Румен Жерев: Правете Париж, а не война
Имам предпочитание моята снимка да бъде като противомярка против тези насилия, на които сме очевидци освен в Париж, само че и в Швеция и Германия.
Това съобщи в изявление за БГНЕС фоторепортерът Румен Жерев, който откри най-новата си фотографска галерия, посредством която се стреми да покаже същинското лице на Париж такова, каквото го е видял преди 21 година, каквото има вяра, че е и през днешния ден.
„ Преди два месеца, когато гледах тези тревожни репортажи от Париж – арабските протести, и се сетих да се разровя в своя списък, и открих фотоси от двете мои пътувания до Париж през декември 2002 година и март месец на идната година “, описа Жерев.
И през зимата на 2002 година, и напролет на 2003 година фоторепортерът прекарва по една седмица във френската столица. Той се разхожда из Париж със своите домакини – Борислава Симова, неотдавна станала парижка снаха, и нейния брачен партньор. „ И на всички места гледах младежи се целуват и се милват – и на Монмартър, и в Люксембургската градина, и в Латинския квартал. Инстинктивно започнах да подвигам фотоапарата на всяка такава картина. Дори в един миг взех да се майтапя с Боби Симова и споделям „ не ти ли наподобявам по този начин на воайор “, добави Жерев във връзка шарената картина, която се разкрива пред него от разнообразни хора, измежду които китайци, японци, араби, цветнокожи.
Фоторепортерът показа, че свекървата на Симова една вечер споделя доста същински неща: „ Векове наред Франция е експлоатирала своите колонии, пристигна време да връщаме жестовете. И по тази причина в този момент и от Мароко, и отвред идват в Париж, дават ти поданство, жилища, само че това, което го виждам в последно време просто не е разумно, тъй като Париж не заслужава такова отношение от тези, които Франция е приютила, дала им е освен обичай, дала им е обучение, дава им всичко от генерации обратно. “
Фотографската галерия включва 40 фотоси, направени точно през оня останал по този начин жив в спомените на Румен Жерев интервал. Умишлено той не е присъединил в нея фотоси, които са чисто репортерски, като да вземем за пример по какъв начин хората преглеждат Лувъра и прочие, а подчертава върху улицата, хората, най-много върху любовта и визията на младия французин.
Влияние върху любовта му към Париж оказват разказите на писателя Ърнест Хемингуей, които Жерев чете. „ Като млад той живее в Париж. Забележителното е, че през 1919 година той приключва войната ранен. Отива си в Америка, лекува се и се връща през 1921 година със своята първа жена и живее 6 година в Париж, и по неговия си безподобен метод споделя за кафенетата, по какъв начин е писал разказите си там, на маса, неговите срещи, неуместни за някои диалози със Скот Фицджералд, с неговата брачна половинка Зелда. И това ми е било основата, с цел да насоча по този на-чин камерата си към хората в Париж “, изясни той вдъхновението си.
Сменяйки единствено една дума от прословутата фраза на хипитата, фоторепортерът прикани „ Правете Париж, а не война “. „ Това е и моето предпочитание, макар че виждаме в международен ма-щаб какви неща стават, само че нека забравим войните час по-скоро “, заключи Жерев.
Изложбата с фотографии на Румен Жерев беше показана довечера в Клуба на фоторепортера в столицата, а възпитаници от Френската гимназия извършиха популярни френски шан-сони пред публиката. /БГНЕС
