Главният въпрос на световната политика: „Хотят ли русские войны?“*
„ Искат ли руснаците война? “ Този въпрос надали е в дневния ред на идния през днешния ден телефонен диалог сред Путин и Макрон, само че фактът, че той в този момент, както и последните няколко месеца на нападателна медийна нервност против страната ни, е надали не основният, е напълно явен.
Сегашната дипломатическа интензивност на европейците, които този път делегираха на Париж, като на краткотраен ръководител на Европейски Съюз, пълномощията на основния договарящ, се изяснява просто: страните - членки на общността в действителност не желаят да попаднат сред чука и наковалнята и да рискуват своето, въпреки и непретенциозно, благоденствие, в името на гръмки лозунги, освен това издигани от непознати персонажи и във връзка с съвършенно и безпределно непознатата за европейците Украйна.
И в този смисъл е належащо ясно да се разбере разликата сред украинстващия – по служба или по късогледство – политически истеблишмънт като фон дер Лайен, нейния заместител Борел, „ Брекзитъра “ Джонсън и всички останали.
Позицията на тези други, позицията на болшинството, беше обрисувана от немския канцлер Шолц, който даде да се разбере, че на думи - да, ние ще подкрепим Украйна, само че в действителност никога няма да се забъркаме във боен спор поради това.
Изражението на лицето на шефа на кабинета на министрите на Германия на взаимната им конференция с Макрон във вторник вечерта говореше за настроенията на Шолц доста повече, в сравнение с самият той искаше да каже и покаже.
Някъде може и да не е ясно, но в Германия е тъкмо известно какво може да се случи, в случай че руснаците – в отговор и даже единствено на опасност от нахлуване против страната им – решат да приказват с германците на боен език.
Да не приказваме за обстоятелството, че съветският газ и другите енергийни източници може да кажат високо auf wiedersehen и да отидат на азиатските пазари, където ги чакат – и чакат с неспокойствие.
Ситуацията на Макрон е сходна на тази на Шолц, макар че ситуацията му е по-сложно: откакто преди малко за следващ път получи удар в Африка, е заставен (включително заради тази причина) да изтегли военния континент оттова, френският президент като висш главнокомандващ не може да не знае, че срещу руснаците, неговите въоръжени сили (дори лоялната преса напълно намерено приказва за това) няма да устоят и ден.
Макрон няма запас, като се изключи 15 хиляди пехотинци и оборудването им, и няма да го има в обозримо бъдеще: финансирането на армията във Франция се прави повече от 30 години на остатъчен принцип.
Ако има Съединени американски щати и в случай че има НАТО, тогава за какво да харчим личните си пари? – споделиха благоразумните французи.
Едва неотдавна започва стратегия, наречена " Титан " за превъоръжаване на въоръжените сили и преквалификация на военните.
Германия е локомотивът на стопанската система на Европейски Съюз, Франция е един от главните донори на общоевропейската хазна и в случай че това е ситуацията в тези две богати страни, тогава какво може да се каже за армията на, да кажем, Португалия? Или за гръцките въоръжени сили? Или за боеспособността на частите на италианската войска?
Ако техният старши сътрудник Вашингтон - внезапно, както в този момент - желае да играе с военни мускули, тогава Берлин, Париж, Лисабон, Атина или Рим ще могат ли да го поддържат и най-важното - с какво?
Едно е да хвърляш бомби върху беззащитни сърби или либийски фелахи и напълно друго, когато се закачаш с не просто нуклеарна мощ, а нуклеарна мощ, чиято военна отбранителна реакция постоянно е била толкоз безапелационна, че даже и най-горещите глави бързо са охладнявали, освен това за най-малко няколко десетилетия.
Егоистично поуплашен за своето дребнаво битие и осъзнавайки (е, доколкото е планувано от природата и обстоятелствата), че диалогът с Русия ще би трябвало да се води при изискванията на Русия, Макрон изпрати своя емисар Пиер Вимон, доверено лице с сан на пълномощен министър, в Москва във вторник.
Именно Вимон, най-опитен посланик от кариерата, беше претрупан с най-трудната задача, а точно: да разбере какви са същинските планове и проекти на руснаците за излизане от актуалната рецесия, в която НАТО и Вашингтон още веднъж вкараха Европейски съюз.
Паралелно с това Киев беше – и това също е явно – инструктиран да не се фука и „ изхвърля “ повече от разрешеното от европейците и незабавно да седне на масата за договаряния, с цел да обсъдят споразуменията от Минск в нормандския формат (Русия, Франция, Германия и Украйна).
Съдейки по продължителността на тези договаряния, които се организираха в сряда, и коментара на съветската страна, Украйна въобще не се е занимавала с тази тематика, никой даже не се е сетил да изследва предложенията на ДНР/ЛНР, което единствено по себе си приказва за степента на значимост за Киев на тази рецесия, както и степента на неговата самостоятелност при вземането на решения по отношение на, както споделят в украинското управление, „ своята територия “.
И още нещо: безшумно и безмълвно трепкане от страна на Европейски Съюз се оказа задоволително, с цел да може Министерският кабинет на Украйна да отдръпна от Народното събрание, като по този метод приключи разглеждането на скандалния законопроект за преходния интервал в Донбас.
Игрите за " отбрана на Украйна от съветската експанзия " Вашингтон и Брюксел (където се намира освен Европейската комисия, само че и щабквартирата на Северноатлантическия алианс) започнаха няколко седмици откакто армията на Съединени американски щати и въоръжените сили на НАТО избягаха, бляскайки с петите си и оставяйки всичко - от локален личен състав и техника до армейски арсенали, - от Афганистан.
Позор и неуспех – западните психолози сигурно биха намерили друга формулировка за това, наричайки случилото се „ незатворен гещалт “ – само че в този момент бе нужна отплата.
При това никога освен психическа, само че и финансова: неналичието на огромна военна интервенция отвън Съединените щати и надалеч от границите на НАТО значи и големи финансови загуби както непосредствено за военно-промишления комплекс, по този начин и за неговите подизпълнители, всички тези контрагенти и подизпълнители, всички тези получастни полудържавни компании, които поддържат и хранят армията, които им обезпечават сигурността, които подреждат и чистят след военните.
" За кого война, за кого -родна майчица блага " - в Съединени американски щати тази елементарна съветска максима е добре позната. Ако въобще някой бранш на стопанската система не е обект на рецесия, макар разнообразието от столетия отвън прозореца - от Студената война до разрядката, то това е военната, паравоенната, четвъртвоенната сфера.
В това отношение Украйна е даже по-добра от Афганистан: има повече почитание от компрадорския властови хайлайф, корупцията е същата и по принцип няма заплаха.
И даже не е нужно да се борите, задоволително е просто да бъдете.
Е, понякога би трябвало да се разноските до такава степен, с цел да създадете облика на бранителите на " демокрацията и свободата ". в телевизионни репортажи.
Всичко беше съвършено в тази скица и като цяло отчиташе ползите на всички участници в новата партия на прословутата „ огромна шахматна дъска “.
С изключение на Русия обаче.
Която и този път съумя – с цената на колосални дипломатически старания, самообладание и поредна отбрана на хуманизма – да резервира на континента, въпреки и нежен, само че мир и сигурност.
Така отговаряйки с каузи на въпроса: „ Искат ли руснаците война? “
Превод: Европейски Съюз
* „ Хотят ли русские войны? “ - „ Искат ли руснаците война? “
Сегашната дипломатическа интензивност на европейците, които този път делегираха на Париж, като на краткотраен ръководител на Европейски Съюз, пълномощията на основния договарящ, се изяснява просто: страните - членки на общността в действителност не желаят да попаднат сред чука и наковалнята и да рискуват своето, въпреки и непретенциозно, благоденствие, в името на гръмки лозунги, освен това издигани от непознати персонажи и във връзка с съвършенно и безпределно непознатата за европейците Украйна.
И в този смисъл е належащо ясно да се разбере разликата сред украинстващия – по служба или по късогледство – политически истеблишмънт като фон дер Лайен, нейния заместител Борел, „ Брекзитъра “ Джонсън и всички останали.
Позицията на тези други, позицията на болшинството, беше обрисувана от немския канцлер Шолц, който даде да се разбере, че на думи - да, ние ще подкрепим Украйна, само че в действителност никога няма да се забъркаме във боен спор поради това.
Изражението на лицето на шефа на кабинета на министрите на Германия на взаимната им конференция с Макрон във вторник вечерта говореше за настроенията на Шолц доста повече, в сравнение с самият той искаше да каже и покаже.
Някъде може и да не е ясно, но в Германия е тъкмо известно какво може да се случи, в случай че руснаците – в отговор и даже единствено на опасност от нахлуване против страната им – решат да приказват с германците на боен език.
Да не приказваме за обстоятелството, че съветският газ и другите енергийни източници може да кажат високо auf wiedersehen и да отидат на азиатските пазари, където ги чакат – и чакат с неспокойствие.
Ситуацията на Макрон е сходна на тази на Шолц, макар че ситуацията му е по-сложно: откакто преди малко за следващ път получи удар в Африка, е заставен (включително заради тази причина) да изтегли военния континент оттова, френският президент като висш главнокомандващ не може да не знае, че срещу руснаците, неговите въоръжени сили (дори лоялната преса напълно намерено приказва за това) няма да устоят и ден.
Макрон няма запас, като се изключи 15 хиляди пехотинци и оборудването им, и няма да го има в обозримо бъдеще: финансирането на армията във Франция се прави повече от 30 години на остатъчен принцип.
Ако има Съединени американски щати и в случай че има НАТО, тогава за какво да харчим личните си пари? – споделиха благоразумните французи.
Едва неотдавна започва стратегия, наречена " Титан " за превъоръжаване на въоръжените сили и преквалификация на военните.
Германия е локомотивът на стопанската система на Европейски Съюз, Франция е един от главните донори на общоевропейската хазна и в случай че това е ситуацията в тези две богати страни, тогава какво може да се каже за армията на, да кажем, Португалия? Или за гръцките въоръжени сили? Или за боеспособността на частите на италианската войска?
Ако техният старши сътрудник Вашингтон - внезапно, както в този момент - желае да играе с военни мускули, тогава Берлин, Париж, Лисабон, Атина или Рим ще могат ли да го поддържат и най-важното - с какво?
Едно е да хвърляш бомби върху беззащитни сърби или либийски фелахи и напълно друго, когато се закачаш с не просто нуклеарна мощ, а нуклеарна мощ, чиято военна отбранителна реакция постоянно е била толкоз безапелационна, че даже и най-горещите глави бързо са охладнявали, освен това за най-малко няколко десетилетия.
Егоистично поуплашен за своето дребнаво битие и осъзнавайки (е, доколкото е планувано от природата и обстоятелствата), че диалогът с Русия ще би трябвало да се води при изискванията на Русия, Макрон изпрати своя емисар Пиер Вимон, доверено лице с сан на пълномощен министър, в Москва във вторник.
Именно Вимон, най-опитен посланик от кариерата, беше претрупан с най-трудната задача, а точно: да разбере какви са същинските планове и проекти на руснаците за излизане от актуалната рецесия, в която НАТО и Вашингтон още веднъж вкараха Европейски съюз.
Паралелно с това Киев беше – и това също е явно – инструктиран да не се фука и „ изхвърля “ повече от разрешеното от европейците и незабавно да седне на масата за договаряния, с цел да обсъдят споразуменията от Минск в нормандския формат (Русия, Франция, Германия и Украйна).
Съдейки по продължителността на тези договаряния, които се организираха в сряда, и коментара на съветската страна, Украйна въобще не се е занимавала с тази тематика, никой даже не се е сетил да изследва предложенията на ДНР/ЛНР, което единствено по себе си приказва за степента на значимост за Киев на тази рецесия, както и степента на неговата самостоятелност при вземането на решения по отношение на, както споделят в украинското управление, „ своята територия “.
И още нещо: безшумно и безмълвно трепкане от страна на Европейски Съюз се оказа задоволително, с цел да може Министерският кабинет на Украйна да отдръпна от Народното събрание, като по този метод приключи разглеждането на скандалния законопроект за преходния интервал в Донбас.
Игрите за " отбрана на Украйна от съветската експанзия " Вашингтон и Брюксел (където се намира освен Европейската комисия, само че и щабквартирата на Северноатлантическия алианс) започнаха няколко седмици откакто армията на Съединени американски щати и въоръжените сили на НАТО избягаха, бляскайки с петите си и оставяйки всичко - от локален личен състав и техника до армейски арсенали, - от Афганистан.
Позор и неуспех – западните психолози сигурно биха намерили друга формулировка за това, наричайки случилото се „ незатворен гещалт “ – само че в този момент бе нужна отплата.
При това никога освен психическа, само че и финансова: неналичието на огромна военна интервенция отвън Съединените щати и надалеч от границите на НАТО значи и големи финансови загуби както непосредствено за военно-промишления комплекс, по този начин и за неговите подизпълнители, всички тези контрагенти и подизпълнители, всички тези получастни полудържавни компании, които поддържат и хранят армията, които им обезпечават сигурността, които подреждат и чистят след военните.
" За кого война, за кого -родна майчица блага " - в Съединени американски щати тази елементарна съветска максима е добре позната. Ако въобще някой бранш на стопанската система не е обект на рецесия, макар разнообразието от столетия отвън прозореца - от Студената война до разрядката, то това е военната, паравоенната, четвъртвоенната сфера.
В това отношение Украйна е даже по-добра от Афганистан: има повече почитание от компрадорския властови хайлайф, корупцията е същата и по принцип няма заплаха.
И даже не е нужно да се борите, задоволително е просто да бъдете.
Е, понякога би трябвало да се разноските до такава степен, с цел да създадете облика на бранителите на " демокрацията и свободата ". в телевизионни репортажи.
Всичко беше съвършено в тази скица и като цяло отчиташе ползите на всички участници в новата партия на прословутата „ огромна шахматна дъска “.
С изключение на Русия обаче.
Която и този път съумя – с цената на колосални дипломатически старания, самообладание и поредна отбрана на хуманизма – да резервира на континента, въпреки и нежен, само че мир и сигурност.
Така отговаряйки с каузи на въпроса: „ Искат ли руснаците война? “
Превод: Европейски Съюз
* „ Хотят ли русские войны? “ - „ Искат ли руснаците война? “
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ