Даниел Кадик: Не виждам шанс България да бъде приета в шенгенската зона
" Има причина за терзание (от присъединяване на " националистите " по време на председателството на Европейски Съюз бел.ред.), изключително по отношение на опцията да се покаже на Европа, че България може да бъде миротворец "
© Фондация
Профил
Даниел Кадик е работил за фондация " Фридрих Науман " в Германия, Индия и Русия, преди да пристигна в България преди пет години. Като представител на организация, която поддържа и популяризира либерализма, той предизвиква предприемачеството, персоналната и политическата отговорност, написа в профила му в обществената мрежа LInkedIn. Основните му ползи са в областта на решенията, които предлага либерализмът, към икономическата и обществената науки, както и към гражданското присъединяване в ръководството на страните. Кадик има обучение по " Държавно ръководство " от университета в Ерфурт, Германия, приключил е " Европейски науки " в университета в Хамбург и " Международни връзки " в Бирмингам, Англия. Още по тематиката
Даниел Кадик: Борисов не е морално законен, само че липсва опция
В България има бездна сред болшинството и градските елити, счита шефът на " Фридрих Науман " за Югоизточна Европа
от Дневник,29 мар 2017
Правителствено разхищаване в 15 образеца
Фондация " Фридрих Науман " за втора година събира най-абсурдно изразходваните публични пари в " Черна книга "
15 дек 2016
В разбор на списание " Политико " се твърди, че в Брюксел са обезпокоени от ролята, която " Обединените патриоти " ще имат по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз? Има ли главния за това?
- От какво се тормози Европа? Членовете на извънредно десни националистически, ксенофобски партии ще ръководят препоръки. Например отявлени врагове на европейското икономическо съдействие ще оглавяват Съвета по конкурентоспособност. Това основава проблеми в три области: доверие, предсказуемост и резултати. Какво ще значи това за доверието на България и цяла Европа в Европейски Съюз, в случай че хората, които намерено се опълчват на това, зад което застава Европейски Съюз, седнат зад кормилото? Колко предсказуеми са те, председателствайки своите препоръки? Това е нещо, от което особено администрацията в Брюксел се тормози. Доколко ще се интересуват от резултатите и няма да провокират кавги с вътрешни цели? Могат ли да реализират резултати, в случай че се конфронтират през по-голямата част от времето?
Така че, да, има причина за терзание, изключително по отношение на картината, която хората ще получат за България, по отношение на опцията да се покаже на Европа, че България може да бъде миротворец в Европа.
Какви биха могли да бъдат реакциите – от българска страна, от страна на европейските институции на това състояние?
- От Европейския парламент се чуват рецензии, от администрацията се чува, че хората са обезпокоени. Но какво ще промени това в последна сметка? Бойко Борисов продължи със сформирането на кабинет макар рецензиите, които получи от страна на личното си партийно семейство. След това институционализираните рецензии затихнаха и имаше поздравления към държавното управление, ръководено от Борисов. Така че гласът на външните сили е много стеснен и следва да бъде лимитиран, тъй като въпреки всичко приказваме за демократично определено ръководство.
В честен проект обаче чакам партийните фамилии да наблюдават от близко това, което са създали и вършат " патриотите ", и да алармират за явни нарушавания като фотосите в предишното, сегашни закони, които опонират на европейските правила, или явни случаи на корупция. По всяка възможност подаването на публични недоволства до европейските съдилища или държавните проверяващи органи по време на председателството би могло да помогне.
В едно свое изявление преди последните парламентарни избори в България казвате, че най-вероятно задачата на Бойко Борисов ще е да е на власт по време на председателството. Защо това е значимо?
- Основателната причина би била да се извършат най-накрая промените, които Механизмът за съдействие и инспекция (МСП) изисква от 10 години, преди България да поеме председателството на Европейски Съюз. Ще бъде много смущаващо за съюза и България, че нито една от главите в МСП не е затворена – нито правосъдната промяна, нито корупцията, нито битката с проведената престъпност. По тематиката ще се разисква, с цел да се вдигне звук и хората да помислят, че нещо се случва. Точно съгласно българската сентенция: " Слушай ме какво ти приказвам, не ме гледай какво върша. "
В реалност Бойко Борисов не желае вътрешни разтърсвания по време на председателството и никакви спънки за подготовката му. Затова се нуждае от устойчиво болшинство, с цел да не наподобява слаб, когато дойдат неговите задгранични сътрудници.
Постижима цел ли е за България включването в шенгенското пространство? Ако не, за какво?
- Преди десетина дни пътувах до Германия и това, което видях, е, че немската гранична полиция ревизираше документите на пътуващите преди напускането на самолета, търсейки незаконни имигранти. Това е доста показателно за доверието на европейските сътрудници в българската система. Погледнете реакциите на речта на господин Жан-Клод Юнкер от Германия, Австрия или Нидерландия. Всички те отхвърлиха концепцията за приемането на България в шенгенската зона. На първо място поради неналичието на промени, изключително във връзка с корупцията и проведената престъпност. България занапред има да прави доста и с изключение на осъществяването на условията на МСП, това е обвързвано особено с опазването на външните граници на Европейски Съюз. Всеки, който влезе нелегално в България, в случай че е в шенгенската зона, може да пътува свободно през Румъния и Унгария до Австрия, Германия и други западни страни. Доколкото условията на МСП не са изпълнени и границите не са подсигурени, не виждам късмет за приемане в шенгенската зона, без значение от мощното предпочитание на Жан Клод Юнкер това да се случи.
Как оценявате работата на държавното управление на премиера Бойко Борисов? Мислите ли, че то няма опция?
- Виждам мощно натоварения график на пътувания на господин Борисов, с цел да се срещне с задгранични водачи и да разиска приемането на България в Шенген и еврозоната. Той се пробва да показва, че е европейски водач преди председателството на Европейски Съюз през 2018 година, което наподобява е и повода за подписването на контракта с Македония.
Но нито Шенген, нито еврозоната ще се случат скоро, тъй че Борисов можеше да се концентрира освен да дава обещание, само че и да организира промените, които неглижира през предходните си два мандата. Виждам, че се приказва за антикорупционното законодателство, което следва да се дискутира. Надявам се тези полемики да бъдат по-успешни от правосъдната промяна през 2015 година Освен това държавното управление се занимава със същото, което правеше в другите си формати от 2009 година насам: обмисляне или разкриване на инфраструктурни планове като новия Дунав мост с Румъния.
Можеше да има други възможности, само че наподобява, че нямаше подобен интерес, имайки поради директния метод, довел до актуалната коалиция. Възможно бе да се направи коалиция на националното единение в границите на експертно държавно управление или даже коалиция с Българска социалистическа партия или Движение за права и свободи. Бих предпочел първото, защото то би дало късмет за практическа реализация на по този начин нужните промени.
Кое от държанието на ръководещите считате за недопустимо и кое – за триумф?
- Това, което ме тормози доста, е новият закон за задгранична помощ на НПО-та в правосъдната система. Въпросът е какво ще се случи по-късно. Ще бъдат ли оповестени НПО-та за непознати сътрудници, в случай че получават пари, идващи отвън България? Какво ще значи това за доверието в българското гражданско общество и европейските сътрудници? Кой ще финансира тези институции тук?
Липсата на пътна карта за председателството на Европейски Съюз е цялостна злополука. Тя трябваше да е подготвена още преди месеци, а ще бъде подготвена чак през декември. Европейски Съюз ще се занимава с Брекзит, ще има полемики за по този начин нужните институционални промени, идни промени в кохезионните фондове, нерешената миграционна рецесия, а България даже не е приключила графика. Това е доста показателно по отношение на настроенията измежду българите във връзка с промените в идващите години, в това число и по този начин нужната промяна в правосъдната система.
" Нито Шенген, нито еврозоната ще се случат скоро, тъй че Бойко Борисов можеше да се концентрира освен да дава обещание, само че и да организира промените, които неглижира през предходните си два мандата "
Фотограф: Фондация
Офисът на фондацията " Фридрих Науман ", който оглавявате, следи и процесите в Румъния, Молдова, Македония. Как оценявате ролята на премиера на България за ускоряването на европейската интеграция на Западните Балкани? Договорът за добросъседство с Македония ще помогне ли за това?
- Договорът с Македония фактически е позитивен за нашата съседка и значима стъпка за нейното реформиране, и за предоставяне на легитимност и вероятност на държавното управление. Бойко Борисов съумя да промени метода, по който се възприема България. В съпоставяне с Македония, България се оправя добре и излезе от позицията на страна, която към момента не си е написала домашното, и влезе в ролята на ментор.
Западните Балкани още веднъж са буре с барут за външни сили като Русия и Китай, които се пробват да наложат въздействието си, предизвиквайки огромно вътрешно напрежение. С смяната на метода, по който се приказва за Македония, и на полемиката за Европа на доста скорости, можем да предотвратим нанасянето на удар в сърцето на Европа.
На 24 септември 2017 година в Германия имаше избори. Какви промени ще настъпят след тях?
- Изборите тази неделя в Германия бих определил като земетръсни. Двете най-големи партии Християндемократическият съюз (ХДС) и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) претърпяха исторически загуби. Християнсоциалният съюз от Бавария (ХСС), сестринската партия на ХДС също загуби повече от 10%. В същото време, това ще бъде най-многообразният парламент, който Германия е имала от 1949 година насам. Партията на свободните демократи (ПСД) означи мощно завръщане с 10,7% след излизането й от Народното събрание вследствие на изборите през 2013 година Въпреки това, неприятна вест е, че извънредно десните, по този начин наречени " Алтернатива за Германия " (АзГ) станаха трета политическа мощ с 12,6%. През последните години, те се трансфораха от евроскептична партия в пасмина на националисти, ксенофоби и почитатели на тайни теории.
Така излиза, че 1/5 от немския Бундестаг ще се състои както от извънредно леви, по този начин и от извънредно десни партии. Това демонстрира покачващо се неодобрение на немското общество към политическата класа, нещо, на което новото държавно управление и всички демократични партии ще би трябвало да намерят решение. Особено, в случай че част от популацията усеща, че са ощетени гражданските им права вследствие на водената политика и неналичието на визия, макар високия стандарт на живот и позитивните трендове, просперитета и равнищата на трудова претовареност.
Ако погледнем към провинциите в Източна Германия, " Алтернатива за Германия " се оказва втората най-силна политическа партия. Твърде мощна за новите си слаби структури. Председателят на тази партия - Фрауке Петри към този момент разгласи, че няма да влезе в парламентарната група, а в това време нейните съпартийци приканват Петри да напусне АзГ.
Има една партия, която към този момент съобщи,че няма да поеме отговорност при сформирането на бъдещото държавно управление, а точно досегашният съдружен сътрудник на канцлера Меркел, ГСДП. Техният водещ претендент и ръководител на партията Мартин Шулц разгласи, че има намерение да влезе в съпротива. Това значи, че има единствено една алтернатива за устойчиво болшинство, по този начин наречената коалиция " Ямайка " сред ХДС/ХСС, ПСД и Зелените. Всички те обаче имат разнообразни визии, изключително що се отнася до стопанската система, екологията, миграцията и налозите. Докато Зелените желаят да забранят моторите с вътрешно горене, Партията на свободните демократи (ПСД) се опълчва на това. Докато ПСД и Зелените упорстват за промяна в законодателството в региона на миграцията, ХСС желаят строго ограничение на бежанците в Германия.
Нещо повече, съществуват две съществени спънки пред този нов съдружен модел на федерално равнище:
- ПСД организираха ексклузивен конгрес и дефинираха 10 съществени области, в които би трябвало да се проведат промени и това би било наложително (sine qua non) изискване за тяхното присъединяване в съдружното държавно управление.
- Зелените ще би трябвало да проведат референдум преди да се съгласят с каквато и да била коалиция.
Ако тези трудности бъдат преодолени, присъединяване на две по-малки партии, които желаят да укрепят своя профил може да се окаже повратна точка за Германия. Преизбраната за нов мандат Ангела Меркел ще би трябвало да премине от режим на администриране към подобен на дейна смяна, нещо което в Германия се подлага на критика от доста време. Това може да отстрани разочарованието на доста германци, като покаже една изобретателна политика, която е подготвена да реагира на провокациите през идващите години.
Ако въпреки всичко коалиция " Ямайка " не се състои и ГСДП не трансформират решението си, повторните избори се трансформират в най-вероятната алтернатива. Това обаче в допълнение ще разклати доверието в политиката в Германия и ще ускори позициите на Алтернатива за Германия.
© Фондация
Профил
Даниел Кадик е работил за фондация " Фридрих Науман " в Германия, Индия и Русия, преди да пристигна в България преди пет години. Като представител на организация, която поддържа и популяризира либерализма, той предизвиква предприемачеството, персоналната и политическата отговорност, написа в профила му в обществената мрежа LInkedIn. Основните му ползи са в областта на решенията, които предлага либерализмът, към икономическата и обществената науки, както и към гражданското присъединяване в ръководството на страните. Кадик има обучение по " Държавно ръководство " от университета в Ерфурт, Германия, приключил е " Европейски науки " в университета в Хамбург и " Международни връзки " в Бирмингам, Англия. Още по тематиката
Даниел Кадик: Борисов не е морално законен, само че липсва опция
В България има бездна сред болшинството и градските елити, счита шефът на " Фридрих Науман " за Югоизточна Европа
от Дневник,29 мар 2017
Правителствено разхищаване в 15 образеца
Фондация " Фридрих Науман " за втора година събира най-абсурдно изразходваните публични пари в " Черна книга "
15 дек 2016
В разбор на списание " Политико " се твърди, че в Брюксел са обезпокоени от ролята, която " Обединените патриоти " ще имат по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз? Има ли главния за това?
- От какво се тормози Европа? Членовете на извънредно десни националистически, ксенофобски партии ще ръководят препоръки. Например отявлени врагове на европейското икономическо съдействие ще оглавяват Съвета по конкурентоспособност. Това основава проблеми в три области: доверие, предсказуемост и резултати. Какво ще значи това за доверието на България и цяла Европа в Европейски Съюз, в случай че хората, които намерено се опълчват на това, зад което застава Европейски Съюз, седнат зад кормилото? Колко предсказуеми са те, председателствайки своите препоръки? Това е нещо, от което особено администрацията в Брюксел се тормози. Доколко ще се интересуват от резултатите и няма да провокират кавги с вътрешни цели? Могат ли да реализират резултати, в случай че се конфронтират през по-голямата част от времето?
Така че, да, има причина за терзание, изключително по отношение на картината, която хората ще получат за България, по отношение на опцията да се покаже на Европа, че България може да бъде миротворец в Европа.
Какви биха могли да бъдат реакциите – от българска страна, от страна на европейските институции на това състояние?
- От Европейския парламент се чуват рецензии, от администрацията се чува, че хората са обезпокоени. Но какво ще промени това в последна сметка? Бойко Борисов продължи със сформирането на кабинет макар рецензиите, които получи от страна на личното си партийно семейство. След това институционализираните рецензии затихнаха и имаше поздравления към държавното управление, ръководено от Борисов. Така че гласът на външните сили е много стеснен и следва да бъде лимитиран, тъй като въпреки всичко приказваме за демократично определено ръководство.
В честен проект обаче чакам партийните фамилии да наблюдават от близко това, което са създали и вършат " патриотите ", и да алармират за явни нарушавания като фотосите в предишното, сегашни закони, които опонират на европейските правила, или явни случаи на корупция. По всяка възможност подаването на публични недоволства до европейските съдилища или държавните проверяващи органи по време на председателството би могло да помогне.
В едно свое изявление преди последните парламентарни избори в България казвате, че най-вероятно задачата на Бойко Борисов ще е да е на власт по време на председателството. Защо това е значимо?
- Основателната причина би била да се извършат най-накрая промените, които Механизмът за съдействие и инспекция (МСП) изисква от 10 години, преди България да поеме председателството на Европейски Съюз. Ще бъде много смущаващо за съюза и България, че нито една от главите в МСП не е затворена – нито правосъдната промяна, нито корупцията, нито битката с проведената престъпност. По тематиката ще се разисква, с цел да се вдигне звук и хората да помислят, че нещо се случва. Точно съгласно българската сентенция: " Слушай ме какво ти приказвам, не ме гледай какво върша. "
В реалност Бойко Борисов не желае вътрешни разтърсвания по време на председателството и никакви спънки за подготовката му. Затова се нуждае от устойчиво болшинство, с цел да не наподобява слаб, когато дойдат неговите задгранични сътрудници.
Постижима цел ли е за България включването в шенгенското пространство? Ако не, за какво?
- Преди десетина дни пътувах до Германия и това, което видях, е, че немската гранична полиция ревизираше документите на пътуващите преди напускането на самолета, търсейки незаконни имигранти. Това е доста показателно за доверието на европейските сътрудници в българската система. Погледнете реакциите на речта на господин Жан-Клод Юнкер от Германия, Австрия или Нидерландия. Всички те отхвърлиха концепцията за приемането на България в шенгенската зона. На първо място поради неналичието на промени, изключително във връзка с корупцията и проведената престъпност. България занапред има да прави доста и с изключение на осъществяването на условията на МСП, това е обвързвано особено с опазването на външните граници на Европейски Съюз. Всеки, който влезе нелегално в България, в случай че е в шенгенската зона, може да пътува свободно през Румъния и Унгария до Австрия, Германия и други западни страни. Доколкото условията на МСП не са изпълнени и границите не са подсигурени, не виждам късмет за приемане в шенгенската зона, без значение от мощното предпочитание на Жан Клод Юнкер това да се случи.
Как оценявате работата на държавното управление на премиера Бойко Борисов? Мислите ли, че то няма опция?
- Виждам мощно натоварения график на пътувания на господин Борисов, с цел да се срещне с задгранични водачи и да разиска приемането на България в Шенген и еврозоната. Той се пробва да показва, че е европейски водач преди председателството на Европейски Съюз през 2018 година, което наподобява е и повода за подписването на контракта с Македония.
Но нито Шенген, нито еврозоната ще се случат скоро, тъй че Борисов можеше да се концентрира освен да дава обещание, само че и да организира промените, които неглижира през предходните си два мандата. Виждам, че се приказва за антикорупционното законодателство, което следва да се дискутира. Надявам се тези полемики да бъдат по-успешни от правосъдната промяна през 2015 година Освен това държавното управление се занимава със същото, което правеше в другите си формати от 2009 година насам: обмисляне или разкриване на инфраструктурни планове като новия Дунав мост с Румъния.
Можеше да има други възможности, само че наподобява, че нямаше подобен интерес, имайки поради директния метод, довел до актуалната коалиция. Възможно бе да се направи коалиция на националното единение в границите на експертно държавно управление или даже коалиция с Българска социалистическа партия или Движение за права и свободи. Бих предпочел първото, защото то би дало късмет за практическа реализация на по този начин нужните промени.
Кое от държанието на ръководещите считате за недопустимо и кое – за триумф?
- Това, което ме тормози доста, е новият закон за задгранична помощ на НПО-та в правосъдната система. Въпросът е какво ще се случи по-късно. Ще бъдат ли оповестени НПО-та за непознати сътрудници, в случай че получават пари, идващи отвън България? Какво ще значи това за доверието в българското гражданско общество и европейските сътрудници? Кой ще финансира тези институции тук?
Липсата на пътна карта за председателството на Европейски Съюз е цялостна злополука. Тя трябваше да е подготвена още преди месеци, а ще бъде подготвена чак през декември. Европейски Съюз ще се занимава с Брекзит, ще има полемики за по този начин нужните институционални промени, идни промени в кохезионните фондове, нерешената миграционна рецесия, а България даже не е приключила графика. Това е доста показателно по отношение на настроенията измежду българите във връзка с промените в идващите години, в това число и по този начин нужната промяна в правосъдната система.
" Нито Шенген, нито еврозоната ще се случат скоро, тъй че Бойко Борисов можеше да се концентрира освен да дава обещание, само че и да организира промените, които неглижира през предходните си два мандата "
Фотограф: Фондация
Офисът на фондацията " Фридрих Науман ", който оглавявате, следи и процесите в Румъния, Молдова, Македония. Как оценявате ролята на премиера на България за ускоряването на европейската интеграция на Западните Балкани? Договорът за добросъседство с Македония ще помогне ли за това?
- Договорът с Македония фактически е позитивен за нашата съседка и значима стъпка за нейното реформиране, и за предоставяне на легитимност и вероятност на държавното управление. Бойко Борисов съумя да промени метода, по който се възприема България. В съпоставяне с Македония, България се оправя добре и излезе от позицията на страна, която към момента не си е написала домашното, и влезе в ролята на ментор.
Западните Балкани още веднъж са буре с барут за външни сили като Русия и Китай, които се пробват да наложат въздействието си, предизвиквайки огромно вътрешно напрежение. С смяната на метода, по който се приказва за Македония, и на полемиката за Европа на доста скорости, можем да предотвратим нанасянето на удар в сърцето на Европа.
На 24 септември 2017 година в Германия имаше избори. Какви промени ще настъпят след тях?
- Изборите тази неделя в Германия бих определил като земетръсни. Двете най-големи партии Християндемократическият съюз (ХДС) и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) претърпяха исторически загуби. Християнсоциалният съюз от Бавария (ХСС), сестринската партия на ХДС също загуби повече от 10%. В същото време, това ще бъде най-многообразният парламент, който Германия е имала от 1949 година насам. Партията на свободните демократи (ПСД) означи мощно завръщане с 10,7% след излизането й от Народното събрание вследствие на изборите през 2013 година Въпреки това, неприятна вест е, че извънредно десните, по този начин наречени " Алтернатива за Германия " (АзГ) станаха трета политическа мощ с 12,6%. През последните години, те се трансфораха от евроскептична партия в пасмина на националисти, ксенофоби и почитатели на тайни теории.
Така излиза, че 1/5 от немския Бундестаг ще се състои както от извънредно леви, по този начин и от извънредно десни партии. Това демонстрира покачващо се неодобрение на немското общество към политическата класа, нещо, на което новото държавно управление и всички демократични партии ще би трябвало да намерят решение. Особено, в случай че част от популацията усеща, че са ощетени гражданските им права вследствие на водената политика и неналичието на визия, макар високия стандарт на живот и позитивните трендове, просперитета и равнищата на трудова претовареност.
Ако погледнем към провинциите в Източна Германия, " Алтернатива за Германия " се оказва втората най-силна политическа партия. Твърде мощна за новите си слаби структури. Председателят на тази партия - Фрауке Петри към този момент разгласи, че няма да влезе в парламентарната група, а в това време нейните съпартийци приканват Петри да напусне АзГ.
Има една партия, която към този момент съобщи,че няма да поеме отговорност при сформирането на бъдещото държавно управление, а точно досегашният съдружен сътрудник на канцлера Меркел, ГСДП. Техният водещ претендент и ръководител на партията Мартин Шулц разгласи, че има намерение да влезе в съпротива. Това значи, че има единствено една алтернатива за устойчиво болшинство, по този начин наречената коалиция " Ямайка " сред ХДС/ХСС, ПСД и Зелените. Всички те обаче имат разнообразни визии, изключително що се отнася до стопанската система, екологията, миграцията и налозите. Докато Зелените желаят да забранят моторите с вътрешно горене, Партията на свободните демократи (ПСД) се опълчва на това. Докато ПСД и Зелените упорстват за промяна в законодателството в региона на миграцията, ХСС желаят строго ограничение на бежанците в Германия.
Нещо повече, съществуват две съществени спънки пред този нов съдружен модел на федерално равнище:
- ПСД организираха ексклузивен конгрес и дефинираха 10 съществени области, в които би трябвало да се проведат промени и това би било наложително (sine qua non) изискване за тяхното присъединяване в съдружното държавно управление.
- Зелените ще би трябвало да проведат референдум преди да се съгласят с каквато и да била коалиция.
Ако тези трудности бъдат преодолени, присъединяване на две по-малки партии, които желаят да укрепят своя профил може да се окаже повратна точка за Германия. Преизбраната за нов мандат Ангела Меркел ще би трябвало да премине от режим на администриране към подобен на дейна смяна, нещо което в Германия се подлага на критика от доста време. Това може да отстрани разочарованието на доста германци, като покаже една изобретателна политика, която е подготвена да реагира на провокациите през идващите години.
Ако въпреки всичко коалиция " Ямайка " не се състои и ГСДП не трансформират решението си, повторните избори се трансформират в най-вероятната алтернатива. Това обаче в допълнение ще разклати доверието в политиката в Германия и ще ускори позициите на Алтернатива за Германия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ