Испански режисьор поставя операта „Бал с маски“ на 10 септември в Летен театър - Варна
Режисьорът на „ Бал с маски “ Игнаси Кристиа:
Във Варна видях, че оперните артисти са част от обществото
Прочутият испански режисьорът и сценограф Игнаси Кристиа слага в Държавна опера - Варна „ Бал с маски “ от Джузепе Верди. Гостът от Испания дава отговор на въпроси за спектакъла в последните дни преди премиерата на 10 септември в Летния спектакъл на морския град
7.10.2020
Вие имате впечатляваща кариера на многостранен актьор. Все отново главното в нея като че ли е работата с пространства. Работили сте за международни музеи и оперни театри, преобразявате изложбени зали. Как се вписва Варна във Вашето креативно разнообразие? Какво желаете да постигнете тук с постановката на " Бал с маски "?
Работата във Варна за мен е огромно предизвикателство, тук има страхотна оперна традиция. В това предложение за „ Бал с маски “ желая да покажа, че операта ни сплотява без значение от това, че съм от Барселона. Вярвам, че полезностите, които споделяме и в двата града, и в двете страни, са доста сходни. Операта го потвърждава. Мисля, че може да бъде доста обогатяващо да се донесе друга позиция във Варна посредством операта и да си види по какъв начин реагира на това публиката. Сигурен съм, че ще се върна в Барселона, научил доста тук. Това е добре за всички.
Моят креативен развой за метод към постановката на опера стартира с неведнъж слушане, до момента в който пристигна моментът, в който пресъздавам декорите, обстановките, трагичните връзки сред персонажите. То е, като че ли някой го излъчва по малкия екран вътре в мозъка ми. От този миг нататък би трябвало да спра музиката, с цел да мога да обрисувам това, което виждам, декорите, детайлите... Правя го по този метод, с цел да не не помни нищо. Трябва да превъртя музиката няколко пъти, с цел да мога да опиша какво извършват артистите в главата ми. Няколко пъти би трябвало да се връщам към първоизточника, към партитурата, с цел да ревизира дали всичко си подхожда.
Истинската работа на оперната постановка стартира с диригент постановчикd и артистите. Тук моята визия за операта би трябвало да се напасне с екипа, който ще я извърши. Голямото предизвикателство е да създадем по този начин, че българи и испанци да се схващат един различен.
Това първата ви работа с български оперен спектакъл ли е? А били ли сте в България преди?
За първи път работя в България. Най-близкото до това прекарване, за което се сещам, беше, когато работех в Оперния спектакъл във Вроцлав в Полша през 1991 година, това беше балетът „ Зле опазеното момиче “. Тук имам възприятието, че още веднъж претърпявам оня отдалечен миг. Споменът, който имам от този момент, беше за огромна натрупа, работеща за общ план. Това възприятие на принадлежност беше доста мощно и аз го чувствам и тук. Този метод на работа, завещан очевидно от една ера, прави театралните чиновници доста по-сплотени.
Каква е Вашата постановъчна и образна идея за спектакъла?
„ Бал с маски “ е страхотна опера. Героите носят огромна отговорност и всички те са хора с задача. Операта на Верди е толкоз добре построена, че показва една калейдоскопична конструкция. С други думи, можете да визиите постановката от разнообразни гледни точки. Можем да създадем инсценировка, като се съсредоточим върху гледната точка на Амелия, гледната точка на Рикардо, гледната точка на Улрика. Всеки би ни дал друга версия, макар че играе една и съща партитура. Това е величието на добре написаната творба. Верди разрешава на режисьора да прочете неговото произведение от доста гледни точки.
В нашата версия на „ Бал с маски “ аз избрах персонажа, който има най-човешко държание, Ренато. От работата с Венцеслав Анастасов сме построили доста меродавен темперамент, цялостен с променчивост и несъгласия. Той е минимум монолитният персонаж и този, който се трансформира най-вече по време на операта. Сложността на Ренато ни разрешава да изградим доста забавна режисура. Беше доста значимо артистът, който съставлява Ренато, да разбере тази концепция и с изключение на страховит артист, да бъде и огромен артист. Имах огромен шанс с господин Анастасов, тъй като той чудесно разбра облика и способства с детайли, които аз не бях видял. Ето по какъв начин хората работят в театъра и по какъв начин построяват от основата. Нищо не е открито, непроменено до края. Операта и театърът не престават да израстват, до момента в който стигнете до премиерата. Ние изминахме дълъг път, откогато започнахме подготовки и драматургията беше обогатена от оста на Ренато.
Сценичното пространство ще бъде доминирано от огромна структура, която ще символизира силата на ориста и ужаса на нещастието. Всички знаем, с помощта на Улрика, какво ще се случи в края, само че в тази продукция ние резервираме един детайл на изненада за края, за който съм сигурен, че ще даде на публиката доста материал за мислене. Това споделям, когато една пиеса е добре написана. Ще представим Ренато като най-човешкия от основните герои. Довеждането на дейностите му до краен лимит ще ни помогне да разберем по-добре самите себе си. Нашите страхове, възприятието ни за чест, когато се усещаме предадени. Кой в никакъв случай не се е чувствал излъган? И кой не се е изкушавал да направи луди неща, когато се усеща засегнат? Нека разберем Ренато, даже и да не споделяме дейностите му. Нашата режисура ще подчертае най-човешката част от тази велика опера на Верди.
Вие работите с диригента Кръстин Настев още от Барселона. Какво цените във вашето професионално партньорство?
С Кръстин открихме доста забавна методология на работа. Кръстин от партитурата изисква да възвърне това, което Верди е мислил музикално. А аз, като режисьор би трябвало да се възползвам оптимално от либретото на Сома. Създадохме тандем сред музика и драма. Кръстин се е сложил на мястото на композитора, а аз на либретиста. Ние работим дружно на подготовките и това, което търсех у персонажите от театрална позиция, Кръстин откри от музикална позиция у артистите. Наблюденията на Кръстин за това по какъв начин да се интерпретира партитурата съответстваха с трагичните условия, които аз имах към героите. Ще извлечем максимума от операта, като работим редом, действието и музиката вървят ръка за ръка и по този начин ще я забележим на сцената.
Как се включва във образната среда на представлението костюмографът Яго Бласи?
Яго Бласи незабавно се причисли към шоуто и през цялото време разбра концепцията за спектакъла. Погледът му е доста забавен, героите ще бъдат показани, както постоянно сме си представяли основните герои в оперите на Верди, до момента в който хорът ще се появи в много непринудени костюми. По този метод Яго основава доста интензивна връзка сред хора и публиката, събаряйки бариерата, която операта от време на време може да ни издигне към феновете заради своята неестественост. Характеризирането на хора ще ни помогне да разберем по-добре историята.
Вие самият пеете, изкушавате ли се да се визиите и като тенор във Варна?
Аз съм учил в Консерваторията на Лисеу (Conservatori del Liceu). Пял съм и два пъти в хора на Gran Teatre del Liceu в Барселона, в две постановки - „ Лоенгрин “ и „ Проклятието на Фауст “ с двама диригенти, от които научих доста - Гьоц Фридрих и Паоло Кариняни. Дори стигнах до такава степен, че аплайвах за състезанието Монсерат Кабале, само че там разбрах, че моят път не е на артист. Но опитът като тенор ми оказа помощ да схвана работата на артистите и тяхната тежест в представянето и интерпретацията на оперите. Изучаването на пеене ми оказа помощ да се слага на тяхно място. Да дирижирам опера с този музикален опит ме прави по-чувствителен към артистите.
Какво би трябвало да преодолеете във Варна, с цел да постигнете реализацията на вашите хрумвания? С какво се разграничава артистичната обстановка тук от Испания и по-специално от Каталуния?
И Варна, и Барселона имат вековна оперна традиция. Мисля, че във Варна има нещо, което ние нямаме в Барселона - страхотна кариера на артистите. България е страна, която е дала доста страхотни гласове на света. Във Варна видях, че артистите са част от обществото. В Барселона не можеш да откриеш това. Както споделих по-рано, имам вяра, че другите гледни точки постоянно обогатяват и операта е дисциплинираност, която се употребява за продан. Певците, диригентите, режисьорите постоянно са от разнообразни националности и това оказва помощ да донесат личната си позиция, където и да отидат. Това е доста позитивно и обогатяващо, повече ни сплотява, в сравнение с да ни разделя.
Какво Ви следва след Варна?
Имам няколко плана след Варна, само че най-интересното е възобновяване на едно музикално произведение върху „ Медея “ на Еврипид - произведение, което не е изпълнявано от времето преди Испанската революция. То е от огромния каталунски композитор Joan Manén с либрето на Ambrosi Carrión, доста влиятелен драматург по времето, когато е трябвало да отиде в заточение след войната. Моят прачичо е композирал няколко музикално-театрални пиеси за Carrión. За мен тази продукция ще има сантиментална стойност - да мога да работя с творба на драматург, непосредствен до фамилията ми. Няма изработен запис и затова нямаме отпратка към това по какъв начин е изпълнявана пиесата по това време. Текстът е на испански, а творбата е композирано за струнен оркестър, пиано, орган и актриса. Аз ще давам отговор за постановката и режисурата на актрисата Susanna Garachana.
Кръстин Настев, диригент:
Предизвикателство е да претворим „ Бал с маски “ с режисьора Игнаси Кристиа. Очакваме впечатляващ театър.
Маестро, каква е Вашата идея за " Бал с маски "? Как я приема оркестърът на Варненската опера?
Мисля, че за идея може да приказва режисьорът, сценографът или дизайнерът на костюмите. Диригентът претворява партитурата въз основата на традицията и на личния си опит. Но, в случай че би трябвало обаче, в действителност да употребявам думата идея, то тогава ще кажа, че моята идея е основана на правилото да последвам авторовия план. За мен музикалната концепция при слагането на една опера е част от общата концепцията на екипа, който има нелеката задача да реализира премиерата. Операта е групово изкуство и най-важното изискване за сполучлив театър е постоянният екип. Ако някой детайл в екипа липсва или не действа добре, тогава работата става доста сложна, тягостна и от време на време финалният резултат е неудовлетворителен.
Що се отнася до оркестъра на нашия спектакъл, мисля, че сътрудниците свирят музиката на Верди с готовност и страст. Някои от тях си спомнят предходни постановки на операта и по тази причина работата върви по-леко и по-бързо. Надявам се да им е забавно това, което вършим.
Моята задача с тях е да ги накарам да ме следват в търсенето на детайла, в осъществяване на всички нюанси в партитурата и посредством тяхното свирене да подсилим драматургията в заглавието. Всеки облик в „ Бал с маски “ има тематика с друг темперамент. Например, заговорниците са изразени с мрачна тематика с къси, накъсани претекстове в минор и гласовете в оркестъра се наслагват полифонично. За тях диря по-отчетлив тон и по-кратък, изострен щрих. Темата на Рикардо е лирична - обвързвана е с любовта му към Амелия. Търся за нея експресивност и по-напевен тон във флейтата и кларинета, когато той се появява. За тематиката на Амелия, която Верди е упълномощил на изтънчен съпровод, наподобяващ едно леко трептение на въздуха в струнните принадлежности, едно неспокойствие в хармонията и една солираща флейта, която се извисява над всички в ре мажор, с цел да покаже вярата на Амелия, че ще открие билка против любовните премеждия, диря по олекотен, по-мек и ярък звук. Мисля в тази посока, когато работя с оркестъра.
Какви провокации имате в работата с Игнаси Кристиа? Бихте ли разкрили главните моменти от неговата концепция за постановката - като постановка и като сценография, и по какъв начин се преплита тя с вашите визии?
Игнаси Кристиа е актьор, който срещнах в Барселона. Той е прочут сценограф, който е преподавал актьорско майсторство в Театралния институт в Барселона и е провел голям брой изложения в влиятелни музеи по целия свят. Като същински човек на театъра, Игнаси схваща оперния свят от вътрешната страна. Бих го нарекъл „ преподавател “, тъй като работейки с него, за първи път в действителност разбрах ролята на образния облик в оперна режисура. Не ме разбирайте неправилно, не приказвам за това дали една продукция наподобява красива, а за метода, по който сценографията би трябвало да отразява настроението и атмосферата на партитурата. Игнаси е занаятчия в това, при него всеки подробност приказва. Той ме насърчи и въодушеви в никакъв случай да не се предавам в сложната си специалност.
Големият съветски режисьор Борис Покровски от дългогодишната си работа по оперните театри е разделил диригентите в няколко категории, които няма да разказвам с детайлности. Но ще отбележа, че аз попадам в категорията „ съ-режисьор “ в тази режисура, тъй като се пробвам да приложа концепцията на режисьора при работата ми със сътрудниците солисти, оркестъра и хора. Това е идея, която сме обсъждали часове и дни наред. Съ-режисьор не е безусловно да режисираш дружно с режисьора - все едно да има двама режисьори (което не е изключено в театъра и операта), само че Покровски има поради оня вид диригенти, които схващат доста добре изразните средства на музикалната материя, съотнесени към драматwргията и режисьорското виждане. Т.е диригентът да не остава безучастен към протичащото се на сцената. Затова за мен е предизвикателство да отговоря на равнището на Игнаси, което считам за извънредно високо и се надявам да покрия посредством музикално-изразните благоприятни условия на нашия колектив неговия повсеместен план.
Още един чужденец има в креативния екип на " Бал с маски " - костюмографът Яго Бласи. Бихте ли го показали на варненската аудитория? Какви костюми да чакаме в спектакъла - с повече традиция, или с повече актуален жанр?
Яго Бласи работи дружно с Игнаси Кристиа в креативно съдружничество в Барселона. Костюмиje и маските за новата режисура имат по-скоро актуален образ, спазвайки традицията и същността на либретото, в сравнение с костюми в типичен жанр. Петте основни персонажа ще бъдат облечени в костюми, отговарящи изцяло на предписанията в либретото. Няма да издавам повече детайлности, с цел да не подведа читателя на тези редове с предварителна визия, която би нарушила детайла на изненадата при визуdлната среща със спектакъла.
Солистите Валерий Георгиев, Венцеслав Анастасов и Габриела Георгиева усещат ли се в свои води в тази опера на Верди? Как вървят подготовките с тях?
Колегите познават доста добре заглавието, тъй като са взели участие и в други постановки. Определено мога да кажа, че е наслаждение да се работи с тях. Само същинските експерти могат да се приспособяват бързо към нови музикални търсения; към елементи и темпа, които сигурно са разнообразни в моя прочит. Винаги се стремя да изразя първо това, което се вижда с просто око в партитурата и след това да погледна „ сред “ нотите, въз основата на личния опит и насъбрани познания. Знаете, че всеки чете една книга и вади разнообразни изводи. Така е и в партитурата – доста диригенти четат една музика и всеки намира нещо друго. Работата на солистите е да се приспособяват към условията на диригента, доколкото е допустимо, а въпреки това - той да се приспособява към техните певчески благоприятни условия. Репетициите вървят добре и се надявам трудът ни да е потребен.
Вие имате мощна година във Варненската опера, без значение от пандемията. Кои спектакли бихте отбелязали като изключително специфични в креативната ви кариера и накъде гледате в идните месеци на есенно-зимния сезон?
За мен двата септемврийски спектакъла са доста значими: от една страна „ Дон Карлос “ – едно от огромните и най-сериозни заглавия на Верди и от друга - премиерата на „ Бал с маски “. И двете произведения са специфични: посещавал съм двореца на Филип II в Ескориал, където се погребват испанските крале. И в този момент, когато извършвам творбата, ми е забавно да пресъздавам тази трагична история; въпреки това „ Бал с маски “ е специфична за мен поради присъединяване на Игнаси Кристиа и неговия сътрудник Яго Бласи. Намирам работата ни за свръхинтересна и имам вяра, че ще се получи един впечатляващ театър, който ще остави отпечатък в летописите на нашата опера.
Разговаря Нина Локмаджиева
Кръстин Настев е роден през 1980 година в Пловдив. Първите си уроци по музика получава в Хора на пловдивските момчета, приключва Музикалното учебно заведение в родния си град и е един от последните възпитаници на Маестро Крикор Четинян в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Завършва с отличие Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров ” в София, в класовете по хорово и оркестрово диригентство на Мирослав Попсавов и Пламен Джуров (2005). Специализира диригентство в Музикалната академия – Базел, Швейцария (2016). Участва в майсторските класове на: Frieder Bernius (2014), Lutz Köhler, Gianluigi Gelmetti (2013), Donato Renzetti, Marc Shanahan (2012), Bruno Aprea (2011), Георги Димитров (2006), Васил Казанджиев (2004), Alain Haseldine (2003).
Отличен е със Специална премия от състезанието за млади диригенти “Europa Cantat “ в Санкт Петербург (2013) и с Трета премия от Академичния конкурс за осъществяване на произведения от „ Й. С. Бах “ в АМТИИ Пловдив (2001).
Дирижира Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор (2018), прави записи със Симфоничния оркестър на БНР (2017), гост-диригент е на Държавна опера Пловдив и на Плевенската филхармония (2017). Ръководи, дружно с Крикор Четинян, майсторски класове по диригентство в Пловдив (2015, 2016, 2017), дебютира с операта „ Селска чест “ в Софийската опера и балет (2016).
Журира Международния хоров фестивал в Хонг Конг (2015) и Международния хоров фестивал в Санкт Петербург (2014). Музикален началник е в Teater del Cercle – Барселона (2012-2013) и на London Chamber Opera на турне в Азия (2012).
Работи като диригент на Операта в Анталия –Турция (2008- 2011), гост-диригент е на Симфоничните оркестри в Бурса, Анталия, Ескишехир (2008-2011), дирижира Пловдивска филхармония на турне в Италия (2007) и е диригент на Оперно-филхармоничното сдружение Пловдив (2005-2008).
През януари 2019 година Кръстин Настев е назначен за диригент на Държавна опера Варна.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ