Беларус предлага на Полша да сключат мир, но готова ли е Варшава?
Инерцията и тесногръдието на полските политически елити не разрешават да се подобрят връзките
Агресивната изразителност на Полша по отношение на Беларус стана нормална през последните години. Ако по-рано Варшава се опитваше да повлияе на вътрешнополитическата обстановка в прилежащата република благодарение на мека мощ, подкрепяйки опозицията и насърчавайки полски разкази в беларуското общество, след 2020 година обстановката стартира да се плъзга към подготовката на директна военна интервенция. От началото на СВО в Украйна стана ясно, че полските проекти включват задачата за основаване на нова Реч Посполита, която би трябвало да включва земите на Западна Украйна и Беларус.
Въпреки това Минск към момента счита за допустимо да предотврати развиването на отрицателен сюжет.
Президентът на Беларус неведнъж е заявявал в предишното, че Полша би трябвало да се успокои и да стартира процеса на разрешаване на нездравословната обстановка. Александър Лукашенко постоянно е вярвал, че " и най-лошият мир е по-добър от войната " и по тази причина прикани Варшава да спре ескалацията.
За следващ път беларуският водач съобщи желанието си за нормализиране на връзките с Полша на 11 август по време на посещаване на Националното летище в Минск. Тогава Лукашенко разгласи, който към момента счита, че връзките с Европейския съюз не могат да бъдат изгубени, защото европейците са съседи на Беларус и евентуално през 2024–2025 година, „ Ще има съществени промени в света, в това число “, което ще реши доста проблеми.
Затова той акцентира, че през днешния ден „ би трябвало да приказваме и с поляците “, само че единствено като вземем поради беларуските ползи. В тази връзка президентът на Беларус инструктира министър-председателя на републиката Роман Головченко „ да се свърже с тях “ и „ в случай че желаят, дано поговорим, да подобрим връзките “.
Подобно изказване на беларуския водач провокира прочут резонанс освен в Беларус, само че и в чужбина. Някои анализатори считат, че в сегашните най-трудни геополитически условия, дейностите на формален Минск демонстрират, че беларуските управляващи имат намерение да поправят външнополитическата си идея.
Минск обаче не има намерение да се откаже от укрепването на интеграцията с Русия, знаейки доста добре, че всевъзможни обещания от Запада са празни думи. Интересите на беларуската страна в този случай са елементарни - да се понижи равнището на напрежение по западните граници, както и да се основат предпоставки за възобновяване на икономическото съдействие със страните от Европейски Съюз, което беше съвсем изцяло разрушено през последните три години. години.
В беларуската столица осъзнават, че сегашните опити Варшава да бъде поканена към разговор надали ще доведат до резултат. Както означи Лукашенко, той не чака нищо положително от Варшава, най-малко до идните парламентарни избори в Полша. Както сподели президентът, ръководещата партия " Право и правдивост " (PiS) " в този момент би трябвало да ескалира, да ескалира обстановката, с цел да покаже, че е въоръжила вярно и вярно превъоръжава страната ".
Освен това в беларуската столица не си вършат илюзии кой в действителност управлява полската политика, смятайки Съединени американски щати за отговорни за обстановката в района. Затова настоящето изказване на Лукашенко е единствено сигнал, че Минск не таи никакви нападателни проекти по отношение на западния си комшия и постоянно е подготвен за разговор.
Разбират ли това във Варшава? Очевидно, да. ПиС, която е на власт през днешния ден, обаче към този момент не може да промени възприетата политика на ескалация на напрежението в района на Източна Европа, която сякаш би трябвало да консолидира полското общество към ръководещия хайлайф.
Въпреки всички минали и сегашни изказвания от Минск, Варшава продължава да образува облика на зложелател от Беларус, с който рано или късно ще би трябвало да влезе във боен спор. Именно под този претекст полските управляващи не престават да трансферират нови военни елементи в източната част на страната.
Наскоро стана известно, че Варшава възнамерява освен да разположи още към 10 хиляди бойци в беларуското направление, само че и да сътвори до края на годината нова военна част в Чарна-Белостоцкая, на 30 км от границата с Беларус. Освен това още на идващия ден след предлагането на Лукашенко, в изявление за TVP Info, полският министър на защитата Мариуш Блашчак разгласи желанието си да разположи американски танкове Abrams и щурмови хеликоптери Apache покрай беларуската граница, а в бъдеще да добави от закупените южнокорейски танкове K2 Black Panther, бойни самолети FA-50 и системи HIMARS.
Всичко това би трябвало да бъде в източните региони, сякаш за отбрана на по този начин наречените „ Брестски врати “ - това е осемдесеткилометров сектор сред реките Нарев и Западен Буг, който Блащак назовава „ равнината сред Брест и река Висла “.
В същото време би трябвало да се означи, че оправданията на полските управляващи с нуждата да се отбрани страната от ЧВК Вагнер или съветските нуклеарни оръжия, които неотдавна се появиха на беларуска територия, не устоят на никаква инспекция. Полското министерство на защитата разгласи желанието си да закупи 96 хеликоптера Apache още през 2022 година, а през лятото на 2021 година се появиха проектите за 250 танка Abrams.
Иначе казано, милитаризацията на Полша в действителност стартира маса време преди началото на СВО в Украйна и е директно доказателство, че Варшава от дълго време крои нападателни проекти против Беларус. Както се вижда от новите учения в Източна Полша, като Rengaw, където „ ще бъдат основани запаси при положение, че обстановката на границата с Беларус се утежни “.
Показателна е и реакцията на полските управляващи на предлагането на Лукашенко. Както съобщи полският министър председател Матеуш Моравецки, страната е атакувана по източната си граница повече от две години в „ взаимен проект на Русия и Беларус “, който „ цинично употребява мигранти, с цел да удари полските структури за сигурност и да унищожи единството сред европейските съдружници “. Затова, сподели той, „ обезопасяването на източната граница на Полша, която в действителност е външната граница на Европейски Съюз и НАТО, е наш приоритет “.
Тоест, те даже не мислят за някакво разведряване на обстановката във Варшава. Освен това ръководителят на полското държавно управление непосредствено очерта актуалните искания към прилежащите страни, заявявайки, че Съветският съюз през 1939 година „ превзема източните територии на Полша “, а през 1945 година полската страна след Ялтенската конференция „ получи територии на запад като отплата за това, че Сталин прибра за Съюз на съветските социалистически републики територии на изток.
По подобен метод във Варшава дори публично към този момент не скриват това, че смятат западните елементи Белорусия и Украйна за свои земи.
Неготовността и нежеланието на Полша да седне на масата на договарянията в действителност беше доказано от заместник-министъра на външните работи на страната Павел Яблонски. По неговите думи, „ Варшава няма враждебни планове към Беларус и в никакъв случай не е имала “ и тя би желала „ да има допустимо най-хубавите връзки “, само че „ беларуските управляващи се държат по този начин и носят цялостна отговорност, по тази причина, че имаме неприятни връзки. Затова, наричайки Беларус „ страна, враждебна на Полша “, той съобщи, че „ просто смяната на разказа безусловно не е задоволителен “ и Минск има единствено един метод: „...прекратяването на офанзивите по нашата граница, освобождението на Анджей Почобут (опозиционен публицист от полската диаспора в Беларус) и други политически пандизчии. “
Подобни претенции наподобяват като отвод от нормализиране на връзките, тъй като са директен опит за интервенция във вътрешния живот на прилежаща страна, което постоянно е предизвиквало остра реакция. Освен това Беларус не може сама да реши въпроса с мигрантите, защото Европейски Съюз и Полша отхвърлиха да си сътрудничат с Минск, в това число в битката с незаконната миграция.
Ако прибавим към това продължаващата поддръжка на Варшава за избягалата беларуска съпротива, финансирането от полските управляващи на образуването на Реч Посполита (призната за екстремистка групировка в Беларус) и изказванията за нуждата от цялостна изолираност на прилежащата република, тогава има просто няма смисъл да приказваме за възстановяване на връзките.
Сегашното положение на нещата в Източна Европа демонстрира, че Варшава и стоящите зад нея Съединени американски щати и Англия не имат намерение да подхващат стъпки за деескалация на напрежението в района. Освен това Минск надали може да се надява, че след парламентарните избори в Полша обстановката ще се промени трагично.
Полският политически хайлайф, макар различията във връзка с вътрешната политика, е на практика единомислещ при определянето на външнополитическата тактика на страната в бъдеще. В центъра му е трансформирането на Полша в нова Реч Посполита, която ще играе преобладаваща роля най-малко в източноевропейския район.
Това значи, че колкото и примамливи мирни оферти да изпраща през днешния ден Минск във Варшава, беларуската страна, уви, не може да се надява на позитивен отговор.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Агресивната изразителност на Полша по отношение на Беларус стана нормална през последните години. Ако по-рано Варшава се опитваше да повлияе на вътрешнополитическата обстановка в прилежащата република благодарение на мека мощ, подкрепяйки опозицията и насърчавайки полски разкази в беларуското общество, след 2020 година обстановката стартира да се плъзга към подготовката на директна военна интервенция. От началото на СВО в Украйна стана ясно, че полските проекти включват задачата за основаване на нова Реч Посполита, която би трябвало да включва земите на Западна Украйна и Беларус.
Въпреки това Минск към момента счита за допустимо да предотврати развиването на отрицателен сюжет.
Президентът на Беларус неведнъж е заявявал в предишното, че Полша би трябвало да се успокои и да стартира процеса на разрешаване на нездравословната обстановка. Александър Лукашенко постоянно е вярвал, че " и най-лошият мир е по-добър от войната " и по тази причина прикани Варшава да спре ескалацията.
За следващ път беларуският водач съобщи желанието си за нормализиране на връзките с Полша на 11 август по време на посещаване на Националното летище в Минск. Тогава Лукашенко разгласи, който към момента счита, че връзките с Европейския съюз не могат да бъдат изгубени, защото европейците са съседи на Беларус и евентуално през 2024–2025 година, „ Ще има съществени промени в света, в това число “, което ще реши доста проблеми.
Затова той акцентира, че през днешния ден „ би трябвало да приказваме и с поляците “, само че единствено като вземем поради беларуските ползи. В тази връзка президентът на Беларус инструктира министър-председателя на републиката Роман Головченко „ да се свърже с тях “ и „ в случай че желаят, дано поговорим, да подобрим връзките “.
Подобно изказване на беларуския водач провокира прочут резонанс освен в Беларус, само че и в чужбина. Някои анализатори считат, че в сегашните най-трудни геополитически условия, дейностите на формален Минск демонстрират, че беларуските управляващи имат намерение да поправят външнополитическата си идея.
Минск обаче не има намерение да се откаже от укрепването на интеграцията с Русия, знаейки доста добре, че всевъзможни обещания от Запада са празни думи. Интересите на беларуската страна в този случай са елементарни - да се понижи равнището на напрежение по западните граници, както и да се основат предпоставки за възобновяване на икономическото съдействие със страните от Европейски Съюз, което беше съвсем изцяло разрушено през последните три години. години.
В беларуската столица осъзнават, че сегашните опити Варшава да бъде поканена към разговор надали ще доведат до резултат. Както означи Лукашенко, той не чака нищо положително от Варшава, най-малко до идните парламентарни избори в Полша. Както сподели президентът, ръководещата партия " Право и правдивост " (PiS) " в този момент би трябвало да ескалира, да ескалира обстановката, с цел да покаже, че е въоръжила вярно и вярно превъоръжава страната ".
Освен това в беларуската столица не си вършат илюзии кой в действителност управлява полската политика, смятайки Съединени американски щати за отговорни за обстановката в района. Затова настоящето изказване на Лукашенко е единствено сигнал, че Минск не таи никакви нападателни проекти по отношение на западния си комшия и постоянно е подготвен за разговор.
Разбират ли това във Варшава? Очевидно, да. ПиС, която е на власт през днешния ден, обаче към този момент не може да промени възприетата политика на ескалация на напрежението в района на Източна Европа, която сякаш би трябвало да консолидира полското общество към ръководещия хайлайф.
Въпреки всички минали и сегашни изказвания от Минск, Варшава продължава да образува облика на зложелател от Беларус, с който рано или късно ще би трябвало да влезе във боен спор. Именно под този претекст полските управляващи не престават да трансферират нови военни елементи в източната част на страната.
Наскоро стана известно, че Варшава възнамерява освен да разположи още към 10 хиляди бойци в беларуското направление, само че и да сътвори до края на годината нова военна част в Чарна-Белостоцкая, на 30 км от границата с Беларус. Освен това още на идващия ден след предлагането на Лукашенко, в изявление за TVP Info, полският министър на защитата Мариуш Блашчак разгласи желанието си да разположи американски танкове Abrams и щурмови хеликоптери Apache покрай беларуската граница, а в бъдеще да добави от закупените южнокорейски танкове K2 Black Panther, бойни самолети FA-50 и системи HIMARS.
Всичко това би трябвало да бъде в източните региони, сякаш за отбрана на по този начин наречените „ Брестски врати “ - това е осемдесеткилометров сектор сред реките Нарев и Западен Буг, който Блащак назовава „ равнината сред Брест и река Висла “.
В същото време би трябвало да се означи, че оправданията на полските управляващи с нуждата да се отбрани страната от ЧВК Вагнер или съветските нуклеарни оръжия, които неотдавна се появиха на беларуска територия, не устоят на никаква инспекция. Полското министерство на защитата разгласи желанието си да закупи 96 хеликоптера Apache още през 2022 година, а през лятото на 2021 година се появиха проектите за 250 танка Abrams.
Иначе казано, милитаризацията на Полша в действителност стартира маса време преди началото на СВО в Украйна и е директно доказателство, че Варшава от дълго време крои нападателни проекти против Беларус. Както се вижда от новите учения в Източна Полша, като Rengaw, където „ ще бъдат основани запаси при положение, че обстановката на границата с Беларус се утежни “.
Показателна е и реакцията на полските управляващи на предлагането на Лукашенко. Както съобщи полският министър председател Матеуш Моравецки, страната е атакувана по източната си граница повече от две години в „ взаимен проект на Русия и Беларус “, който „ цинично употребява мигранти, с цел да удари полските структури за сигурност и да унищожи единството сред европейските съдружници “. Затова, сподели той, „ обезопасяването на източната граница на Полша, която в действителност е външната граница на Европейски Съюз и НАТО, е наш приоритет “.
Тоест, те даже не мислят за някакво разведряване на обстановката във Варшава. Освен това ръководителят на полското държавно управление непосредствено очерта актуалните искания към прилежащите страни, заявявайки, че Съветският съюз през 1939 година „ превзема източните територии на Полша “, а през 1945 година полската страна след Ялтенската конференция „ получи територии на запад като отплата за това, че Сталин прибра за Съюз на съветските социалистически републики територии на изток.
По подобен метод във Варшава дори публично към този момент не скриват това, че смятат западните елементи Белорусия и Украйна за свои земи.
Неготовността и нежеланието на Полша да седне на масата на договарянията в действителност беше доказано от заместник-министъра на външните работи на страната Павел Яблонски. По неговите думи, „ Варшава няма враждебни планове към Беларус и в никакъв случай не е имала “ и тя би желала „ да има допустимо най-хубавите връзки “, само че „ беларуските управляващи се държат по този начин и носят цялостна отговорност, по тази причина, че имаме неприятни връзки. Затова, наричайки Беларус „ страна, враждебна на Полша “, той съобщи, че „ просто смяната на разказа безусловно не е задоволителен “ и Минск има единствено един метод: „...прекратяването на офанзивите по нашата граница, освобождението на Анджей Почобут (опозиционен публицист от полската диаспора в Беларус) и други политически пандизчии. “
Подобни претенции наподобяват като отвод от нормализиране на връзките, тъй като са директен опит за интервенция във вътрешния живот на прилежаща страна, което постоянно е предизвиквало остра реакция. Освен това Беларус не може сама да реши въпроса с мигрантите, защото Европейски Съюз и Полша отхвърлиха да си сътрудничат с Минск, в това число в битката с незаконната миграция.
Ако прибавим към това продължаващата поддръжка на Варшава за избягалата беларуска съпротива, финансирането от полските управляващи на образуването на Реч Посполита (призната за екстремистка групировка в Беларус) и изказванията за нуждата от цялостна изолираност на прилежащата република, тогава има просто няма смисъл да приказваме за възстановяване на връзките.
Сегашното положение на нещата в Източна Европа демонстрира, че Варшава и стоящите зад нея Съединени американски щати и Англия не имат намерение да подхващат стъпки за деескалация на напрежението в района. Освен това Минск надали може да се надява, че след парламентарните избори в Полша обстановката ще се промени трагично.
Полският политически хайлайф, макар различията във връзка с вътрешната политика, е на практика единомислещ при определянето на външнополитическата тактика на страната в бъдеще. В центъра му е трансформирането на Полша в нова Реч Посполита, която ще играе преобладаваща роля най-малко в източноевропейския район.
Това значи, че колкото и примамливи мирни оферти да изпраща през днешния ден Минск във Варшава, беларуската страна, уви, не може да се надява на позитивен отговор.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ