Искам да знам защо изпитвам тревога и страх, докато виновните

" Искам да знам за какво изпитвам паника и боязън, до момента в който отговорните за детонацията спят умерено ": ливанците по този начин и не могат да преодолеят нещастието на пристанището в Бейрут.

На Мира още ѝ е мъчно да приказва за това, което е претърпяла. В деня на тежката детонация на пристанището в Бейрут тя седяла в кафене с другарка. " Изведнъж чухме мощен гърмеж, прозорците се изпочупиха и всички налягаха по пода, с цел да се защитят. " На, над 200 души починаха, хиляди бяха ранени.
Редакцията предлага
" Оттогава за мен нищо не е същото ", споделя Мира, която не желае да бъде представена с същинското си име. " Плаша се всякога, когато чуя звук, когато видя да се извива пушек. Незабавно диря леговище в някое помещение ", изяснява тя. Особено потресена е от гибелта на една млада пожарникарка, починала при детонацията. " Често мисля за нея. И тя като мен тогава е била сгодена и се е готвела да се омъжва. Самата аз също желаех да се причисля към доброволните пожарникари, само че родителите ми ми не разрешиха. " Мира изпитва един тип виновност, въпреки да не е познавала персонално младата жена. " Чувствам виновност, че съм оживяла. "

Депресии, страхови неврози, посттравматични синдроми

Кадрите от детонацията, които обиколиха света, бяха шокиращи за мнозина. Макар по улиците край пристанището някои от постройките към този момент да са възобновени, у мнозина вътрешните рани остават - година и половина по-късно. " Имаме доста другари, които се нуждаят от психическа помощ ", споделя Мира.

Психиатърът Джозеф Кури следи избрана наклонност. " През последните две години от ден на ден хора търсят помощта на психиатри, психолози или терапевти. " Много от тях свързват проблемите си с детонацията. " Наблюдаваме растеж в посттравматичните премеждия, провокирани от детонацията. " Според Кури тези проблеми са свързани и с настоящите рецесии, от които страда Ливан: политическата неустойчивост, пандемията, икономическите проблеми.

Кризите връхлитат Ливан една след друга: страната е рисково покрай банкрут. През миналите две години локалната валута се обезцени с към 90 % по отношение на $. В последния си отчет Световната банка декларира, че икономическата рецесия в Ливан е една от най-тежките в новата история на света. Към това се прибавят пандемията и високата безработица: четирима от 10 ливанци са без работа.

Ливан се намира в тежка икономическа и политическа рецесия.

Страховете за бъдещето

Всички тези проблеми са се отразили на Мира още преди детонацията. Тя забелязала още в края на 2019-а година, че държание ѝ се трансформира. " Започнах да се опасявам за бъдещето - по какъв начин бих могла да построя живота си в тази страна? Как бих могла да имам деца в тази страна? Все повече се затварях, от време на време с дни не напусках стаята си - просто действах. "

Когато отравят кучето ѝ, защото при започване на пандемията се популяризират подправени вести, че коронавирусът може да се предадеи от домашните животни, чашата преляла. Междувременно Мира още веднъж се вижда с другари, върви от време на време на кафе. Но страхът от непредвидените шумове и дима е останал.

В Ливан няма задоволително психиатри

Мира е търсила препоръки от другари, защото по този начин и не е съумяла да си откри психолог. Психоложката Терезе Уард от своя страна показва, че доста от сътрудниците ѝ оферират съвещания онлайн. Самата тя постоянно приема пациенти, които приказват за своите страхове и грижи. " Хората се борят да се оправят с всекидневието. Имат опасения за бъдещето. Често ми описват и за вътрешната си празнина. "

Мира не желае онлайн терапия, само че за банкет при психолог би трябвало да се чака дълго. Освен това и психиатрите не доближават. Подобно на другите лекари, доста от тях са напуснали Ливан или са на път да го създадат, споделя Джозеф Кури. И добавя: " Лекарствата също не доближават или пък са извънредно скъпи, тъй като от началото на ноември към този момент не се субсидират. Хората употребяват запасите си или си купуват от аптеката единични таблетки. Има и хора, които се доставят с лекарства от Турция, от Обединените арабски емирства или от Египет ".

Мира също споделя, че застраховката не покрива цената на медикаментите, които са ѝ нужни. И в изискванията на икономическа рецесия, снабдяването с тях се трансформира в предизвикателство. Въпреки че хората с психологични проблеми не престават да са стигматизирани в обществото, Терезе Уард вижда някакъв прогрес. Мира също приказва за нещата, които я тревожат, въпреки да не желае да се загатва същинското ѝ име, тъй като някой евентуален шеф може да я потърси в " Google ". " Искам да знам, за какво се усещам по този начин, за какво изпитвам паника и боязън, до момента в който отговорните за детонацията спят умерено ", споделя тя.