Един Ден Се Прибрах Вкъщи, Приготвих Вечеря За Съпругата Си, Взех Ръката Й И Казах: „Искам Развод“
Имах Джейн. С възприятие за виновност, й демонстрирах документите за бракоразвод, оставяйки й къща, кола и 30% от компанията ми. Тя яростно ги скъса. Жената, с която съм работил 10 години, стартира да се трансформира.
Когато се върнах вкъщи на идващия ден, тя седеше на масата и пишеше. Аз незабавно заспах. На идната заран тя ми сподели изискванията за бракоразвод: Нищо не желае от мен, само че за целия идващ месец да се държим като естествена двойка. Причината: Синът ни го чакаха значими изпити и не искаше разводът да повлияе.
Тя също ми сподели да си спомня нашата женитба и момента, в който аз я придвижвам през прага в спалнята.
От в този момент нататък, през целия месец, трябваше да я нося през прага на спалнята. Мислех, че е луда, само че се съгласих, че това е търпимо и първия ден бяхме малко тромави, а синът ни ни аплодираше и пееше: „ Татко носи мама на ръцете “ Думите му провокираха нова вълна от болежка в мен. Аз я носех към спалнята през прага. Тя затвори очи и сподели с спокоен глас: „ Не казвай на сина ни за развода “ Аз кимнах с глава.
На втория ден имаше усъвършенстване. Тя беше в ръцете ми и аз усещах уханието й върху ризата си. Лицето й имаше фини бръчки, а косата й постепенно посивяваше. Нашият брак е оставил следи по него. За момент се зачудих какво да направя, когато бях на третия ден от носенето, почувствах вълна от фамилиарност, която се връща. Това е дамата, която бе в 10 години от живота си с мен. Четвърти и пети ден усетих, че интимността укрепва. Докато минаваше около един месец, аз бях с възходящото лекост на носенето и усети, че става все по-тънка
Една заран ми хрумна, че тя най-вероятно е таила толкоз доста болежка и мъка към мен. Без да се замисля, аз прокарах ръка през косата й. В този миг се появи синът ни и сподели: „ Татко, време да носиш мама! “. Това се трансформира в утринен обред. Тя прегърна сина си, и аз погледнах, че нещата няма да се трансформират. Носех я, а тя подписа ръце към врата ми. Аз я държах крепко – както в деня, когато се оженихме
В последния ден, до момента в който я държах в ръцете ми, не можех да устоявам повече. Отидох в жилището на Джейн и й споделих: „ Съжалявам, Джейн, само че аз не желая да напусна жена си “ Изведнъж всичко беше ясно: Държах жена си над прага в деня на сватбата ни и й дадох обещание:
„ Докато гибелта ни раздели! “.
На път за у дома купих цветя и цветарят ме попита какво да написа на картичката. Казах с усмивка: „ Ще те пренеса през прага, до момента в който гибелта ни раздели “
С цветя в ръцете си и с усмивка на лицето си, аз се върнах вкъщи. Жена ми умря в съня си през нощта, до момента в който бях там. По-късно научих, че е имала рак, само че аз бях толкоз ангажиран с Джейн, аз не забелязах. Тя знаеше, че ще почине скоро и искаше нищо да не помрачи връзките сред мен и нашия наследник. В очите му, аз бях най-романтичният брачен партньор, който можеше да си представи…
Когато се върнах вкъщи на идващия ден, тя седеше на масата и пишеше. Аз незабавно заспах. На идната заран тя ми сподели изискванията за бракоразвод: Нищо не желае от мен, само че за целия идващ месец да се държим като естествена двойка. Причината: Синът ни го чакаха значими изпити и не искаше разводът да повлияе.
Тя също ми сподели да си спомня нашата женитба и момента, в който аз я придвижвам през прага в спалнята.
От в този момент нататък, през целия месец, трябваше да я нося през прага на спалнята. Мислех, че е луда, само че се съгласих, че това е търпимо и първия ден бяхме малко тромави, а синът ни ни аплодираше и пееше: „ Татко носи мама на ръцете “ Думите му провокираха нова вълна от болежка в мен. Аз я носех към спалнята през прага. Тя затвори очи и сподели с спокоен глас: „ Не казвай на сина ни за развода “ Аз кимнах с глава.
На втория ден имаше усъвършенстване. Тя беше в ръцете ми и аз усещах уханието й върху ризата си. Лицето й имаше фини бръчки, а косата й постепенно посивяваше. Нашият брак е оставил следи по него. За момент се зачудих какво да направя, когато бях на третия ден от носенето, почувствах вълна от фамилиарност, която се връща. Това е дамата, която бе в 10 години от живота си с мен. Четвърти и пети ден усетих, че интимността укрепва. Докато минаваше около един месец, аз бях с възходящото лекост на носенето и усети, че става все по-тънка
Една заран ми хрумна, че тя най-вероятно е таила толкоз доста болежка и мъка към мен. Без да се замисля, аз прокарах ръка през косата й. В този миг се появи синът ни и сподели: „ Татко, време да носиш мама! “. Това се трансформира в утринен обред. Тя прегърна сина си, и аз погледнах, че нещата няма да се трансформират. Носех я, а тя подписа ръце към врата ми. Аз я държах крепко – както в деня, когато се оженихме
В последния ден, до момента в който я държах в ръцете ми, не можех да устоявам повече. Отидох в жилището на Джейн и й споделих: „ Съжалявам, Джейн, само че аз не желая да напусна жена си “ Изведнъж всичко беше ясно: Държах жена си над прага в деня на сватбата ни и й дадох обещание:
„ Докато гибелта ни раздели! “.
На път за у дома купих цветя и цветарят ме попита какво да написа на картичката. Казах с усмивка: „ Ще те пренеса през прага, до момента в който гибелта ни раздели “
С цветя в ръцете си и с усмивка на лицето си, аз се върнах вкъщи. Жена ми умря в съня си през нощта, до момента в който бях там. По-късно научих, че е имала рак, само че аз бях толкоз ангажиран с Джейн, аз не забелязах. Тя знаеше, че ще почине скоро и искаше нищо да не помрачи връзките сред мен и нашия наследник. В очите му, аз бях най-романтичният брачен партньор, който можеше да си представи…
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ