Лихвеният залп на централни банки продължава и през тази седмицата
Инфлацията притиска от ден на ден централните банкери да работят нападателно. Високите лихви към този момент се отразяват в кредитните разноски на бизнес и семейства в еврозоната. Опасността от криза става все по-видима в огромните стопански системи в края на тази и началото на идната година.
Истински рейд от срещи на водещи централни банки зпаочва през тази седмица, а рекордната инфлация по света постява дейностите им още повече в центъра на вниманието. Заседания ще проведат Федералния запас на Съединени американски щати, Bank of England, Швейцарската централна банка, както и тези на Швеция, Норвегия и Турция, въпреки последната да борави с неконвенциални способи, които имат малко въздействие върху турската инфлация. В далечна Азия съвещание ще има и Bank of Japan, само че там не се чакат промени - лихвата би трябвало да стане на минус 0.1%.
През предходната сецмица показателят на потребителските цени в Съединени американски щати за август се оказа по-висок от очаваното и това удари мощно фондовите пазари по света - Уолстрийт затвори за трета поредна седмица на минус. Освен това осъществя и най-слабата си седмица от средата на юни насам - за 5-те дни S&P500 се намали с 4.8%, откакто FedExx направи мрачни прогнози за активността си поради закъснение на стопанската система. Сред ограниченията са затваряне на офиси, прекъсване на наемане на личен състав и приземяване на част от флота й поради спад на поръчки. Акциите й изгубиха 21%, рекорден дневен спад.
Във вторник на постоянно съвещание се събират централните банкери на Федералния запас, като се чака лихвата да бъде нараснала със 75 базисни пункта 3-3.25%, като някои смели упования приказват и за покачване от 100 б.п., само че към този момент това наподобява малко евентуално.
Реклама
Според изследване на Financial TImes от последните дни измежду 44 водещи университетски икономисти Фед ще увеличи в този цикъл лихвите над 4% и ще ги задържи на тези равнища и след 2023 година Болшинството счита, че равнищата ще са сред 4 и 5%, само че 20% считат, че те ще надминат това равнище. Освен това множеството икономисти чакат криза в Съединени американски щати през 2023 година и тя да се резервира за 3 или 4 тримесечия. За Европа прогнозите са тя да пристигна последното тримесечие на тази година, най-малко съгласно мнението на икономистите.
Като цяло доверието във Фед мощно понижава - първо поради дългото отменяне на казуса с евтините пари и предизвестията, че те ще доведат до висока инфлация, а в този момент и с неспособността да се оправи с нея. Според анкетата на FT, с цел да има дейна битка с високите цени, то лихвите би трябвало да са над 4%. Целата на Фед е да държи главната инфлация (без храни и енергия) в границите на 2%, само че през август тя доближи 6.3% на годишна база, а общата инфлация е 8.3% при упования да се забави до 8.1%.
Bank of England и Швейцарската централна банка също се чака да покачат лихвите с по 75 б.п. тази седмица. Основните терзания от внезапното покачване на лихвите е за стопанската система и навлизането й в криза. Освен това те към този момент се отразяват и на потребителските разноски - в Съединени американски щати лихвите по 30-годишните ипотеки към този момент са над 6%.
Европейската централна банка към този момент увеличи лихвата си с 75 б.п. през този месец до 1%, като към момента изоства по отношение на Фед. Тя е и в много деликатна обстановка - инфлацията в обособените страни членки варира в много огромни граници, като в балтийските републики е над 20%, като там тя стартира да пораства много преди ЕЦБ да стартира да подвига лихвите. Рязкото покачване на лихвите обаче се отразява в лихвените разноски на страни като Гърция, Италия и Португалия, а проблем с обслужването на задълженията им ще се отрази на целия паричен съюз.
Реклама
Прекият резултат от високите лихви към този момент се усеща от бизнеса и потребителите - 6-месечният показател Euribor се е повишил със 160 б.п. от юни до момента. А доста от заемите са с плаваща съставния елемент, която зависи точно от него. Балтийските републики най-силно усещат това - при заем от 100 хиляди евро това лихвено покачване се развнява на 75 евро месечно, показва Bloomberg. A това в композиция с инфлация от над 25% в Естония води района към криза.
Свързани публикации Централните банки нямат планове да отпускат газта 2 септември 2022, 06:35 Наемите в Манхатън доближават връх за шести следващ месец 16 август 2022, 10:35 Американската стопанска система влезе в криза 29 юли 2022, 06:27 Централните банки не могат сами да се оправят с инфлацията, без да навредят на стопанските системи 26 юли 2022, 15:14 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тодор Тодоров
Истински рейд от срещи на водещи централни банки зпаочва през тази седмица, а рекордната инфлация по света постява дейностите им още повече в центъра на вниманието. Заседания ще проведат Федералния запас на Съединени американски щати, Bank of England, Швейцарската централна банка, както и тези на Швеция, Норвегия и Турция, въпреки последната да борави с неконвенциални способи, които имат малко въздействие върху турската инфлация. В далечна Азия съвещание ще има и Bank of Japan, само че там не се чакат промени - лихвата би трябвало да стане на минус 0.1%.
През предходната сецмица показателят на потребителските цени в Съединени американски щати за август се оказа по-висок от очаваното и това удари мощно фондовите пазари по света - Уолстрийт затвори за трета поредна седмица на минус. Освен това осъществя и най-слабата си седмица от средата на юни насам - за 5-те дни S&P500 се намали с 4.8%, откакто FedExx направи мрачни прогнози за активността си поради закъснение на стопанската система. Сред ограниченията са затваряне на офиси, прекъсване на наемане на личен състав и приземяване на част от флота й поради спад на поръчки. Акциите й изгубиха 21%, рекорден дневен спад.
Във вторник на постоянно съвещание се събират централните банкери на Федералния запас, като се чака лихвата да бъде нараснала със 75 базисни пункта 3-3.25%, като някои смели упования приказват и за покачване от 100 б.п., само че към този момент това наподобява малко евентуално.
Реклама
Според изследване на Financial TImes от последните дни измежду 44 водещи университетски икономисти Фед ще увеличи в този цикъл лихвите над 4% и ще ги задържи на тези равнища и след 2023 година Болшинството счита, че равнищата ще са сред 4 и 5%, само че 20% считат, че те ще надминат това равнище. Освен това множеството икономисти чакат криза в Съединени американски щати през 2023 година и тя да се резервира за 3 или 4 тримесечия. За Европа прогнозите са тя да пристигна последното тримесечие на тази година, най-малко съгласно мнението на икономистите.
Като цяло доверието във Фед мощно понижава - първо поради дългото отменяне на казуса с евтините пари и предизвестията, че те ще доведат до висока инфлация, а в този момент и с неспособността да се оправи с нея. Според анкетата на FT, с цел да има дейна битка с високите цени, то лихвите би трябвало да са над 4%. Целата на Фед е да държи главната инфлация (без храни и енергия) в границите на 2%, само че през август тя доближи 6.3% на годишна база, а общата инфлация е 8.3% при упования да се забави до 8.1%.
Bank of England и Швейцарската централна банка също се чака да покачат лихвите с по 75 б.п. тази седмица. Основните терзания от внезапното покачване на лихвите е за стопанската система и навлизането й в криза. Освен това те към този момент се отразяват и на потребителските разноски - в Съединени американски щати лихвите по 30-годишните ипотеки към този момент са над 6%.
Европейската централна банка към този момент увеличи лихвата си с 75 б.п. през този месец до 1%, като към момента изоства по отношение на Фед. Тя е и в много деликатна обстановка - инфлацията в обособените страни членки варира в много огромни граници, като в балтийските републики е над 20%, като там тя стартира да пораства много преди ЕЦБ да стартира да подвига лихвите. Рязкото покачване на лихвите обаче се отразява в лихвените разноски на страни като Гърция, Италия и Португалия, а проблем с обслужването на задълженията им ще се отрази на целия паричен съюз.
Реклама
Прекият резултат от високите лихви към този момент се усеща от бизнеса и потребителите - 6-месечният показател Euribor се е повишил със 160 б.п. от юни до момента. А доста от заемите са с плаваща съставния елемент, която зависи точно от него. Балтийските републики най-силно усещат това - при заем от 100 хиляди евро това лихвено покачване се развнява на 75 евро месечно, показва Bloomberg. A това в композиция с инфлация от над 25% в Естония води района към криза.
Свързани публикации Централните банки нямат планове да отпускат газта 2 септември 2022, 06:35 Наемите в Манхатън доближават връх за шести следващ месец 16 август 2022, 10:35 Американската стопанска система влезе в криза 29 юли 2022, 06:27 Централните банки не могат сами да се оправят с инфлацията, без да навредят на стопанските системи 26 юли 2022, 15:14 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тодор Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ