Блатните хора
Има такова събитие като торфено дъбене – положение, което поражда при попадане на натрупа в торфени блата и почви, съдържащи хуминови киселини.
Торфеното „ дъбене “ може да се назова един типовете естествена консервация на мъртвото тяло. Трупът, намиращ се в положение на торфено дъбене, има плътна тъмнокафява, като че ли дъбена кожа.
Вътрешните органи се смаляват по размер, а под действието на хуминовите киселини минералните соли в костите се разтварят и напълно се измиват от натрупа. Костите в такова положение припомнят по консистенция на хрущяли. Труповете в торфените блата се съхраняват добре несигурно дълго и при тяхното проучване правосъдните медици могат да открият получени приживе увреждания.
Макар че такива случаи се срещат много рядко, от време на време находките в торфените блата могат да поднесат разнообразни изненади на откривателите.
Блатните хора
На нашата планета има страшни блата, фамозни със своите злокобни, само че исторически скъпи находки. Става дума за „ блатата на човешки органи “ в Германия, Дания, Ирландия, Англия и Нидерландия.
Вероятно най-известният от блатните мумии е Толундският човек, на който през май 1950 година край Толунд в Дания се натъкнали двама братя, събиращи торф.
Те режели торфа на брикети, когато внезапно видели лице тъкмо пред себе си и като си помислили, че това е жертва на осъществено неотдавна ликвидиране, незабавно се свързали с локалната полиция.
Проведената радиовъглеродна датировка на косата на Толундския човек посочила, че той е умрял към 350 година пр.н.е.
Още един античен датчанин с чудесно съхранени коси бил открит през 1952 година в тресавище покрай Гробол. Съдейки по прерязаното гърло, бедният човек е погубен и хвърлен в блатото.
А откъснатият череп на по този начин наречения човек от Остерби, открит в тресавище край едноименното обитаемо място в Германия, дава визия какви прически са носили възрастните мъже в древногерманските племена, живели на територията на Федерална Република Германия в първото хилядолетие преди новата епоха.
Такава прическа се назовава „ свебски възел “. Косите на починалия в началото са били сиви и са станали рижи в резултат на окислението в мрачните торфени дълбини.
Киселинната вода, ниската температура, дефицитът на О2 са всички нужни условия за предпазване. Вътрешните органи, косата, кожата толкоз прелестно са се съхранили, че по тях може да се разбере с акуратност каква прическа е имал индивидът, какво е ял преди гибелта си и даже в какво е бил облечен преди 2000-2500 години.
До момента са известни към 2000 блатни хора. От тях най-известните са Човекът от Толунд, Жената от Елинг, Момичето от Иде, Блатното тяло от Виндеби и Човекът от Линдоу.
Възрастта на множеството блатни хора съгласно резултатите от радиовъглеродния разбор е 2000−2500 години, само че съществуват и много по-древни находки.
Например дамата от Келберг, умряла преди към 10 000 години в епохата на археологическата Маглемозианска просвета.
Върху някои тела са се съхранили облеклата или техни фрагменти, което разрешило да се добавят данните за историческия костюм от тези години. Най-добре са се съхранили кожената островърха шапчица на Човека от Толунд; вълнената рокля, открита до дамата от Хулдремосе; вълнени парцали от отделени от тялото крайници от датско тресавище.
Освен това, с помощта на находките със непокътнати коси, са реконструирани прическите на античните. Например индивидът от Клоникаван е сплитал косите си благодарение на примес от смола и растително масло, а косите на черепа от Остерби са били събрани над дясното слепоочие и завързани в свебски възел, което удостоверило описаните от Тацит прически на свебите.
Блатното тяло от Виндеби (нем. Moorleiche von Windeby) – такова наименование е получило добре съхранилото се тяло на тийейджър, намерено в торфено тресавище в Северна Германия.
Тялото е намерено през 1952 година от служащи, извършващи торфени разработки покрай обитаемото място Виндеби в провинция Шлезвиг-Холщайн. За находката съобщили учени, които извадили натрупа от тресавището и пристъпили към проучване.
Анализът на спорите и прашеца открил, че момчето е умряло в стоманения век на възраст 14 години. През 2002 година благодарение на радиовъглероден разбор времето на неговата гибел било датирано по-точно – сред 41 и 118 г от н.е.
Рентгенограмите открили съществуването на недостатъци на пищялите, което свидетелства за безсилие и като разследване – нарушаване на растежа. Съответно гибелта може да е настъпила от апетит.
