Ирония на съдбата: Топлата зима срина цената на природния газ!
Ирония на ориста: Топлата зима срина цената на природния газ в Европа! За това и тематиката за прескъпия природен газ остана в небитието, там останаха и лакомите апетити на корпорации за бързо замогване след бруталното повишаване преди 1-2 години.
Високите температури и мощните ветрове, довели до рекордно произвеждане на вятърните централи, още веднъж запазиха газа в европейските газохранилища и през тази зима.
Данните на Gas Infrastructure Europe (GIE) демонстрират, че зимният сезон е напът да завърши с рекордни количества газ. Към 6 март запълнени остават 61% от потенциала на газохранилищата (700 тераватчаса), по отношение на към 40% приблизително за интервала 2011 – 2020 година
Причината е рецесията през 2022 г. и разривът с съветския „ Газпром “, който накара доста европейски страни да нагнетят колкото е допустимо повече газ за предпазване и да лимитират потреблението (с най-малко 15%, каквито бяха рекомендациите и на Европейската комисия).
В началото на 2023 г. ЕС имаше шанс и с по-топло време и задоволително доставки на полутечен газ, което остави огромни количества газ в оборудванията за предпазване. Към края на предходната зима в запас останаха към 629 тераватчаса газ, което беше връх за последните години.
Метеорологичните условия са едни от най-притеснителните фактори за търговията с газ в Европейски Съюз сега. По-малко от две седмици преди формалния завършек на зимата обаче даже и дълготрайно извънредно застудяване едва ли ще докара до рецесия на пазара.
През предходната зима газовите компании не изтеглиха газа и поради още една много прозаична причина – запасите бяха нагнетени, когато цената на суровината стигна рекордните над 300 евро за мегаватчас. Текущите доставки бяха доста по-евтини, само че точно този буфер, въпреки и с висока цена, донесе дългочаканото утешение на пазарите и цените потеглиха трайно надолу. В последните месеци цената се откри на равнища под 30 евро за мегаватчас. През февруари междинната цена на газа на нидерландската борса TTF беше към 26 евро за мегаватчас спрямо 46 евро през октомври 2023 година, т.е. началото на газовата година и отоплителния сезон в Европа.
В очакване рецесията да се повтори, както на фона на ниската цена на доставките, страните още веднъж нагнетиха огромни количества за зимата.
По данните на GIE газохранилищата бяха напълнени съвсем до 100% от потенциала им – невиждано до момента. Това принуди и някои търговци да се възползват от предложения на украинския оператор на газопреносната мрежа „ Укртрансгаз “ и запазиха към 2 милиарда куб. метра в Украйна.
Тези количества бяха употребявани още при първата студена вълна – в края на декември. Така Европа резервира цялостни газохранилищата си, а пазарите реагираха умерено и цената дори продължи да пада.
Стигна се до абсурд за европейските газови пазари – цената на газа през зимата, когато е и най-голямото ползване, е по-ниска от летните договори.
В България за първите три месеца на 2024 година, т.е. по-голямата част от отоплителния сезон, цената на природния газ падна с съвсем 35%. За цялата 2023 година спадът е от 57 на 100. „ Булгаргаз “ се възползва от по-ниската цена на пазара и стартира да изтегля известни количества от „ Чирен “, с цел да възстановява обстановката с високата цена на газа там (над 300 лв. за мегаватчас).
Междувременно и държавното управление изпрати поръчка за нотификация на помощ за клиентите на „ Чирен “ в размер на 278 млн. лв.. Според Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) настояването ще бъде утвърдено, тъй като страните от Европейски Съюз бяха задължени от Брюксел да нагнетят допустимо най-вече газ и това подхрани цената.
Исторически газът в газохранилищата се нагнетява в края на лятото и през есента, когато потреблението е най-ниско, надлежно и цените – най-изгодни.
Така тези уреди се употребяват през зимата и за балансиране на пиковото ползване, и за намаляване на ценовите флуктуации.
По данни на GIE към 6 март в газохранилището ни край Враца има 3,2 тераватчаса газ, или 54,5% от потенциала на оборудването.
Статистиката покава, че и други европейски страни подхващат тази стъпка – газохранилищата на Хърватия и Франция да вземем за пример са цялостни към този момент до 41% от потенциала им. Други пък към момента задържат запасите си – португалските газохранилища са цялостни до 99% от потенциала си.
Но даже и да разчита от ден на ден на газа от Норвегия (в момента водещ снабдител на тръбен газ за Европа) или на полутечен газ от Катар и Съединени американски щати, Европа все ще „ хвърля “ едно око и към Русия. Търговците са деликатни към края на контракта за пренос на съветски природен газ през Украйна.
Киев беше безапелационен, че съглашението, подписано в края на 2019 година след договаряния сред двамата президент Владимир Путин и Володимир Зеленски, няма да бъде удължено. Ситуацията сред двете страни е такава, че договаряния на каквото и да е равнище наподобяват съвсем невъзможни – те с тъга съумяват да уговорят и продан на военнопленници, даже и с дейното ходатайство на Катар, Турция и Саудитска Арабия.
През 2023 г. през територията на Украйна са доставени съвсем 15 милиарда куб. метра газ, при контрактуван потенциал от 40 милиарда куб. метра. Тези доставки са главно за Унгария, Словакия и Австрия. Тези страни могат да употребяват други възможности – през България или през Германия. Но Берлин, както и България през есента, наложи такса за преноса, с която да насърчи Източна Европа да се откаже от съветския газ. София беше принудена да се откаже от таксата поради опасността на Унгария да блокира участието ни в Шенген.
Но не е ясно дали унгарският министър председател Виктор Орбан или словашкият Роберт Фицо ще съумеят да окажат въздействие на немските си сътрудници да се откажат от таксата.
Източник: investor.bg
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
Още вести четете в категория Бизнес
