Две думи разкриват, че човекът не е добър събеседник
Има няколко " клопката ", в които хората попадат в процеса на другарство. Един от тях е тип фасон за продължение на диалога, посредством поддържане на същата тематика, само че със промяна на обекта, за който се говори - от живота и прекарванията на разказвача, към живота и прекарванията на събеседника. Това се случва, когато събеседникът стартира ново изказване с думите " Говорейки за... " и заприказва за себе си, или за своя преживелица, вместо да разяснява казаното от другия до момента.
За този информационен проблем споделя Адам МакХю - американски създател, който издаде в Щатите книгата " The Listening Life: Embracing Attentiveness in a World of Distraction ". За неговите разбирания за неприятни събеседници споделя уеб сайтът Business Insideer. Според МакХю " Говорейки за... " са две думи, които демонстрират, че индивидът насреща не е добър събеседник. Какво тъкмо има поради?
Най-добре се илюстрира с образци.
Ако имаме обстановка, в която индивидът насреща споделя, да вземем за пример, " Говорейки за случай на засрамване, да ти кажа, моето лице почервенява толкоз доста, когато ми стане неловко и свърша някоя нелепост! ". Или " Говорейки за готвенето на риба звук, моята майка ни сервира една толкоз неприятно приготвена такава риба в деня на дипломирането ми в гимназията... ".
От такива изявления излиза наяве, че слушателят взема ключвата дума или фраза, която дефинира тематиката на диалог, и я употребява като ключова дума, с която да отключи напълно нов диалог - за него, не за нас. Макар че съгласно някои хора това е метод да се покаже съпричастност към говорещия, съгласно МакХю то издава егоцентричност на събеседника и не задоволително положително умеене за слушане, поради желанието му той да заприказва за себе си. Мозъкът му търси метод да пренасочи диалога надалеч от казуса на другия.
Да умееш да споделяш добре, по мнение на всички специалисти в региона на общуването, значи да можеш да слушаш, а положителните слушатели се отличават с две черти: те са търпеливи и не са егоцентрични. Научили са се да усещат по кое време е техният ред да заговорят и щом той настъпи, разясняват казаното досега, задават деликатни, учещи разказаното въпроси.
