Доказано: Починали Близки Ни Посещават Постоянно! Случва Се На Всеки, Ще Се Убедите, Вижте!
Ина била унищожена. В идващите месеци я утешавало единствено това, че постоянно си разговаряла с него. Тя упорства, че отговорите на въпросите, които му задавала, не били мисли в нейната глава, а негови думи, които и приживе е чувала от него. Даже след две години двамата си говорели, като че ли в никакъв случай не са се разделяли.
На някои историята на Инга може да наподобява доста необикновена. Друг ще каже, че тя евентуално не е напълно наред с главата. Но съгласно Жаклин Хейес, преподавателя по консултативна логика на психиката в лондонския университет Рохемптън, сходни случаи в действителност са много публикувани.
Според резултатите от проучване сред 30 и 60 % от вдовиците и вдовците виждат, усещат, чуват, усещат мириса на своите умряли мъже или дами.
Но освен обвързаните описват за този феномен – мъртви баби и дядовци посещават внуците си, родителите усещат наличието на умрялото си дете и даже приятелите от време на време се обаждат от оня свят.
„ Те може да нямат тяло, само че в тези моменти са живи – споделя Хейес. – Или най-малко в нашето схващане. “
Разнообразието на сходни епизоди е огромно и включва случаи на продължаващо наличие, случаи на халюцинации след загуба на близки, духовно усещане и съхраняващи се връзки. Някои специалисти избират да не употребяват термина „ илюзия “ за изложение на феномена, защото изпитващият го осъзнава, че мъртвият човек в действителност не е тук, без значение от чувствата.
„ По подобен метод терминът „ илюзия “ може да придаде на протичащото се ненужно вреден нюанс “, счита Хейес.
Както и класификацията, съответните случаи също може да са най-разнообразни. Някои виждат умрелия в обичания му стол, други чуват по какъв начин той произнася името им или усещат аромата на неговия парфюм. Един мъж усещал мириса на храната, която нормално готвела неговата баба.
„ Тези невероятни случаи са неограничени в своето многообразие – продължава Хейес. – Но най-често съм се сблъсквала с продължение на връзки, от които човек се нуждае в даден миг от време. “
Случаите на продължаващото наличие нормално се случват скоро след гибелта на обичан човек и могат да не престават месеци и даже години. Обикновено визитите са бързи и съвсем постоянно починалият се държи както приживе. „ Ако сте имали тесни, подхранващи връзки с този човек, е едва евентуално той да стартира да ви наскърбява “, счита Хейес.
Безспорно в множеството случаи при замяна на реплики отишлият си от този свят предлага думи на разтуха или съвет. Но Хейес е чувала и за други случаи. Например нечовечен татко след гибелта си се появявал на своя наследник по време на военна подготовка, с цел да продължава да му се присмива. „ Ти си несретник, даже не опитвай да продължаваш. “
За нещо толкоз общо и универсално – в края на краищата всеки от нас е губил близки – този феномен е относително едва изучен. Някои специалисти упорстват, че случаите на продължаващото наличие са патология, при която мозъкът в положение на стрес инициира отклонения в действителността.
Други настояват, че този опит е напълно позитивен – той оказва помощ на индивида да запълни празното място след загубата на обичания човек. Хейес счита, че този феномен е „ мощно абсурден “, носещ по едно и също време и лековит, и деструктивен капацитет.
„ Току-що индивидът е бил тук, с теб, и не щеш ли отново е липсващ – разсъждава изследователката. – Това може да е благо и прелестно, само че в това време акцентира нещастието на загубата. “
В някои случаи хората, изключително в западната просвета, претърпели сходен опит, се тормозят за разсъдъка си. Но нормално визитите сами по себе си не провокират паника. „ Това се случва напълно естествено, като че ли някакъв сигнал кани индивида да излезе на сцената “, споделя Хейес.
Механизмите, които започват тези сигнали, са изследвани още по-малко от главните характерности на феномена. Армандо д’Агостино, психиатър в миланската болница „ Сан Паоло “, счита, че тук играят роля същите процеси, които основават ретроспекции и образни облици при хора с посттравматичен стрес.
Своя принос може да внася и загубата на способността на мозъка да отделя чувствата от спомените, което също се случва при посттравматичен стрес. „ Бих споделил, че това е загуба на мозъчната дарба да разделя две функционалности – усещането на нещо и съхранението му в паметта – споделя докторът. – Пациентите с посттравматичен стрес могат да усещат мощна първична дисоциация сега на приемането на контузията, а тъгата и загубата могат да се преглеждат като форма на контузия. “
Д’Агостино счита, че би трябвало да се отделя повече внимание на проучването на тази догадка, освен тъй като отговорите може да са завладяващи сами по себе си, само че и тъй като могат да окажат въздействие на идните разногласия за това, до каква степен тези душевен признаци се отличават от естественото усещане.
„ Изследването на тези явления е потребно за по-добро схващане на същинската патология, защото ние можем да забележим по какъв начин мозъкът основава различно усещане, което не е очевидна илюзия – споделя той. – Сега се намираме при започване на пътя към разбирането какво може да е това. “/ megavselena.bg
На някои историята на Инга може да наподобява доста необикновена. Друг ще каже, че тя евентуално не е напълно наред с главата. Но съгласно Жаклин Хейес, преподавателя по консултативна логика на психиката в лондонския университет Рохемптън, сходни случаи в действителност са много публикувани.
Според резултатите от проучване сред 30 и 60 % от вдовиците и вдовците виждат, усещат, чуват, усещат мириса на своите умряли мъже или дами.
Но освен обвързаните описват за този феномен – мъртви баби и дядовци посещават внуците си, родителите усещат наличието на умрялото си дете и даже приятелите от време на време се обаждат от оня свят.
„ Те може да нямат тяло, само че в тези моменти са живи – споделя Хейес. – Или най-малко в нашето схващане. “
Разнообразието на сходни епизоди е огромно и включва случаи на продължаващо наличие, случаи на халюцинации след загуба на близки, духовно усещане и съхраняващи се връзки. Някои специалисти избират да не употребяват термина „ илюзия “ за изложение на феномена, защото изпитващият го осъзнава, че мъртвият човек в действителност не е тук, без значение от чувствата.
„ По подобен метод терминът „ илюзия “ може да придаде на протичащото се ненужно вреден нюанс “, счита Хейес.
Както и класификацията, съответните случаи също може да са най-разнообразни. Някои виждат умрелия в обичания му стол, други чуват по какъв начин той произнася името им или усещат аромата на неговия парфюм. Един мъж усещал мириса на храната, която нормално готвела неговата баба.
„ Тези невероятни случаи са неограничени в своето многообразие – продължава Хейес. – Но най-често съм се сблъсквала с продължение на връзки, от които човек се нуждае в даден миг от време. “
Случаите на продължаващото наличие нормално се случват скоро след гибелта на обичан човек и могат да не престават месеци и даже години. Обикновено визитите са бързи и съвсем постоянно починалият се държи както приживе. „ Ако сте имали тесни, подхранващи връзки с този човек, е едва евентуално той да стартира да ви наскърбява “, счита Хейес.
Безспорно в множеството случаи при замяна на реплики отишлият си от този свят предлага думи на разтуха или съвет. Но Хейес е чувала и за други случаи. Например нечовечен татко след гибелта си се появявал на своя наследник по време на военна подготовка, с цел да продължава да му се присмива. „ Ти си несретник, даже не опитвай да продължаваш. “
За нещо толкоз общо и универсално – в края на краищата всеки от нас е губил близки – този феномен е относително едва изучен. Някои специалисти упорстват, че случаите на продължаващото наличие са патология, при която мозъкът в положение на стрес инициира отклонения в действителността.
Други настояват, че този опит е напълно позитивен – той оказва помощ на индивида да запълни празното място след загубата на обичания човек. Хейес счита, че този феномен е „ мощно абсурден “, носещ по едно и също време и лековит, и деструктивен капацитет.
„ Току-що индивидът е бил тук, с теб, и не щеш ли отново е липсващ – разсъждава изследователката. – Това може да е благо и прелестно, само че в това време акцентира нещастието на загубата. “
В някои случаи хората, изключително в западната просвета, претърпели сходен опит, се тормозят за разсъдъка си. Но нормално визитите сами по себе си не провокират паника. „ Това се случва напълно естествено, като че ли някакъв сигнал кани индивида да излезе на сцената “, споделя Хейес.
Механизмите, които започват тези сигнали, са изследвани още по-малко от главните характерности на феномена. Армандо д’Агостино, психиатър в миланската болница „ Сан Паоло “, счита, че тук играят роля същите процеси, които основават ретроспекции и образни облици при хора с посттравматичен стрес.
Своя принос може да внася и загубата на способността на мозъка да отделя чувствата от спомените, което също се случва при посттравматичен стрес. „ Бих споделил, че това е загуба на мозъчната дарба да разделя две функционалности – усещането на нещо и съхранението му в паметта – споделя докторът. – Пациентите с посттравматичен стрес могат да усещат мощна първична дисоциация сега на приемането на контузията, а тъгата и загубата могат да се преглеждат като форма на контузия. “
Д’Агостино счита, че би трябвало да се отделя повече внимание на проучването на тази догадка, освен тъй като отговорите може да са завладяващи сами по себе си, само че и тъй като могат да окажат въздействие на идните разногласия за това, до каква степен тези душевен признаци се отличават от естественото усещане.
„ Изследването на тези явления е потребно за по-добро схващане на същинската патология, защото ние можем да забележим по какъв начин мозъкът основава различно усещане, което не е очевидна илюзия – споделя той. – Сега се намираме при започване на пътя към разбирането какво може да е това. “/ megavselena.bg
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ