Истинското лице на един несбъднат комунист – уплашено и зависимо

Истинското лице на един неосъществен болшевик – уплашено и подвластно от олигарси… “Христофор Колумб е бил първият болшевик – той не е знаел къде отива, не е знаел къде е бил … и е направил всичко това за сметка на данъкоплатците “, споделя циничният Уинстън Чърчил. Ако познаваше Христо Иванов, британецът несъмнено щеше да е още по-цветист в изрече си. Откърмен с комунизма, водачът на „ Да, България “ можеше да е един много сполучлив социалист – харчещ държавни пари, с цел да прави безсмислени придвижвания в политиката.

Можеше, в случай че на „ Позитано “ 20 преди съвсем две десетилетия не се бяха изсмели на упоритостите на най-малкия наследник на своята съпартийка Мария Бойкикиева, че „ е хубав и харизматичен “ като Христо Ботев и бяха приели концепцията му да си го вземат за началник. Дори и най-идеализираните комунисти обаче познават по кое време безпринципността граничи с нереалното самочувствие и отхвърлят предлагането.

Така светът получава следващият неосъществен болшевик, трансформирал се в провален демократ.

И това най-ясно се вижда в последните дни, когато Иванов обикаля като една „ политическа Шехерезада “ медиите в опит да прикрие следващия си огромен крах. Обиколка, намерила своята кулминационна точка в комплицирано, само че пък претенциозно изявление за „ Дарик радио “ в събота.

Името на Христо Иванов не е ново в политиката – въпреки да няма нито ден действителен юридически стаж, от години той обикаля медийното и политическото пространство с чертежите на идеалната съгласно него, реформирана правосъдна власт. Която да бъде по този начин прекроена, че по високите постове в Темида да бъдат конфигурирани „ верните “ хора, които да обслужват ползите на защити олигарси, съгласили се преди години да влагат в политическите упоритости на днешният провален демократ.

Така, до момента в който беше министър в служебния кабинет, а по-късно в държавното управление на Бойко Борисов, Христо Иванов имаше една-единствена задача – да смъкна основния прокурор Сотир Цацаров.

И да „ внесе “ така наречен румънски модел. Провали се и в първото, и във второто.

Всъщност румънският модел се провали и в самата Румъния, където тамошната прокуратура постоянно бе упреквана, че в действителност е спецзвено за осъществяване на политически поръчки. Днес, близо 10 години по-късно сме очевидци на същия провал на Иванов. А той, сходно на героинята на Луис Карол – Алиса, медийно се пробва да се оправдае: „ Няма изгода да се връщам към през вчерашния ден, тъй като тогава бях различен човек “.

Какво в действителност се случи в последните няколко дни?

Един много нагъл меморандум, изпратен по Вайбър на вицепремиера и външен министър Мария Габриел, а от там и към сътрудниците в евроатлантическото парламентарно болшинство от ГЕРБ-СДС, смъкна „ облекла и задръжки “ на „ демократите “. И сподели същинското им лице – жадно за власт и готово да погази всевъзможни конституционни правила, с цел да се докопа до нея.

И в случай че в последните 9 месеца на ПП-ДБ им се постановяваше да се преценяват с ръководителя на ПГ на Движение за права и свободи и ръководител на партията Делян Пеевски и да поддържат законодателните му начинания за обезвреждане на съветското въздействие у нас и осъществяване на конституционна промяна, през днешния ден към този момент безочливо си желаят своето.

Искат постове – незабавно, 50% от регулаторите и 50% от правосъдната власт.

Защото доста добре осъзнават, че са еднодневки в това ръководство и на следващия ден може да не съумеят да се доберат и до второто място в Народното събрание.

Нищо, че са съединени от близо 10 партии и още към 50 НПО-та. ПП-ДБ са устроени по бизнес модел – стартъп в политиката, който или бързо осребрява инвестицията или банкрутира. А на сцената идва идващия стартъп. Затова, с цел да не изпаднат от политическото пространство са подготвени да създадат всичко. Или както споделя Пеевски – да седят в нечий политически скут и да пият „ мазно турско кафе “ с вярата, че ще вземат това, за което са били изпратени в Народното събрание.

Но и в този момент не им се получи – наглият меморандум вместо да извади очи, изписа вежди.

Мария Габриел (за смут на привикналите единствени да имат достъп до чужденците ПП-ДБ) събра посланиците на Европейски Съюз и Съединени американски щати и им сподели образно по какъв начин тъкмо ПП-ДБ си показват правосъдната промяна и антикорупционните промени у нас.

И която беше разказана в едно изявление на новата звезда на „ промяната “ в Темида – скандалната съдийка Владислава Цариградска по този начин: „ Съдебна система, при която основен прокурор е Андрей Янкулов (част от екипа на „ Антикорупционния фонд “, правил журналистическо следствие за Мартин Божанов-Нотариуса), правосъден министър да е Мирослава Тодорова (бивш ръководител на ССБ), а Нели Куцкова (също някогашен ръководител на ССБ) – началник на КПКОНПИ. С някои добавки това би била и моята класификация. Но с изключение на, че си представям Андрей Янкулов основен прокурор, си представям и да съм негов заместител “.

Затова надали има сюрпризирани, че Пеевски попари мерака на Иванов за „ делкане “ на над 80 изборни длъжности с мандати от над 5 години в регулаторите.

И на още по-съблазнителни постове по върховете на Темида. В една правова страна сходно безочливо искане като това на ПП-ДБ би било политическо харакири. А медийните опити на Христо Иванов да замаже случилото се с много нелепи пояснения – явен край за тъжната кариера на един неосъществен болшевик, а по-късно провален демократ.

„ Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: съвсем всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се усещаха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем. Но множеството се отнасяха до придвижването на едни дребни зелени парченца хартия. И това е доста необичайно. Защото, общо взето, тези дребни зелени парченца хартия напълно не бяха нещастни “, написа Дъглас Адамс в „ Галактическия стопаджия “.

Тъжният факт е, че поради тези парченца, раздавани от олигарси на планове като Христо Иванов и компания, стабилността и нормалността в България наподобяват като мираж. В който рядко се появява някой безапелационен политик, който да каже „ Не “ на проектите за делкане на страната. А конфликтът с него разкри същинското лице на водача на „ Да, България “ – уплашено и подвластно от олигарси.

Източник – Павел Кръстев за Стандарт

Още вести четете в категория Коментари
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News