Когато не гледате към Луната, сигурни ли сте, че тя все още е там?
Има остарял метафизичен въпрос за дърво в гората. Пада, без никой в близост да го чуе, само че създава ли тон? Попитайте квантовите физици и те ще ви кажат, че е имало тон – само че не може да сте сигурни, че дървото е било там, написа NewScientist.
Квантовата механика от дълго време е разширила границите на нашето схващане за действителността в най-малките й мащаби. Многобройни опити са посочили, че частиците се разгръщат като талази, да вземем за пример, или наподобяват като че ли са на повече от едно място едновременно.
В квантовия свят знаем единствено вероятността нещо да се появи на едно или друго място – когато го погледнем, едвам тогава заема избрана позиция. Това е обезпокоявало Алберт Айнщайн. Той казвал, че му харесва да мисли, че Луната е там, въпреки и да не гледа към нея.
Сега нов клас опити подлагат на тестване убеждението на Айнщайн, наблюдавайки дали квантовата чудноватост се простира оттатък дребния свят на кварки, атоми и кюбити, в ежедневния свят на маси, столове и... ами, Луни.
Тези опити освен изследват дали има твърда граница сред квантовия и класическия свят, само че също по този начин и същинската природа на действителността. Ако работата върви по този начин, както някои теоретици чакат, тя може просто да ритне стола под краката на едно от най-твърдите ни убеждения: че нещата съществуват, без значение дали ги гледаме.
Квантовата механика от дълго време е разширила границите на нашето схващане за действителността в най-малките й мащаби. Многобройни опити са посочили, че частиците се разгръщат като талази, да вземем за пример, или наподобяват като че ли са на повече от едно място едновременно.
В квантовия свят знаем единствено вероятността нещо да се появи на едно или друго място – когато го погледнем, едвам тогава заема избрана позиция. Това е обезпокоявало Алберт Айнщайн. Той казвал, че му харесва да мисли, че Луната е там, въпреки и да не гледа към нея.
Сега нов клас опити подлагат на тестване убеждението на Айнщайн, наблюдавайки дали квантовата чудноватост се простира оттатък дребния свят на кварки, атоми и кюбити, в ежедневния свят на маси, столове и... ами, Луни.
Тези опити освен изследват дали има твърда граница сред квантовия и класическия свят, само че също по този начин и същинската природа на действителността. Ако работата върви по този начин, както някои теоретици чакат, тя може просто да ритне стола под краката на едно от най-твърдите ни убеждения: че нещата съществуват, без значение дали ги гледаме.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ