Имало едно време един дядо и една баба. Нищичко си

Имало едно време един дядо и една баба. Нищичко си нямали, с изключение на една кокошчица. А и тя не им пособия, тъй като къде снасяла яйцата си все не можели да схванат.

Наближил Великден и дядото се закахърил:

-Бабо, нищичко си нямаме да сложим на трапезата!

-Празникът е в храма, не на масата - отвърнала бабата. - Но ти не се ядосвай, Господ няма да ни остави!

Да, обаче дядото не мирясвал, решил да наблюдава кокошката къде ще се скрие да снесе. Тръгнал подире и, а тя се качила на едно хълмче, там снесла яйчице и то се търкулнало надолу по баира.

-Стой! - викнал дядото. - Къде отиваш?

-Не се тревожи, дядо! - отвърнало яйчицето, без да стопира да се търкаля. - Аз не съм нормално яйце, а великденско. Ще имаш празник на трапезата си.



И се изгубило от очите му. Търкаляло се надолу, търкаляло се и внезапно отсреща му една катеричка.

-Ей, че радостно си играеш! - възкликнала катеричката. - Може ли да ти придружавам?

-Не си играя, а ходя на задача - засегнало се яйцето. - Аз не съм нормално, а великденско и би трябвало да се погрижа за празничната софра на баба и дядо.

-Да ти оказа помощ тогава - предложила катеричката. - Мога да донеса орехи и стафиди от хралупата си.

-Добре! - съгласило се яйцето.

Продължили да бягат надолу по хълма и по-късно срещнало едно коте.

-Вземете и мен на разходка - измяукало жално то.

-Ние не се разхождаме, а имаме задача - значимо дали отговор яйцето и катеричката, - да помогнем на баба и дядо за великденската софра.

-И аз мога да оказа помощ, в случай че ме вземете с вас - рекло котето. - Имам млекце и захар.

-Заповядай! - зарадвали се катеричката и яйцето.

Продължили да тичат надолу и нали компанията се нараснала, вдигнали подобен звук, че стреснали една полска мишка в дупката и.

-Какво става, къде сте се разтичали? - подала глава тя от вътрешната страна.

-На задача за великденската софра на баба и дядо- викнали яйцето, катеричката и котето. - Ако искаш, и ти можеш да окажеш помощ!

-С наслаждение! - отвърнала мишката. - Мога да донеса брашънце за месене.

-Еха! - зарадвали се другите. - Вече ще можем в действителност да напълним трапезата.



След малко стигнали в долчинката, а там в шумата се били заровили останалите яйца, които снесла кокошката предните дни.

-Излизайте, мързеланковци! - викнало яйцето на братчетата си. - Време е да украсим великденската маса на баба и дядо.

Затъркаляли се яйцата нагоре по хълма, а животинките им помагали, тъй като да се търкаляш нагоре е сложна работа. По пътя взели и продуктите от дупката на мишката, къщичката на котето и хралупата на катеричката.

Когато стигнали в къщата на бабата и дядото, стопаните запляскали с ръце от наслада. После всички заедно се хванали да украсят яйцата и да пекат козунаци.