, който да сме създали сами в ущърб на интернационалните контракти, както е било тогава. Не можем да мислим в вероятност повече от 5-6 години “, разяснява Силвия Томова.
Тя е безапелационна, че ни трябват сплотяващи хрумвания. Когато има концепция, времето ще роди своя воин, добави писателката. Тя счита, че би трябвало да ориентираме външната си политика по отношение на огромните сили по този начин, че да защитим нашите ценностни ползи.
„ Ако желаеме България да съществува, би трябвало да намерим метод да си подадем ръка, макар политическите противодействия, каквито са били не по-малки и преди 133 години. Трябва ни концепция и нека тя е да оцелеем като нация и просвета “.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ