Инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до

Инфлацията, измерена през показателя на потребителските цени, се форсира до над 2% средногодишно в България през 2017 година, откакто беше негативна в интервала 2014-2016 година Потребителската инфлация доближава 2.2% приблизително за последните 12 месеца до март 2018 година Това демонстрира периодическият отчет „ Лични активи в България: Финансово благосъстояние и пазар на жилища “ за първо тримесечие на 2018 година на Индъстри Уоч.

Промяната на ценовото ниво има значение както за семействата, по този начин и за компаниите и държавното управление. Ускоряването на инфлацията, при равни други условия, лимитира покупателната дарба на приходите и спестяванията и предизвиква потреблението. Повишаването на инфлацията нормално значи по-високи доходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните отговорности към кредитори. Умерената инфлация обичайно има позитивно въздействие върху фискалната позиция на държавното управление, тъй като е обвързвана с растеж на бюджетните доходи в номинално изражение.

Домакинствата и компаниите са изправени пред друга ценова динамичност. За компаниите значение има както цената на вложените първични материали, материали и запаси, по този начин и цената на капиталовите артикули (в това число машини и съоръжения). Инфлацията на вложенията през 2017 година се форсира осезаемо до 4.4%, доста надвишавайки потребителската инфлация.

Една от аргументите за по-високата цена, която компаниите са платили за придобиване на дълготрайни активи, е повишаването на множеството първични материали, търгувани на интернационалните тържища. Вследствие на това, привнесената извън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е позитивна през 2017 година за първи път от 2012 година насам. Външната инфлация се форсира, въпреки че еврото нарастна с двуцифрени темпове по отношение на щатския $ през 2017 година Засилването на единната европейска валута ненапълно смекчи резултата на повишаването на суровините върху общата ценова картина в България.

Тенденцията на повишаване на цените на суровините продължи и през 2018 година През март 2018 година суровият нефт и природният газ са към 30% по-скъпи по отношение на година по-рано, до момента в който цената на медта и алуминия се е вдигнала надлежно с 16.7% и 8.8% за 12 месеца. Определени хранителни първични материали също нарастват. Цената на захарта в Европейски Съюз се е повишила с 14.3% по отношение на март 2017 година

Макар че световните фактори са в основата на ускоряващата се инфлация в България, няколко „ вътрешни “ процеси също имат принос за по-бързото покачване на цените в страната. Въпреки че вложенията в България нарастват – с 3.8% през 2017 година, в интервала след 2009 година капиталовата интензивност е слаба. През 2017 година вложенията, измерени в непрекъснати цени, са към момента с една трета под върховите равнища, регистрирани преди рецесията. Вследствие на лимитираните инвестиции в дълготрайни активи, нарасналото произвеждане е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в индустрията, достигащо 76.8% през януари 2018 година Намаляването на свободния индустриален потенциал води до изпреварващо нарастване на цените поради лимитираните благоприятни условия на компаниите да реагират на увеличените поръчки посредством разширение на производството в кратковременен проект. Ето за какво, устойчивият напредък на вложенията в действителния бранш е от основно значение за повишение гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през идващите няколко години.

Финансовото благосъстояние на семействата се усилва с 6.1 милиарда лв. през 2017 година – най-вече от 2007 година година насам, като доближава 77.2 милиарда лв. в края на миналата година. Двигателите на растежа на благосъстоянието са разнопосочни. Ръстът на заетостта (с 4.4% средногодишно) и на междинната заплата (с 10%) основава 5.1 милиарда лв. спомагателен приход за заетите българи през 2017 година Все повече българи намират реализация на европейския трудов пазар. По този метод емигрантските пари възлизат на 1 милиарда 953 млн. евро през миналата година, нараствайки с 30% за година. Лихвите по депозитите към този момент не са важен източник на финансово благосъстояние, добавяйки 183 млн. лв. към годишните домашен бюджети.

Нагласите измежду българските консуматори са преобладаващо оптимистични и това намира израз в осъществените разноски, както за краткорайни, по този начин и за дълготрайни артикули. Българите наподобяват и по-склонни да търсят заемно финансиране за своите покупки. Около една четвърт (24.3%) от спомагателното ползване през миналата година е финансирано посредством потребителски заем. Все още обаче кредитната агресия наподобява умерена в исторически подтекст. За съпоставяне, през 2008 година половината нарастване на потреблението на жителите беше финансирано с новополучен потребителски заем.

Жилищното благосъстояние се усилва с 8.1 милиарда евро през 2017 година, главно поради регистрираното покачване на цените на жилищата в страната. Цените на жилищата в страната се усилват общо с 8.2% през 2017 година, или растеж към този момент четвърта поредна година. Според темпа на нарастване на цените през 2017 година България изостава в Европейски Съюз само от Ирландия, Португалия, Словения, Холандия и Чехия, само че е доста пред Румъния.

Жилищните цени се повишават в 24 от 28 области през 2017 година съгласно данните на Национален статистически институт и Industry Watch. Столицата към този момент концентрира 36.5% от жилищното благосъстояние на българските жители, до момента в който малко над една десета се образува от жилищата в област Варна. В областите Пловдив и Бургас е ситуирано към 9% от „ действителното “ благосъстояние на популацията. Между 2 и 3% от жилищното благосъстояние на българските жители се намира в областите Русе, Благоевград, Велико Търново, Хасково и Плевен. В 18-те области с най-ниска стойност на парцелите е съсредоточено 18.2% от жилищното благосъстояние, или два пъти по-малко от столицата София. /БГНЕС