Имало едно време един цар. Той бил от най-могъщите, но

Имало едно време един цар. Той бил от най-могъщите, само че живеел в мир със съседите си и в страната му царяло благополучие.

Неговата жена, царицата, била така красива и блага, така кротка и добра, че той бил колкото благополучен цар, толкоз и благополучен брачен партньор. От техния гальовен брак, изпълнен с обич и единодушие, се родила щерка, талантлива с такива добродетели и прелести, че родителите не тъгували, гдето нямали и други деца.

В просторния и богат замък всичко било превъзходно. Имало доста царедворци и прислужници. Конюшните били цялостни с коне: огромни и дребни, от всички породи, покрити с хубави попони, обшити със злато и богата везба.

Посетителите обаче се учудвали най-вече на магарето, което стояло на най-личното място в двореца и излагало на показ двете си огромни уши.

Но на вас това напълно няма да ви се стори чудно, откакто научите, че природата го била основала по този начин чисто, та то освен че в никакъв случай не цапало постилката си, а, в противен случай, върху нея всяка заран намирали сребърни и златни монети.

Тъй като от време на време и на небето му омръзва да гледа хората щастливи, позволило тежка болест внезапно да пречупи царицата. Къде ли не търсили помощ. Прочутите лекари и баячи не могли да спрат треската, която непрестанно се усилвала.

Когато настъпил последният й час, болната споделила на царя:

— Искам, преди да умра, да ви поверя нашата щерка и грижата да я задомите. Тя беше най-скъпото ми богатство на земята и аз ще си отида със спокойна душа, като знам, че вие сте заречен да извършите всичко, с цел да бъде тя щастлива — и издъхнала в ръцете на своя брачен партньор.

Като останал вдовец, царят се заел да реализира едно свое желание, за което не смеел да приказва на царицата, до момента в който била жива, защото знаел, че тя няма да се съгласи. От дълго време синът на един прилежащ цар желал да се ожени за принцесата.

Подобна връзка била прекомерно преференциална и царят разчитал да извлече от нея обилни облаги, като изиска да му правят отстъпка някоя богата провинция в подмяна на неговото единодушие. Кандидатът обаче напълно не бил подобен, че да се хареса на едно младо момиче. Той имал доста грозно тяло и груби маниери и на всичко от горната страна и лицето му не било красиво. А някои споделят даже, че бил непоносим, и доста право, тъй като той не можел да заприказва, без да изтърси някоя нелепост.

В цялата страна се употребил с неприятно име и някои добре осведомени хора споделят, че това било изцяло справедливо. Шушукало се, че бедните на вятъра отправяли молба към неговата торбичка, само че вместо смирено измолената лепта те получавали недодялан отвод, заздравен с засегнатост и съпроводен с ритник.

Този недодялан, несдържан юноша като че ли изпитвал наслаждение, като карал да страдат освен по-слабите от него, само че даже и безобидните животни. Дотегнал на приятелите си в игрите и забавите, той скоро останал сам.

Без да обръща внимание на всичко това, царят съобщил на престолонаследницата своето решение. Тя плакала, горкичката, молила се, само че всичко било на вятъра — не могла да склони татко си.

С душа изпълнена с тъга отишла да откри кръстницата си, която живеела усамотена, доста надалеч, в една пещера със стени от седеф и корал. Кръстницата й била прелестна магьосница, една от най-вещите в своето изкуство. А знае се, че вълшебниците познават мислите на хората. Като видяла принцесата, тя й споделила:

— Зная какво те накара да дойдеш тук и каква тъга те гнети, само че имай доверие в мен и не се измъчвай! Никой нищо няма да може да ти стори, в случай че следваш препоръките ми. Твоят татко, царят, желае да те омъжи срещу волята ти. Лудост ще бъде от твоя страна да отстъпиш пред неговото предпочитание, само че недей му отхвърля напряко. Престори се, че приемаш. Кажи, че ще изпълниш волята му, в случай че ти подари рокля с цвета на времето. Цялата му власт и цялото му благосъстояние няма да стигнат, с цел да извърши желанието ти.

Разтреперана, младата принцеса отишла да заяви това на татко си. Той незабавно заповядал да разгласят сред най-хубавите шивачи в царството, че ще ги погуби, в случай че неотложно не му създадат рокля с цвета на времето.

Шивачите се разбързали и преди слънцето наново да изгрее, роклята била донесена, по-хубава от най-синьото небе, опасано със златни облаци. Престолонаследницата била възхитена, само че също и разтревожена, тъй като не знаела към този момент по какъв начин да се отърве от настояването на царя.

Но кръстницата й пристигнала на помощ, като я посъветвала да изиска този път рокля с цвета на луната. Майсторите съумели да създадат и това знамение.

Като сметнала, че най-после ще надвиши опциите на шивачите, вълшебницата я предиздвикала да изиска рокля, която да има цвета на слънцето, само че шивачите надминали себе си и от техните сръчни ръце излязла още по-блестяща рокля.

Нещастната принцеса видяла, че е изгубена. Но отново, напътена от кръстницата си, поискала нещо, за което знаела, че царят не би дал и дума да се издума — поискала кожата на фамозното магаре, магарето със златните монети. Въпреки всички упования обаче царят без съмнение заповядал да пожертвуват бедното животно и да стартират сватбените мерки.

Престолонаследницата, като видяла, че всичко е свършено, и като не намерила друго избавление, надянала магарешката кожа, излязла неусетно от двореца през една дребна врата и избягала. Целият й багаж се състоял от една магическа пръчица, която й дала нейната добра кръстница. Където и да се намирала, задоволително било да удари земята с тази пръчица, с цел да се появи незабавно сандъкът, в който била поставила облеклата, огледалото, тоалетните такъми, диамантите и рубините си.

Всичко било готово за тържеството. Царят заповядал да потърсят принцесата в покоите й и доста се изненадал, като не я намерили. Веднага разпратил хората си по всички направления с поръка да я намерят непременно.

Над двореца легнала черна тъга. Придворните дами, като видели, че ще би трябвало да се откажат от угощенията, от тортите и бонбоните, се почувствували толкоз нещастни, че доста от тях не запомнили даже да ядат.

През това време престолонаследницата, облечена с магарешката кожа и с начернено лице, продължавала пътя си, като протягала ръка към минувачите за лепта и търсела място да слугува. Но и най-простите и небогати хора не желали даже да изслушат, а не да приберат в къщата си такова намусено и по този начин неприятно облечено момиче.

И по този начин тя отивала все по-далеч и по-далеч. Най-после стигнала до един чифлик, в който таман имали потребност от ратайкиня, която да пере пачаврите и да храни прасетата. Главила се там. Настанили я в най-затънтения ъгъл на кухнята, където прислужниците и ратаите непрестанно я ругаели, ядосвали и отрупвали с язвителни подигравки.

И въпреки всичко неделен ден, откакто свършела работата си, тя имала право да си почине малко. Тогава се затваряла в своята стаичка, измивала се и удряла земята с магическата си пръчка. Веднага се появявал сандъкът и тя нареждала на масата си червила и помади.

Приятно й било да се гизди пред огромното огледало ту с роклята си с цвета на времето, по-хубава от най-синьото небе, опасано със златни облаци, ту с роклята си с цвета на луната, ту с последната, — върху която блестял слънчевият огън.

При все че подът бил напълно дребен, с цел да може да разпростре върху него луксозния си шлейф, тя обичала да се гледа — млада, румена и бяла, 100 пъти по-изящна от всяко друго момиче. Това прелестно удовлетворение й давало храброст да понася тъгата си до другата неделя.

Но аз не ви споделих, че в този чифлик отглеждали доста птици за един богат и всесилен цар. Там имало северноафрикански кокошки, брези кокошчици, токачки, морски врани, патици, дропли и хиляди други птици и птиченца от разнообразни породи, с които можело да се изпълнят цели 10 двора.

Като се прибирал от лов, царският наследник постоянно се отбивал там с приятелите си, с цел да си почине и се освежи. Веднъж, разхождайки се напразно към постройките на чифлика, минал край една къщурка, вратата на която била крепко затворена. От любознание и от нямане какво да прави той погледнал през ключалката, само че внезапно бледен от слисване и вълнение… Кое може да бъде това така богато облечено и ослепително младо момиче в това непретенциозно жилище?

Разпитал хората от чифлика и те му споделили, че това е една ратайкиня, наета за грубата работа, която наричали Магарешката кожа, тъй като нормално се покривала с магарешка кожа.

От този ден царският наследник изпаднал в такова тежко отчаяние, че и царицата, неговата майка, на вятъра се опитвала да разбере тъгата му. Отначало той отказвал да даде каквото и да е пояснение, само че в бълнуванията си споменавал, че единственото нещо, което желае, е: Магарешката кожа да му умеси питка със личните си ръце.

Веднага се разтичали и предиздвикали младото момиче да задоволи прищявката на царския наследник. Девойката взела най-бяло брашно, сол, масло и напълно пресни яйца, затворила се в стаята си, измила си ръцете до горе, лицето, облякла си дреха, извезана със сребро, и се заела старателно да умеси питката.

Много почтени и незлобиви хора ще ви кажат, че до момента в който месела, тъй като работела бързичко, един от скъпоценните й пръстени инцидентно паднал от пръста й в тестото.

Но други, които наподобява предугаждат края на приказката, твърдят, че тя преднамерено била поставила пръстена в питката. И аз мисля като тях, тъй като когато принцът гледал през ключалката, тя позитивно го е забелязала.

Питката била умесена по този начин умело и се сторила на горкия принц така хубава, че като гълтал лакомичко, насмалко щял да глътне и пръстена. Но когато видял чудесния изумруд и изключително дребната дупчица на златната халка, сърцето му трепнало от наслада. Той поставил пръстена под възглавницата си и заболяването му се влошила още повече. Лекарите, като го виждали, че от ден дневно линее, разбрали, че е болен от обич.

Царят и царицата, които доста се тревожели от положението му, решили, че женитбата ще бъде единственият лек на болката му и дали обещание да му дадат за жена определената от него госпожица, пък която ще да е тя. Тогава младият принц извадил отдолу под възглавницата си скрития пръстен и декларирал, че ще се ожени за онази госпожица, която може да го постави на пръста си.

Повикали придворните дами. Те всички мерили пръстена, само че на вятъра. Някои от тях доста се нажалили, като не могли да си турят пръстена. После пристигнал редът на градските девойки, само че и те нямали по-голям триумф. Трябвало да повикат и девойките от народа — прислужници, готвачки, ратайкини, гъсарки, с една дума, ония моми, чиито зачервени или почернели ръце се надявали на щастливата си орис не по-малко от нежните ръчички. Така пристигнали да мерят пръстена и дебелани, чиито груби като кървавици пръсти можели да влязат в пръстена толкоз, колкото дебело морско въже в ушите на игла за бродиране.

Царедворците помислили, че към този момент всичко е изгубено, тъй като останала единствено горката Магарешка кожа в дъното на тъмната кухня. А простите хорица си мислели: „ Какво благополучие за нея, в случай че й е отредено да цари! “

Принцът обаче упорствувал:

— А за какво не? Нека пристигна и тя.

Царедворците почнали да се смеят и викат:

— На какво наподобява това да викат да пристигна тук в двореца тази мръсна маймуна?

Но когато видели, че отдолу под рошавата магарешка кожа се демонстрира дребна нежна ръка като изваяна от леко обагрена в розово слонова кост и че пръстенът става навръх дребния й пръст, царедворците и целият народ ахнали от изненада.

Веднага решили да я показват на царя, само че тя поискала малко време, с цел да се настройки, преди да се яви пред своя държател и стопанин. Придворните се питали с насмешка: „ Каква ли може да бъде премяната й? “

Ала по-късно тя пристигнала и минала през залите на двореца във превъзходни облекла. При минаването й всички се поклонили в чест на нейната хубост, на хубавите й руси коси, преплетени с диаманти, на прелестните й сини очи, цялостни с гордо великолепие, които човек не можел да огледа, без да бъде покорен, и най-сетне — на нейната талия, така тънка и нежна, че можела да се обхване с две педи. Пред това лъчезарно творение всички други дами бледнеели.

Принцът внезапно не запомнил заболяването си. Тозчас определили деня на сватбеното празненство. Царят поканил прилежащите монарси. Те всички бързо пристигнали с блестящи екипажи.

Станала нечувана среща на царе, пристигнали от всички краища на света кои с колесници, кои с коне, кои с огромни слонове, кои на орли. Дошли даже и толкоз черни и грозни царе, че дребните деца се страхували от тях.

Царят, бащата на принцесата, откакто благоразумно се отказал от своето искане, отишъл на сватбата и плакал от трогване, че е намерил благата си щерка, която мислел изгубена вечно. Младият принц също бил удовлетворен, тъй като влизал в фамилията на този всесилен монарх.

И кръстницата магьосница поискала безусловно да присъствува на сватбата на своята кръщелница и от нея точно всички научили истината.

Тази приказка е може би невероятна,

само че дордето на света има дребни деца

и майки, и баби с положителни сърца,

за четене и слушане ще е приятна.

илюстрация: Alessandra Maria