Палитрата на живота...
Искам да те обрисувам с цветни боички. Докато чертите ти не са избледнели. Докато още чувствам цветовете, които излъчваше аурата ти. Посягам към аленото. Заради пламъка, с който живя, и за голямата обич, с която ме подари.
Понякога аленото ми идваше допълнително, признавам, само че без него е толкоз сиво, студено... Ще има и жълто. Ярко жълто - като африканското слънце, което ме събуждаше години наред и озаряваше детството ми с безкрайна топлота. Помня изгревите - обещанията им за един елементарен ден на тази невероятна земя.
Още от Из edna@
" Харесвам мъже, които умеят да грабят от живота с цялостни шепи и не се задълбочават " 
Благодарна съм, че през днешния ден вали... Усмихвам се! 
Трудно е за една жена да наподобява добре... 
На любовта ….с обич
И залезите - от време на време кротки и смирени, различен път гневни и кърваво червени. Само с магическа четка мога да обрисувам африканските нощи - в тъмнината бяха закодирани всички цветове на дъгата. Като в калейдоскоп се сменяха пейзажи, сенки, форми, цветове. Когато Сахара изпращаше белия си “сняг”, тучната зеленина за момент се покриваше с финия пясък и обвиваше живота в пясъчна мъгла.
Само тропическите дъждове, мощни и проливни, можеха да вдигнат бялата мантия във въздуха и да я отмият. А след тях наставаше блажена тишина, напоена с роса. Колко години по-късно сънувах Африка! Сякаш парченце от мен остана там вечно...Завиждам ти. За това, че към този момент си част от Космоса и можеш всяка вечер да гледаш залеза и дъгата, да пътуваш без ограничавания до вълшебната земя...
Говорим си за... " Харесвам мъже, които умеят да грабят от живота с цялостни шепи и не се задълбочават " Трудно е за една жена да наподобява добре... 
Палитрата на живота... На любовта ….с обич
Помня и първата си Коледа там. Синя Коледа. Също като небето и рокличката ми. Нямаше сняг, единствено сребристи прашинки проблясваха върху клоните на елхата на лунната светлина. Моята Коледа беше най-цветната и най-прекрасната. Така и не привикнах с бялата Коледа по други географски ширини. Дните бяха окъпани в зелено.
Това е обичаният ми цвят. Напомня ми дивата природа със суровите си закони, където единствено мощните оцеляват и... побеждават. Растях на воля и на независимост, само че одобрих и заповедите на джунглата - всеки пада, само че единствено който се изправи не трябва прегазен.
Рисувам бащината къща. Макар и до ден сегашен да не знам коя е тя. Тази, в която съм се родила, или онази, далечната, в която пораснах и оставих младостта си? Тя изниква в съзнанието ми, сияеща в цялата палитра на дъгата и окъпана в благополучие и любов... Образът се разводнява и помръква.
Edna предлага Място за живот: триместен разтегателен диван с лежанка VIMLE от IKEA
Цветовете не са по този начин ярки и привлекателни, откогато ти пое към бялата светлина. Те бяха в теб, към теб, а аз минавах нехайно под дъгата и си фантазирах, че тази идилия ще трае постоянно. Сега се запитвам дали не е било просто сън. Красив сън, от който е време да се събудя. С изненада откривам, че и тук има цветове. Тревата още веднъж е зелена, небето е синьо и слънцето златисто.
Бурята е отшумяла и дъгата разлиства прелестните си цветове над мен. Радвам се да я видя. Нарисувах своята картина. Харесва ли ти? Кой да ми каже...
Weheartit
- Колко е красива!
Дъщеря ми ме прегръща и гледа творението ми в унес.
- Мамо, прелестна е!
На нея може да се има вяра. Тя ще става художник, знае защо приказва. И един ден също ще нарисува своята картина... Навярно още по-красива от моята.
Автор: Ваня Ангелова
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Понякога аленото ми идваше допълнително, признавам, само че без него е толкоз сиво, студено... Ще има и жълто. Ярко жълто - като африканското слънце, което ме събуждаше години наред и озаряваше детството ми с безкрайна топлота. Помня изгревите - обещанията им за един елементарен ден на тази невероятна земя.
Още от Из edna@
" Харесвам мъже, които умеят да грабят от живота с цялостни шепи и не се задълбочават " Благодарна съм, че през днешния ден вали... Усмихвам се! Трудно е за една жена да наподобява добре... На любовта ….с обич И залезите - от време на време кротки и смирени, различен път гневни и кърваво червени. Само с магическа четка мога да обрисувам африканските нощи - в тъмнината бяха закодирани всички цветове на дъгата. Като в калейдоскоп се сменяха пейзажи, сенки, форми, цветове. Когато Сахара изпращаше белия си “сняг”, тучната зеленина за момент се покриваше с финия пясък и обвиваше живота в пясъчна мъгла.
Само тропическите дъждове, мощни и проливни, можеха да вдигнат бялата мантия във въздуха и да я отмият. А след тях наставаше блажена тишина, напоена с роса. Колко години по-късно сънувах Африка! Сякаш парченце от мен остана там вечно...Завиждам ти. За това, че към този момент си част от Космоса и можеш всяка вечер да гледаш залеза и дъгата, да пътуваш без ограничавания до вълшебната земя...
Говорим си за...
" Харесвам мъже, които умеят да грабят от живота с цялостни шепи и не се задълбочават " Трудно е за една жена да наподобява добре... Палитрата на живота... На любовта ….с обич Помня и първата си Коледа там. Синя Коледа. Също като небето и рокличката ми. Нямаше сняг, единствено сребристи прашинки проблясваха върху клоните на елхата на лунната светлина. Моята Коледа беше най-цветната и най-прекрасната. Така и не привикнах с бялата Коледа по други географски ширини. Дните бяха окъпани в зелено.
Това е обичаният ми цвят. Напомня ми дивата природа със суровите си закони, където единствено мощните оцеляват и... побеждават. Растях на воля и на независимост, само че одобрих и заповедите на джунглата - всеки пада, само че единствено който се изправи не трябва прегазен.
Рисувам бащината къща. Макар и до ден сегашен да не знам коя е тя. Тази, в която съм се родила, или онази, далечната, в която пораснах и оставих младостта си? Тя изниква в съзнанието ми, сияеща в цялата палитра на дъгата и окъпана в благополучие и любов... Образът се разводнява и помръква.
Edna предлага Място за живот: триместен разтегателен диван с лежанка VIMLE от IKEA Цветовете не са по този начин ярки и привлекателни, откогато ти пое към бялата светлина. Те бяха в теб, към теб, а аз минавах нехайно под дъгата и си фантазирах, че тази идилия ще трае постоянно. Сега се запитвам дали не е било просто сън. Красив сън, от който е време да се събудя. С изненада откривам, че и тук има цветове. Тревата още веднъж е зелена, небето е синьо и слънцето златисто.
Бурята е отшумяла и дъгата разлиства прелестните си цветове над мен. Радвам се да я видя. Нарисувах своята картина. Харесва ли ти? Кой да ми каже...
Weheartit - Колко е красива!
Дъщеря ми ме прегръща и гледа творението ми в унес.
- Мамо, прелестна е!
На нея може да се има вяра. Тя ще става художник, знае защо приказва. И един ден също ще нарисува своята картина... Навярно още по-красива от моята.
Автор: Ваня Ангелова
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ