Искам уют. Просто така. Без повод.
Искам уют. Просто по този начин. Без мотив.
Без всички тези питейни заведения и заведения за хранене. Без алкохол и цигарен пушек. Искам вкусни сладки, потопени в топъл чай, а зимните месеци да прекарам под уютно одеяло и с хубави филми.
А връщайки се от работа, да отидем до магазина и да си купя “киндер-сюрприз ”. И да знам: у дома някой ме чака. Не единствено котката. Макар че и тя ще способства за уюта, тъй като да пуснеш ръка в косместия стомах е двойно по-приятно, когато от кухнята се носи вкусния мирис на торта.
Искам уют. Но ето кое е необичайно: да го измериш чисто обективно е невероятно. А и да можеше, в какво щеше да се мери? В количеството целувки заран или с пожеланията “хубав ден ”.
В чашите кафе, разграничени на две? В топлите обятия или дългите прощавания? Съвместните проекти или сантименталните вечери? Празниците и топлите шалове, свързани с грижовни ръце?
Смятам, че всеки от нас има собствен знак за уют. За мен това е отсъствието на дни, когато, заспивайки в 5 сутринта, оставяш музиката пусната, с цел да не слушаш тишината. Най-самотните хора постоянно я заобикалят.
Макар че ненапразно споделят: тишината гълтам. Но тя гълтам единствено самотните. Тя е прекрасен знак.
Самотата, противоположно на уюта, притегля тишината. Затова и би трябвало да бягаме от нея. Бягаш и си мислиш: ами в случай че в миналото срещна също толкоз уединен. Заедно ще преживеем тази тишина надалеч по-лесно.
Ей по този начин изведнъж…
За да не оставаш до късно на работа, а да бързаш за у дома. Там, където успехите и провалите могат да се разделят най-малко на две, където есента към този момент не наподобява толкоз сива и дъждовна, а зимата – студена и дълга.
Инфо: https://www.webmiastoto.com
