Ина – дъщерята на Греди Асса, е главен дизайнер на

Ина – дъщерята на Греди Асса, е основен дизайнер на Българска национална телевизия от девет години насам, основава част от облеклата на българската фешън марка Credo и прави и своя, по-младежка – Mademoiselle Credo by Ina Assa. Има няколко линии бижута от злато и естествени перли в партньорство за бижутерийната марка Velmar. Нейна авторска брошка – стилизирана шевица, бе подарена от българската президентска двойка Десислава и Румен Радеви на английската кралица Елизабет II.Ина е приключила британска гимназия и едно от най-престижните учебни заведения за мода – ESMOD International в Париж, специализирала е в Central Saint Martin’s School of Art & Design в Лондон. Във френската столица основава аксесоари за сбирки на Paco Rabbane, прави обувки и боти за втората линия на Francesco Smalto – Smalto By, рисува копринени шалове за Givenchy, работи с дизайнерката Сидони Ларизи за едни от най-рафинираните сбирки аксесоари на Elie Saab. Двете не престават да поддържат връзка, а Сидони я поздравява за авторските й шалове.Предложих на Ина да се срещнем в ателието, в което ги създава, а тя ме предложения в дома на родителите си. Там си дадох сметка, че даже на фона на картините на татко й тя наподобява като рядко произведение на изкуството. Крехка е, с извънреден финес, изразителни очи, водопад от обилни къдрици, невисок глас, съвършен за шансони на Пиаф. Напомня на Анди Макдауъл с ефирното съвършенство на женствеността си.

Шаловете Преди две години Ина основава марката си Ina Assa. Харесва концепцията за мудна мода и стартира пътя на своя бранд с шалове, въодушевени от картини на татко й. Те са от най-ефирната коприна – хабутай, мека, полупрозрачна, с безпрепятствено гланцово покритие, и от по-плътната туил, която пада тежко, има релеф и грациозен искра и е желана от Hermes. „ За мен работи завод със затворен цикъл – изяснява дизайнерката. – Те отглеждат бубите, предат нишките, тъкат коприната, перат я, щамповат, отново перат. Отпечатват цифрово и по-късно ръчно обкантват готовия шал. Затвореният цикъл щади околната среда. “Ина има хрумвания и за последващи сбирки, свързани с изложения на татко й и въодушевени и от нейни обичани художници и актьори като Пиер Солаж, Ричард Сера, Кристиан Болтански, Кристо Явашев. Иска марката й да доближава хората до изкуството.

Баща й Греди Асса „ Може би е горделив с мен, само че, естествено, не го споделя – усмихва се Ина. – С майка ми се смеем, че у дома сме като Вила Медичи или като в изложбена зала. Баща ми не стопира да рисува и непрекъснато пренарежда картините на стените. Взима си нещо, донася ново. Може би единствено тази картина, чиято имитация е килимът на пода, изтъкан по нея, си стои. “ Ина ми споделя по какъв начин завършвайки британската гимназия, декларирала на Греди, че желае да се занимава с изобразяване. Той се шокирал – но ти не си драснала една линия до момента! Баща й се опитал да й преподава, само че седнел ли да й покаже нещо, се отплесвал да рисува. Пратил я на курсове при собствен сътрудник. Ина рисувала и своите задания, и дилемите на другите кандидат-студенти, само че криела рисунките. Майка й обаче ги посочила на Греди. Един ден споделила на Ина – да не си вирваш носа, само че съгласно татко ти можеш да рисуваш. Ина дала отговор – ами аз нали ви споделих?!

Най-добрата Приели я с профил изобразяване във Висшето училише за графични изкуства и вътрешен дизайн ESAG Penninghen във Франция. В края на годината обаче се обадила на татко си и признала – това не е моето! Искам да изучавам мода. Записала фешън дизайн във Висшето учебно заведение по фешън изкуства и техника ESMOD. „ В Париж има към 10 учебни заведения за мода – споделя Ина. – Конкуренцията е голяма. Завършваш и си следващият на пазара на труда. Можеш да си намериш работа, както на всички места, или с връзки, или с необикновен шанс. В моя случай беше второто. “ Втората година пристигнала да им преподава Амелия Тениер Бюшо, която била приключила Saint Martins, работила за Соня Рикел, за Клое. Много скоро я поканили за началник на студиото на Пако Рабан.А тя предложила на Ина да й стане асистентка. „ По това време имах много футуристични хрумвания. Рисувах в яркозелено, железно, припокривах се с визията на Пако Рабан. Амелия ми разпореди да прегледам всички вероятни железни доспехи и да нахвърлям хрумвания. Живеех до Айфеловата кула и до Музея на инвалидите. Изстрелях се, събрах каталози и започнах да прерисувам, скицирах хрумвания и й ги занесох. Започнах работа, само че криех от моите състуденти. Притеснявах се, че ме избра от целия клас. Когато сътрудниците ми схванаха, имаше огромно оттегляне, тъй като бях от дребното, които работят. “