Бий хлапето! После го изгони и в чужбина
ИТН, за който чалготеката е по-важна от образованието
„ Бий хлапето “, пееше Кольо Гилъна в паметния за генерации албум „ Леле, како “. И го послушахме!
България бие децата си години наред, само че те някак си оцеляват на инат. Учат, порастват, радват ни. След последните месеци на пандемия обаче и последното е под подозрение. Защо ли?
Баща съм на две деца и груби калкулации демонстрират, че единствено наложителните образователни пособия ще прескочат 400 лв.. А тетрадките, принадлежности, маратонки, панталони, якета…Списъкът е безконечен и пораства с всеки час, идващ ни до 15 септември. После по какъв начин да го обичаш този ден?
Покрай бруталните кавги в Народното събрание за пенсиите, искрено предизборни, обаче на никого не му дреме за учениците и моя фамилен бюджет.
А хиляди фамилии са на това състояние. Нито са небогати, с цел да желаят обществени помощи, нито толкоз богати, че да не им пука с какъв брой ще им отънее портфейлът.
Но очевидно сме и задоволително плахи, с цел да кажем ясно - господа ръководещи от всички партии, дайте някакъв късмет да образоваме обикновено децата си. Не желаеме подаяния, нито 100 лв., а правила и благоприятни условия!
Дори скъпите учебници не са най-важното. Осакатяването на генерации възпитаници е страшното! И тоталният непукизъм на обществото по тематиката.
Като гледа човек дневния ред на страната, излиза, че чалготеките, а не децата са огромната и значима грижа.
Дори оставям настрани, че множеството нощни заведения са станали знак на силикон, опиати и подозрителен алкохол. Бизнеси са, дано им се оказва помощ.
Но са толкоз шумни, че заглушават и плахите гласове в отбрана на правото децата ни да учат. В клас, а не онлайн, ровейки клипове в телефона или бог знае какво, до момента в който учителят се пробва обезверено да каже нещо през екрана.
Не, по този начин не става. Това не е обучение! Това е гаранция за неначетеност. А нали знаете къде отива една нация, тръгнала по този път - на боклука.
Или това желаеме - народ от сервитьори и хостеси, интересуващи се единствено от бакшиша. Плюс пенсионери, които да купуваме с по два лв. дневно.
Дошло е време да се събудим и да решим какво желаеме за децата си. Да преосмислим дневния ред. Да погледнем нашите предци, които са съградили със личните пари учебни заведения, университети, читалища.
Пращали са с последния лев децата да учат в чужбина. И то до момента в който водят войни или заплащат загубите им. Но със заръката към децата да се върнат, да донесат новото, хубавото в България.
Ние какво? Обратно - гоним ги принудително в чужбина. А за похлупак ги питаме какво поданство имат, като се върнат.
Поне аз не желая тази България за децата си. И ще бъда по-шумен от чалга клуб, в случай че това свърши работа.
„ Бий хлапето “, пееше Кольо Гилъна в паметния за генерации албум „ Леле, како “. И го послушахме!
България бие децата си години наред, само че те някак си оцеляват на инат. Учат, порастват, радват ни. След последните месеци на пандемия обаче и последното е под подозрение. Защо ли?
Баща съм на две деца и груби калкулации демонстрират, че единствено наложителните образователни пособия ще прескочат 400 лв.. А тетрадките, принадлежности, маратонки, панталони, якета…Списъкът е безконечен и пораства с всеки час, идващ ни до 15 септември. После по какъв начин да го обичаш този ден?
Покрай бруталните кавги в Народното събрание за пенсиите, искрено предизборни, обаче на никого не му дреме за учениците и моя фамилен бюджет.
А хиляди фамилии са на това състояние. Нито са небогати, с цел да желаят обществени помощи, нито толкоз богати, че да не им пука с какъв брой ще им отънее портфейлът.
Но очевидно сме и задоволително плахи, с цел да кажем ясно - господа ръководещи от всички партии, дайте някакъв късмет да образоваме обикновено децата си. Не желаеме подаяния, нито 100 лв., а правила и благоприятни условия!
Дори скъпите учебници не са най-важното. Осакатяването на генерации възпитаници е страшното! И тоталният непукизъм на обществото по тематиката.
Като гледа човек дневния ред на страната, излиза, че чалготеките, а не децата са огромната и значима грижа.
Дори оставям настрани, че множеството нощни заведения са станали знак на силикон, опиати и подозрителен алкохол. Бизнеси са, дано им се оказва помощ.
Но са толкоз шумни, че заглушават и плахите гласове в отбрана на правото децата ни да учат. В клас, а не онлайн, ровейки клипове в телефона или бог знае какво, до момента в който учителят се пробва обезверено да каже нещо през екрана.
Не, по този начин не става. Това не е обучение! Това е гаранция за неначетеност. А нали знаете къде отива една нация, тръгнала по този път - на боклука.
Или това желаеме - народ от сервитьори и хостеси, интересуващи се единствено от бакшиша. Плюс пенсионери, които да купуваме с по два лв. дневно.
Дошло е време да се събудим и да решим какво желаеме за децата си. Да преосмислим дневния ред. Да погледнем нашите предци, които са съградили със личните пари учебни заведения, университети, читалища.
Пращали са с последния лев децата да учат в чужбина. И то до момента в който водят войни или заплащат загубите им. Но със заръката към децата да се върнат, да донесат новото, хубавото в България.
Ние какво? Обратно - гоним ги принудително в чужбина. А за похлупак ги питаме какво поданство имат, като се върнат.
Поне аз не желая тази България за децата си. И ще бъда по-шумен от чалга клуб, в случай че това свърши работа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ