Ходете повече на театър!
Интервю на Надежда УШЕВА
НАДЕЖДА СЕЙКОВА е родена на 28 февруари 1931 година в Луковит в семейство на учители. Завършва ВИТИЗ в класа на Боян Дановски. След дипломирането си работи като помощник в Народния спектакъл. Надежда Сейкова е първата и единствена жена ректор в историята на Театралната академия. Тя я ръководи от 1981 до 1987 година До нейното пенсиониране през 2002 година през преподавателската й школа минават 14 випуска с към 250 студенти. След това тя продължава да преподава и в Театралния лицей " Любен Гройс ", Пловдивския университет " Паисий Хиляндарски ", ВСУ " Черноризец Храбър ", ЮЗУ " Неофит Рилски ". Носителка е на " Аскеер " и " Икар " за повсеместен принос през 2014 и 2016 година, както и на медал " Стара планина ", първа степен. През 2019 година е удостоена с Почетната премия за театрална педагогика на Френската академия " Флоран ", която се връчва на дами педагози от Европа. Посетила е повече от 40 страни в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна Америка и Куба, като е взела участие в събития, фестивали, конференции. Има над 100 постановки на българските и интернационалните театрални подиуми.
- Професор Сейкова, напълно скоро отбелязахте 93-ия си рожден ден, кой Ви поздрави? Посрещнахте ли посетители?
- Рожденият ми ден мина необикновено за мен, дали тъй като към този момент толкоз съм остаряла, идваха мои възпитаници от разнообразни випуски през целия ден. Много посетители! Един други идват, идват... Не имах вяра. Като че ли в профил се видях какво съставлявам, какъв брой в действителност съм оставила в моите ученици, с цел да се надпреварват да ме поздравят на тази възраст. Предполагам, че и възрастта играе роля, малко им е чудно по какъв начин по този начин 93 години! Но в действителност беше като хубав филм за мен, тъй като доста хора пристигнаха да ме поздравят от рано сутринта до късно вечерта. Радват се, че още съм жива.
- Все още работите - постановчик сте на комедията " Напразни старания на любовта " по Шекспир на Арт спектакъл, чийто почетен живописен началник сте. Премиерата следва, само че преди дни бе показана като Театър на маса на " Шипка " 34.
- Аз малко работя. Насочвам ги. Въпросът е, че те ме почетоха и ме поканиха и аз се извиних дори. Артистите от Арт спектакъл идваха у дома и разговаряхме. Още един, два пъти и това ще бъде. Ръководителката им е Милена Червенкова. Баща й Васил Червенков ми беше непосредствен, с него сме работили. Той бе и шеф на театри, и с нейния състав съм работила. Милена е доста умела и единствено насоки са й задоволителни, а и сама може да се оправя. Не мога да кажа, че доста работя в този момент.
- Трудно ми е да изброя специалностите, които обединявате. Актриса, режисьор, възпитател, професор, ректор..., отдадена цялостен живот на театъра.
- Обиколила съм театрите на доста места в България, което е отлично. И в чужбина съм пътувала много, водила съм доста класове от името на българския ВИТИЗ. За моя наслада, имах съседка в Луковит, която беше три години по-голяма от мен, и майка й работеше на дрешника на театъра в София. Това момиче беше доста театрално около майка си и като се прибираше в родния град някак си ме кръсти да се занимавам с спектакъл. Караше ме да играя в нашия двор, събирахме цялата махала, идваха и съседи, които ни носеха нещо за ястие. Тя организираше всичко, с цел да можем да вършим представления в този наш двор. Да играеш и да радваш другите завладя моя живот. Щом приключих, взех решение, че театърът е моето нещо и тъкмо тогава се откри ВИТИЗ - Висш институт за театрално изкуство. Спомням си, че бях на бригада, когато прочетох в един вестник, че се открива Висшето театрално учебно заведение. Татко ме помоли да аплайвам и друга компетентност, пробвах физика и ме одобриха, само че избрах да изучавам във ВИТИЗ. Развивах се целеустремено в една линия, богата обаче, и по този начин съумях да изживея живота си. Постепенно животът ми се трансформира в огромен забележителен спектакъл. Богат и разнороден. И в този момент ми идват на посетители мои студенти от разнообразни класове. Оставила съм диря в тях. Явно, не съм ги научила единствено да бъдат актьори и режисьори, а и да обичат хората към себе си.
- Най-често какво им казвате, когато се допитват до Вас? На какво ги учите?
- Обяснявам, че би трябвало да слушат своите режисьори и ръководители и да развият това, което те желаят от тях, и да покажат своето отношение към условията на режисурата. Много е значимо. А освен механично да извършват, което им се споделя. Да имат своето творчество и своята преценка за това, което вършат. Много да обичат, да почитат и да търсят същинския контакт с публиката от сцената. Да усещат публиката! Как й влияят освен, когато им ръкопляска, когато се смее или когато пази цялостна тишина. А да усетят по какъв начин феновете ги възприемат изцяло.
- Преди години, когато започвахте в изкуството, по-лесно ли се правеше спектакъл спрямо XXI век, в който живеем?
- Не мога да кажа, че ми е било елементарно, тъй като, когато бях млада ми беше мъчно да вляза в тези среди. Казах ви, че имах съседка на име Събка от Луковит, която ме вкара. По-късно разбрах, че е доста отговорно и не става единствено с това - тя сподели, не просто по този начин да играеш, а би трябвало да мислиш за какво го правиш, по какъв начин ще го направиш, до каква степен ще се развива още. Имах този шанс. Освен любовта ми към театъра, майка беше учителка и татко ми също. Той стана и шеф. Помня, че майка ми беше и суфльорка в учебно заведение, като правеха спектакъл с учениците.
- Имате ли наблюдаване върху днешната драматургия, която се слага и спектаклите, които се играят? Кое е скъпото?
- По-малко имам, тъй като мъчително вървя. Богатството в този момент е, че се търси най-различен тип драматургия и такава, която не ни е доста позната, и естествено е преводна, и режисьорите, които идват извън, знаят различностите. И нашият Куклен спектакъл също се разви извънредно доста. Имаме превъзходен куклен спектакъл. Виждам какъв брой надалеч отива въобще мястото и благосъстоянието на театъра. Гостуват имена и постановки тук, които съм гледала и в чужбина. Наистина доста се е развил!
- Какво Ви запази във времето? Радвате се на дългоденствие и в креативен, и в житейски проект.
- Не знам кое си мисля, че ме е съхранило, с цел да стана на 93 години и физически съм издържала. Съхрани ме благосъстоянието на театъра и това, че той също не стопира да се развива и не е единствено това, което е бил, когато аз бях млада. Бях асистентка в Народния спектакъл на най-големите български режисьори и имах опцията да се изучавам от тях. Имали сме режисьори, които са учили или са приключили в чужбина. Нека българите знаят, че имаме прекрасен и богат спектакъл и в София, и в страната. Гордея се с този факт. Театърът дава доста наслада, мисловно благосъстояние и тържественост, дружно с това отразява и нашето съществуване, нашите премеждия... Пожелавам да се върви повече на спектакъл, има освен какво да се научи, а и да се преживее нещо ново и запаметяващо се на театър.
- Действително има интерес към изкуството, макар че през последните десетилетия културата сякаш остава все на назад във времето...
- Живеем в неприятно и нестабилно време. Боим се от войните, от нападенията, от нещастията... На толкоз години станах и не мога да схвана за какво индивидът желае да убива другия човек. Защо се убиваме? Защо би трябвало да убиваме други хора, а не да живеем спокойно и щастливо и да се радваме, че и другите живеят? Колкото повече одъртявам, повече се възнамерявам и не мога да си отговоря на този въпрос. Все се запитвам за какво се избиваме, че и мъже, и дами отиват да се бият! Защо се ненавиждаме? Има нещо животинско... Животните най-малко, като атакуват, изяждат насрещното, а ние унищожаваме всичко. Виждам завист в цялата тази история. Имаме земя, храна... вместо да сме признателни и единствено да работим.
НАДЕЖДА СЕЙКОВА е родена на 28 февруари 1931 година в Луковит в семейство на учители. Завършва ВИТИЗ в класа на Боян Дановски. След дипломирането си работи като помощник в Народния спектакъл. Надежда Сейкова е първата и единствена жена ректор в историята на Театралната академия. Тя я ръководи от 1981 до 1987 година До нейното пенсиониране през 2002 година през преподавателската й школа минават 14 випуска с към 250 студенти. След това тя продължава да преподава и в Театралния лицей " Любен Гройс ", Пловдивския университет " Паисий Хиляндарски ", ВСУ " Черноризец Храбър ", ЮЗУ " Неофит Рилски ". Носителка е на " Аскеер " и " Икар " за повсеместен принос през 2014 и 2016 година, както и на медал " Стара планина ", първа степен. През 2019 година е удостоена с Почетната премия за театрална педагогика на Френската академия " Флоран ", която се връчва на дами педагози от Европа. Посетила е повече от 40 страни в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна Америка и Куба, като е взела участие в събития, фестивали, конференции. Има над 100 постановки на българските и интернационалните театрални подиуми.
- Професор Сейкова, напълно скоро отбелязахте 93-ия си рожден ден, кой Ви поздрави? Посрещнахте ли посетители?
- Рожденият ми ден мина необикновено за мен, дали тъй като към този момент толкоз съм остаряла, идваха мои възпитаници от разнообразни випуски през целия ден. Много посетители! Един други идват, идват... Не имах вяра. Като че ли в профил се видях какво съставлявам, какъв брой в действителност съм оставила в моите ученици, с цел да се надпреварват да ме поздравят на тази възраст. Предполагам, че и възрастта играе роля, малко им е чудно по какъв начин по този начин 93 години! Но в действителност беше като хубав филм за мен, тъй като доста хора пристигнаха да ме поздравят от рано сутринта до късно вечерта. Радват се, че още съм жива.
- Все още работите - постановчик сте на комедията " Напразни старания на любовта " по Шекспир на Арт спектакъл, чийто почетен живописен началник сте. Премиерата следва, само че преди дни бе показана като Театър на маса на " Шипка " 34.
- Аз малко работя. Насочвам ги. Въпросът е, че те ме почетоха и ме поканиха и аз се извиних дори. Артистите от Арт спектакъл идваха у дома и разговаряхме. Още един, два пъти и това ще бъде. Ръководителката им е Милена Червенкова. Баща й Васил Червенков ми беше непосредствен, с него сме работили. Той бе и шеф на театри, и с нейния състав съм работила. Милена е доста умела и единствено насоки са й задоволителни, а и сама може да се оправя. Не мога да кажа, че доста работя в този момент.
- Трудно ми е да изброя специалностите, които обединявате. Актриса, режисьор, възпитател, професор, ректор..., отдадена цялостен живот на театъра.
- Обиколила съм театрите на доста места в България, което е отлично. И в чужбина съм пътувала много, водила съм доста класове от името на българския ВИТИЗ. За моя наслада, имах съседка в Луковит, която беше три години по-голяма от мен, и майка й работеше на дрешника на театъра в София. Това момиче беше доста театрално около майка си и като се прибираше в родния град някак си ме кръсти да се занимавам с спектакъл. Караше ме да играя в нашия двор, събирахме цялата махала, идваха и съседи, които ни носеха нещо за ястие. Тя организираше всичко, с цел да можем да вършим представления в този наш двор. Да играеш и да радваш другите завладя моя живот. Щом приключих, взех решение, че театърът е моето нещо и тъкмо тогава се откри ВИТИЗ - Висш институт за театрално изкуство. Спомням си, че бях на бригада, когато прочетох в един вестник, че се открива Висшето театрално учебно заведение. Татко ме помоли да аплайвам и друга компетентност, пробвах физика и ме одобриха, само че избрах да изучавам във ВИТИЗ. Развивах се целеустремено в една линия, богата обаче, и по този начин съумях да изживея живота си. Постепенно животът ми се трансформира в огромен забележителен спектакъл. Богат и разнороден. И в този момент ми идват на посетители мои студенти от разнообразни класове. Оставила съм диря в тях. Явно, не съм ги научила единствено да бъдат актьори и режисьори, а и да обичат хората към себе си.
- Най-често какво им казвате, когато се допитват до Вас? На какво ги учите?
- Обяснявам, че би трябвало да слушат своите режисьори и ръководители и да развият това, което те желаят от тях, и да покажат своето отношение към условията на режисурата. Много е значимо. А освен механично да извършват, което им се споделя. Да имат своето творчество и своята преценка за това, което вършат. Много да обичат, да почитат и да търсят същинския контакт с публиката от сцената. Да усещат публиката! Как й влияят освен, когато им ръкопляска, когато се смее или когато пази цялостна тишина. А да усетят по какъв начин феновете ги възприемат изцяло.
- Преди години, когато започвахте в изкуството, по-лесно ли се правеше спектакъл спрямо XXI век, в който живеем?
- Не мога да кажа, че ми е било елементарно, тъй като, когато бях млада ми беше мъчно да вляза в тези среди. Казах ви, че имах съседка на име Събка от Луковит, която ме вкара. По-късно разбрах, че е доста отговорно и не става единствено с това - тя сподели, не просто по този начин да играеш, а би трябвало да мислиш за какво го правиш, по какъв начин ще го направиш, до каква степен ще се развива още. Имах този шанс. Освен любовта ми към театъра, майка беше учителка и татко ми също. Той стана и шеф. Помня, че майка ми беше и суфльорка в учебно заведение, като правеха спектакъл с учениците.
- Имате ли наблюдаване върху днешната драматургия, която се слага и спектаклите, които се играят? Кое е скъпото?
- По-малко имам, тъй като мъчително вървя. Богатството в този момент е, че се търси най-различен тип драматургия и такава, която не ни е доста позната, и естествено е преводна, и режисьорите, които идват извън, знаят различностите. И нашият Куклен спектакъл също се разви извънредно доста. Имаме превъзходен куклен спектакъл. Виждам какъв брой надалеч отива въобще мястото и благосъстоянието на театъра. Гостуват имена и постановки тук, които съм гледала и в чужбина. Наистина доста се е развил!
- Какво Ви запази във времето? Радвате се на дългоденствие и в креативен, и в житейски проект.
- Не знам кое си мисля, че ме е съхранило, с цел да стана на 93 години и физически съм издържала. Съхрани ме благосъстоянието на театъра и това, че той също не стопира да се развива и не е единствено това, което е бил, когато аз бях млада. Бях асистентка в Народния спектакъл на най-големите български режисьори и имах опцията да се изучавам от тях. Имали сме режисьори, които са учили или са приключили в чужбина. Нека българите знаят, че имаме прекрасен и богат спектакъл и в София, и в страната. Гордея се с този факт. Театърът дава доста наслада, мисловно благосъстояние и тържественост, дружно с това отразява и нашето съществуване, нашите премеждия... Пожелавам да се върви повече на спектакъл, има освен какво да се научи, а и да се преживее нещо ново и запаметяващо се на театър.
- Действително има интерес към изкуството, макар че през последните десетилетия културата сякаш остава все на назад във времето...
- Живеем в неприятно и нестабилно време. Боим се от войните, от нападенията, от нещастията... На толкоз години станах и не мога да схвана за какво индивидът желае да убива другия човек. Защо се убиваме? Защо би трябвало да убиваме други хора, а не да живеем спокойно и щастливо и да се радваме, че и другите живеят? Колкото повече одъртявам, повече се възнамерявам и не мога да си отговоря на този въпрос. Все се запитвам за какво се избиваме, че и мъже, и дами отиват да се бият! Защо се ненавиждаме? Има нещо животинско... Животните най-малко, като атакуват, изяждат насрещното, а ние унищожаваме всичко. Виждам завист в цялата тази история. Имаме земя, храна... вместо да сме признателни и единствено да работим.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ