Герасим Славов: Промяната е постоянна
Имаме голям набор от гении. Имаме доста умни хора - доста от тях работят в страната и основават извънредно сполучливи компании от международна класа, тъй че съм огромен оптимист за това. България е доста конкурентоспособна и може да бъде конкурентоспособна. Това съобщи за британските вести на БГНЕС Герасим Славов.
Герасим Славов е управител с двадесет години опит в телекомуникациите в международен мащаб, работил за A1 в България и Беларус, Vodafone в Азербайджан и Deutsche Telekom в Албания и България. Преди да се причисли към телекомуникационната промишленост, той е един от създателите и креативен шеф на българския офис на Leo Burnett. Магистър по европейски науки от Университета в Лимерик (Ирландия) и магистър по бизнес администрация от Университета в Линкълн (Великобритания).
Герасим Славов е изпълнителен шеф на „ Новател “, един от огромните снабдители на телеком и ИКТ услуги.
БГНЕС: Благодарим Ви, че приехте поканата ни за това изявление! Познавате добре телеком фирмите в Европа и България. Пред какви провокации е изправена Европа и какви са те в България?
Герасим Славов: Благодаря за поканата! Е, провокациите не са едно и две – те са непрекъснати провокации. Това е доста бързо изменящ се свят. Технологиите се трансформират с доста огромна скорост. Така че поддържането на тази скорост постоянно е голямо предизвикателство. Огромната конкуренция, изключително в Европа, също - това е доста сегментиран пазар с доста играчи на пазара. Така че това би било още едно предизвикателство. И непрекъснатият блян към нововъведения, непрекъснатият блян да бъдеш преди другите е нещо, което бих показал като значима задача пред всички – освен телекомуникационните компании, само че и всички компании, свързани с нововъведенията и дигитализацията на модерния свят.
БГНЕС: Може ли България да бъде конкурентоспособна в това отношение?
Герасим Славов: О, да – несъмнено, несъмнено! Имаме голям набор от гении. Имаме доста умни хора - доста от тях работят в страната и основават извънредно сполучливи компании от международна класа, тъй че съм огромен оптимист за това. България е доста конкурентоспособна и може да бъде конкурентоспособна.
БГНЕС: Какво значи висококачествена ИКТ инфраструктура, съпроводена от гъвкаво ценообразуване?
Герасим Славов: А! Добре, това е хубаво маркетингово изречение, бих споделил. Информационните и информационни технологии са една доста бързо разрастваща се област и то такава, която на процедура визира всички – всеки един човек, всеки един бизнес. Всичко, което вършим. Това е непрестанно разрастваща се система, която непрекъснато се пробва да предложи нови хрумвания, с способи за усъвършенстване на услугите, с нови услуги. И, несъмнено, това би трябвало да бъде оценено на конкурентно равнище, тъй като, както казахме първоначално, конкуренцията е в действителност голяма.
БГНЕС: Защо това се сочи като едно от главните условия за положително развиване на телекомуникациите в една страна?
Герасим Славов: Винаги би трябвало да имаме поради какво желаят клиентите. Това е движещо мото, движеща мощ – наричайте го както желаете. Клиентът желае надеждна услуга с високо качество – казано с едно изречение – това е всичко. Това е, което се опитваме да доставим във всяка една точка.
БГНЕС: Всички бизнес играчи на пазара се пробват да бъдат на върха на новите технологии, като ясно се концентрират върху облачните услуги, изкуствения разсъдък, автоматизацията. Но тези неща носят и опасности, изключително изкуственият разсъдък. Разкажете ми за най-големите опасности.
Герасим Славов: Да, просто щях да отбележа, че облачните услуги не носят риск. Каква е най-популярната дума в наши дни – изкуствен интелект. Знаете - мненията са разграничени. Някои хора споделят, че това е ужасно достижение и ни чака ярко бъдеще. Някои други споделят, че има огромни опасности в ИИ. Аз персонално - не знам. Не мога да кажа. Не мога да се поддържа нито едно от тези две отзиви. Склонен съм да имам вяра или може би желая да имам вяра, в случай че няма опасности, че това е просто голям скок в софтуерния прогрес, не просто иновация, а огромен скок – както беше интернет при започване на 90-те, само че не знам. Както си спомняте, може би преди няколко месеца един от основните инженери на Гугъл, в действителност индивидът, който е създал изкуствения разсъдък на Гугъл, напусна компанията, тъй като искаше да може да приказва свободно за рисковете от неговото създание. И той искаше да бъде освободен от всевъзможни корпоративни отговорности по този въпрос. И ето, този човек счита, че има риск и този един човек сигурно знае повече за ИИ от мен. В същото време, несъмнено, той призна, че има огромни изгоди от работата му, огромни изгоди в това, което е основал, само че има и опасности. Мога само да кажа, че ще забележим.
БГНЕС: Знаете, че ще има срещи в Организация на обединените нации и Европейски Съюз за контролиране на ИИ. Според вас каква регулация е нужна?
Герасим Славов: Мисля, че никой не знае. Мисля, че сме в развой на „ проба-грешка “. Това е един огромен световен „ брейн-сторминг “ на тематика какво да вършим с ИИ. Мисля, че няма обещано решение, има хрумвания, които се подмятат и се надявам, че органите за взимане на решения ще предложат оптималния сюжет за това.
БГНЕС: С въвеждането на така наречен блокчейн технологии се отвори нова пазарна ниша. Нека разбираем. Какви тъкмо са те?
Герасим Славов: Не съм най-големият специалист в света на блокчейн, тъй че може би не съм верният човек, на който да зададете този въпрос, само че не бих споделил, че е ниша. Това се трансформира в всеобщ бизнес. Това е технология, която се е развила доста от момента на нейното основаване или въвеждане на пазара. Развива се и става все по-разпространена. Така че мисля, че това е от областите, където капацитетът е голям.
БГНЕС: А в този момент ще се насочим към зелената сила. Това е все по-актуален въпрос. Израел разкри проекти за създаване на подводен електрически кабел, който ще минава около брега на Средиземно море и ще предлага опция за свързване към електрическите мрежи в Европа, като в същото време обезпечава интернет съгласуваност. 150 км кабел ще придвижва електричество от слънчеви ферми. Това ли е бъдещето на зелената сила и зеления интернет?
Герасим Славов: Е, в случай че това е единственото бъдеще, двоумя се, само че несъмнено подводните кабели не са нови. Знаем, че първият е положен сред Европа и Америка още през 19 век. И по този начин, в случай че погледнете картата на земното кълбо, ще видите, че планетата, морските дъна на планетата са покрити с подводни кабели, пренасящи разнообразни сигнали. Това е главен метод за транспорт на данни и за свързване на разнообразни точки. Така че това ще продължи. Нови кабели ще бъдат положени, съществуващите кабели ще бъдат сменени, тъй като те имат избран живот, несъмнено – и, да! Защо не? Не знам какъв брой изключително екологични са подводните кабели, само че не бих ги видял и като главен замърсяващ детайл.
БГНЕС: Защото са от слънчеви ферми. Ето за какво.
Герасим Славов: Електричеството, което идва по тези кабели е със зелен генезис. И не виждам причина да не се транспортират всякакви неща по кабел или по канал.
БГНЕС: Казахте, че това е единствено едно от нещата. Можете ли да споменете някои други типове зелени енергийни артикули, които ще се появят?
Герасим Славов: А, отново - желаете да направя прогноза! Не съм доста добър в прогнозите. Мога да предскажа доста добре предишното, само че не и бъдещето. Делът на зелената сила в международен мащаб явно се усилва и се усилва с доста вълнуваща скорост. И е доста хубаво да се види, когато от ден на ден и повече слънчева сила, вятърна сила стават нещо обикновено. Надявам се, че тази наклонност ще продължи, тъй като, както ясно виждаме тези дни в Европа, горещите талази несъмнено са резултат от човешката активност, от стоплянето на климата и това към този момент е потвърдено. Ако не предприемем ясни, устойчиви и поредни ограничения, сме обречени да имаме съществени климатични проблеми.
БГНЕС: Има ли България капацитет за софтуерно развиване посредством зелени технологии?
Герасим Славов: О, да – по този начин мисля, да! И в България делът на зелената сила също се усилва с годините. Да, да - несъмнено. Имаме всички естествени запаси за това, имаме слънце, имаме благоприятни условия за развиване на вятърна сила. /БГНЕС
