"Озлобление към всичко и всички": що за хора са българите
Индивидуалисти, които не понасят непознатия триумф, не държат изключително на самостоятелното мислене и постоянно се считат за излъгани и ощетени: това ли са ценностните особености на българите? Разговор с проф. Марин Паунов за.
Проф. Паунов, по няколко настоящи мотива (пандемията и изборите) в този момент ще си приказваме за Вашето проучване " Българското (не)доверие: полезности и обществено доверие на българите в европейски подтекст ". Нека първо уточним един терминологичен въпрос. Вие употребявате категориите " народ " и " национална просвета ", само че могат ли те да се възприемат напълно безрезервно? Съществуват ли в действителност или са единствено въобразени?
- Не одобрявам думите народопсихология и нрав, избирам национална просвета и национални ценностни особености и употребявам най-вече тези понятия. Въпросът Ви в действителност е забавен и допуска дълъг и комплициран отговор, тъй като няма една общоприета формулировка за нация, а и терминът се родее с други две категории - етнос и народ. За да не затъваме в тези глъбини, дано да се ограничим в разбирането, че проучването се занимава с национални особености - т.е., с нацията като огромна общественост с общо схващане за историческа и културна принадлежност, обща територия и общ език, проведена в страна.
Дали в тази обстановка се задълбочават настройките, които описвате - негативизъм, скептицизъм, настървение.
- Поредна вълна и следващи избори. Ситуацията, която визирате, удостоверява за следващ път изводите от проучването. Не може да не сме се питали за какво България е на последно място в Европа по толкоз доста параметри: от % имунизирани до изпитвано благополучие или приходи. Задавали сме си въпроса за какво сме затънали в толкоз проблеми, които започваме да виждаме изключително ясно, когато попаднем в други страни. И за какво връзките ни са такива, каквито са.
Чудили сме се по какъв начин е допустимо да сме очевидци, участници и пострадали в толкоз доста парадокси - от политиката до придвижването по пътищата. Всъщност отговорите на всички тези и доста други мъчителни въпроси се коренят най-вече в нас самите, в нашите лични български ценностни особености и национална просвета.
Наричате ги доста внимателно " ценностни особености ". Искате ли да ги конкретизирате?
- Ето единствено някои значими характерности:
- Индивидуализъм, комбиниран с непонасяне на непознатия триумф, на престижи и на всеки, който ни превъзхожда . Стара и одобрена обществена процедура е не импулсът към единство, а разделянето и " поединичното избавяне " при всяка спешна или неподходяща обстановка.
- Искаме да съумяваме, само че все ни преследва горчивото подозрение, че сме излъгани, незаслужено третирани, че несправедливо сме останали на долните стъпала на стълбичката на обществения авторитет. А триумфът несъмнено е интерпретиран като реализиране най-вече в веществен смисъл.
- В съпоставяне с останалите европейци българинът минимум държи на независимостта на мисленето и действието, свободата на избора и съзидателността. Неслучайно мнозина българисти ни разказват с изненада като изключително " толерантен народ ". Налице е характерно цинично равнодушие към великата европейска полезност на гражданската независимост и достолепие. Търпението обаче, както и въпросното равнодушие, са привидни. Просто българинът усеща и дефинира свободата по друг метод, който има повече общо с поединичното избавяне.
- Декларираме междинни за Европа равнища на набожност. Но тук, както при всяко духовно измерение, нас по-скоро ни интересува ритуалният или демонстративен аспект, а не дълбоката същина.
- Болезненото чувство за непостигане и неуместност, съчетано с индивидуалистичния ни уклон, ни води до настървение към всичко общо и към другия. Затова съумяваме да " реализираме " борба по безусловно всеки въпрос от социална значителност и да се разделим на враждебни лагери по всяка тематика. Мисля, че в този момент, в тази конюнктура на здравна и политическа рецесия, всички тези особености са все по-очевидни.
Проф. Марин Паунов.
Току-що описахте " българина " като човек мнителен към институциите (тук незабавно се сещаме за недоверието към ваксините), като неособено набожен, като прекомерно толерантен и угрижен за сигурността си, като човек, който се усеща постоянно измамен, който е общо незадоволен и се избавя самостоятелно. Не сгъстявате ли боите?
- Не. Българинът е очебийно най-недоверчив в Европа и на едно от последните места по доверие в целия свят. Има един индикатор, наименуван общо обществено доверие, който мери настройката ни в междуличностен проект да се доверяваме на други. А на основата на това общо доверие израстват и серия по-конкретни доверия към другите институции на обществото и държавността . Равнището на общо обществено доверие в България е най-ниско в Европа и дори едно от най-ниските в света. Нещо повече: съвсем 8 от 10 индивида в България са на мнение, че честността и справедливостта не са ориентири в публичните връзки и че индивидуализмът и егоцентризмът са преобладаващи ценностни цели.
Можете ли да дадете образци?
- Общото обществено съмнение има своите съответни проявления, показващи надлежно рекордното за Европа съмнение на българите към Народното събрание, правосъдната система, полицията и политиците. Това съмнение постоянно е до 8 пъти по-ниско в съпоставяне със страните, намиращи се на другия полюс - най-много скандинавските страни и Швейцария. Към тази картина бихме могли да прибавим и, по който на по-предни позиции са единствено меланхоличните португалци и обичайните водачи по скептицизъм в Европа - унгарците. Освен това сънародниците ни имат рекордно високи субективни терзания за здравословното си положение, българинът се усеща най-самотен в Европа и най-често изпитва тревога спрямо всички останали жители на Стария континент, обхванати от проучването.
До какво води неналичието на обществено доверие в България?
- Първо, общото обществено доверие е потвърдено обвързвано с редица параметри на икономическото развиване и благосъстоянието. И назад: общественото съмнение утежнява качеството и продуктивността на труда на самостоятелно ниво и продуктивността на националната стопанска система. То въздейства върху предприемаческите настройки, подоходната диференциация, " философиите " на данъчната система и бюджетирането, спестяванията, склонността към владение на дом вместо наемането на подобен, отношението към застрахователни принадлежности, настройката към законите и спазването им и така нататък В последна сметка доверието или недоверието и полезностите ни в забележителна степен обуславят икономическия ни триумф или крах.
И още: в общества с по-високи нива на доверие по предписание има по-малко експанзия и повече политическа непоклатимост и обществена отговорност. По данни на Евростат България е стабилно преди всичко в Европа и по показателя " чувство за корупция ". Този индикатор не мери обективните нива на корупция, а чувството на популацията за съществуване на такава. Разликата сред едното и другото може да е забележителна по принцип, само че в тази ситуация тя няма никакво значение, тъй като основни са точно самостоятелните убеждения и настройки по отношение на съществуването на корупционни практики в обществената реалност. Убедеността, че те съществуват е напряко разрушителна. Тази увереност дава комфортна аргументация за личните ни корупционни практики и ще има като разследване забележителни недоверчивост и мнителност, привиждане на всевъзможни конспирации, включително подем на антиваксърството и отрицателното отношение към противоепидемичните ограничения и така нататък
Какви източници сте употребявали, с цел да стигнете до своите изводи? Например за това, че българите са на последно място в Европа освен по приходи, само че и по чувство за благополучие.
- Суровите данни, обработени и оценени за задачите на проучването, идват по линия на Европейските обществени проучвания, European Social Survey - формат, осъществен в европейските страни по много строга методика и обхващащ не по-малко от 50 000 респонденти. И още: данни от Световното проучване на полезностите (World Values Survey) и от Евростат.
По-конкретно за втората част на въпроса Ви: българите са на последна позиция в Европа във връзка с преживяваното благополучие. Два самостоятелни източника - Европейските обществени проучвания и Евростат - единомислещо установяват рекордно ниската в Европа българска обща незадоволеност от живота. Вижда се, че българите са към 12 пъти по-неудовлетворени от холандците и над три пъти по-нещастни от междинното в Европа.
Марин Паунове българскиикономистс приноси в областите на мениджмънта и човешките запаси, професор вУНСС,където преподавауправление на човешките запаси,организационно държание, тактики на бизнеса,корпоративна култураи други Консултант е и побизнес администрация и създател на редица изявления в български и интернационалните издания.
Проф. Паунов, по няколко настоящи мотива (пандемията и изборите) в този момент ще си приказваме за Вашето проучване " Българското (не)доверие: полезности и обществено доверие на българите в европейски подтекст ". Нека първо уточним един терминологичен въпрос. Вие употребявате категориите " народ " и " национална просвета ", само че могат ли те да се възприемат напълно безрезервно? Съществуват ли в действителност или са единствено въобразени?
- Не одобрявам думите народопсихология и нрав, избирам национална просвета и национални ценностни особености и употребявам най-вече тези понятия. Въпросът Ви в действителност е забавен и допуска дълъг и комплициран отговор, тъй като няма една общоприета формулировка за нация, а и терминът се родее с други две категории - етнос и народ. За да не затъваме в тези глъбини, дано да се ограничим в разбирането, че проучването се занимава с национални особености - т.е., с нацията като огромна общественост с общо схващане за историческа и културна принадлежност, обща територия и общ език, проведена в страна.
Дали в тази обстановка се задълбочават настройките, които описвате - негативизъм, скептицизъм, настървение.
- Поредна вълна и следващи избори. Ситуацията, която визирате, удостоверява за следващ път изводите от проучването. Не може да не сме се питали за какво България е на последно място в Европа по толкоз доста параметри: от % имунизирани до изпитвано благополучие или приходи. Задавали сме си въпроса за какво сме затънали в толкоз проблеми, които започваме да виждаме изключително ясно, когато попаднем в други страни. И за какво връзките ни са такива, каквито са.
Чудили сме се по какъв начин е допустимо да сме очевидци, участници и пострадали в толкоз доста парадокси - от политиката до придвижването по пътищата. Всъщност отговорите на всички тези и доста други мъчителни въпроси се коренят най-вече в нас самите, в нашите лични български ценностни особености и национална просвета.
Наричате ги доста внимателно " ценностни особености ". Искате ли да ги конкретизирате?
- Ето единствено някои значими характерности:
- Индивидуализъм, комбиниран с непонасяне на непознатия триумф, на престижи и на всеки, който ни превъзхожда . Стара и одобрена обществена процедура е не импулсът към единство, а разделянето и " поединичното избавяне " при всяка спешна или неподходяща обстановка.
- Искаме да съумяваме, само че все ни преследва горчивото подозрение, че сме излъгани, незаслужено третирани, че несправедливо сме останали на долните стъпала на стълбичката на обществения авторитет. А триумфът несъмнено е интерпретиран като реализиране най-вече в веществен смисъл.
- В съпоставяне с останалите европейци българинът минимум държи на независимостта на мисленето и действието, свободата на избора и съзидателността. Неслучайно мнозина българисти ни разказват с изненада като изключително " толерантен народ ". Налице е характерно цинично равнодушие към великата европейска полезност на гражданската независимост и достолепие. Търпението обаче, както и въпросното равнодушие, са привидни. Просто българинът усеща и дефинира свободата по друг метод, който има повече общо с поединичното избавяне.
- Декларираме междинни за Европа равнища на набожност. Но тук, както при всяко духовно измерение, нас по-скоро ни интересува ритуалният или демонстративен аспект, а не дълбоката същина.
- Болезненото чувство за непостигане и неуместност, съчетано с индивидуалистичния ни уклон, ни води до настървение към всичко общо и към другия. Затова съумяваме да " реализираме " борба по безусловно всеки въпрос от социална значителност и да се разделим на враждебни лагери по всяка тематика. Мисля, че в този момент, в тази конюнктура на здравна и политическа рецесия, всички тези особености са все по-очевидни.
Проф. Марин Паунов.
Току-що описахте " българина " като човек мнителен към институциите (тук незабавно се сещаме за недоверието към ваксините), като неособено набожен, като прекомерно толерантен и угрижен за сигурността си, като човек, който се усеща постоянно измамен, който е общо незадоволен и се избавя самостоятелно. Не сгъстявате ли боите?
- Не. Българинът е очебийно най-недоверчив в Европа и на едно от последните места по доверие в целия свят. Има един индикатор, наименуван общо обществено доверие, който мери настройката ни в междуличностен проект да се доверяваме на други. А на основата на това общо доверие израстват и серия по-конкретни доверия към другите институции на обществото и държавността . Равнището на общо обществено доверие в България е най-ниско в Европа и дори едно от най-ниските в света. Нещо повече: съвсем 8 от 10 индивида в България са на мнение, че честността и справедливостта не са ориентири в публичните връзки и че индивидуализмът и егоцентризмът са преобладаващи ценностни цели.
Можете ли да дадете образци?
- Общото обществено съмнение има своите съответни проявления, показващи надлежно рекордното за Европа съмнение на българите към Народното събрание, правосъдната система, полицията и политиците. Това съмнение постоянно е до 8 пъти по-ниско в съпоставяне със страните, намиращи се на другия полюс - най-много скандинавските страни и Швейцария. Към тази картина бихме могли да прибавим и, по който на по-предни позиции са единствено меланхоличните португалци и обичайните водачи по скептицизъм в Европа - унгарците. Освен това сънародниците ни имат рекордно високи субективни терзания за здравословното си положение, българинът се усеща най-самотен в Европа и най-често изпитва тревога спрямо всички останали жители на Стария континент, обхванати от проучването.
До какво води неналичието на обществено доверие в България?
- Първо, общото обществено доверие е потвърдено обвързвано с редица параметри на икономическото развиване и благосъстоянието. И назад: общественото съмнение утежнява качеството и продуктивността на труда на самостоятелно ниво и продуктивността на националната стопанска система. То въздейства върху предприемаческите настройки, подоходната диференциация, " философиите " на данъчната система и бюджетирането, спестяванията, склонността към владение на дом вместо наемането на подобен, отношението към застрахователни принадлежности, настройката към законите и спазването им и така нататък В последна сметка доверието или недоверието и полезностите ни в забележителна степен обуславят икономическия ни триумф или крах.
И още: в общества с по-високи нива на доверие по предписание има по-малко експанзия и повече политическа непоклатимост и обществена отговорност. По данни на Евростат България е стабилно преди всичко в Европа и по показателя " чувство за корупция ". Този индикатор не мери обективните нива на корупция, а чувството на популацията за съществуване на такава. Разликата сред едното и другото може да е забележителна по принцип, само че в тази ситуация тя няма никакво значение, тъй като основни са точно самостоятелните убеждения и настройки по отношение на съществуването на корупционни практики в обществената реалност. Убедеността, че те съществуват е напряко разрушителна. Тази увереност дава комфортна аргументация за личните ни корупционни практики и ще има като разследване забележителни недоверчивост и мнителност, привиждане на всевъзможни конспирации, включително подем на антиваксърството и отрицателното отношение към противоепидемичните ограничения и така нататък
Какви източници сте употребявали, с цел да стигнете до своите изводи? Например за това, че българите са на последно място в Европа освен по приходи, само че и по чувство за благополучие.
- Суровите данни, обработени и оценени за задачите на проучването, идват по линия на Европейските обществени проучвания, European Social Survey - формат, осъществен в европейските страни по много строга методика и обхващащ не по-малко от 50 000 респонденти. И още: данни от Световното проучване на полезностите (World Values Survey) и от Евростат.
По-конкретно за втората част на въпроса Ви: българите са на последна позиция в Европа във връзка с преживяваното благополучие. Два самостоятелни източника - Европейските обществени проучвания и Евростат - единомислещо установяват рекордно ниската в Европа българска обща незадоволеност от живота. Вижда се, че българите са към 12 пъти по-неудовлетворени от холандците и над три пъти по-нещастни от междинното в Европа.
Марин Паунове българскиикономистс приноси в областите на мениджмънта и човешките запаси, професор вУНСС,където преподавауправление на човешките запаси,организационно държание, тактики на бизнеса,корпоративна култураи други Консултант е и побизнес администрация и създател на редица изявления в български и интернационалните издания.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ