Отбелязваме Международния ден на писателя със Здравка Евтимова и Светлозар Желев
" Има мислещи и мъдри хора у нас, те се стремят да намерят отговор на проблемите, изправени пред нас като стена. Те ни хвърлят положение на в тежко заболяване, само че не неизлечимо. Образованите хора търсят решение. Българите през днешния ден сме лекарството. Историята е освен съвпкупност от обстоятелства, само че и умеенето да я експонираме на днешния ден. Свободата не е един път вечно дадена. Тя е това, което вършим всички ние през днешния ден. В нашите ръце е щастието и по какъв начин ще изградим свободата за в бъдеще. А също и да създадем второ българско Възраждане. " Това сподели писателят Здравка Евтимова в предаването " Твоят ден " по Нова нюз.
" Когато българските писатели, прозаици, поети и литературни критици употребяват българските думи в своите творби, те в действителност употребяват повече от 1300 история, със славните, кървавите и трагичните ѝ моменти. Като българите обичаме и славата, и ни боли от кръвта, изляла се по нашите земи. Когато приказваме за празници, имаме поради и възвишенията, и тъгата. Нашата задача е говорейки за празник и достижения, да си спомним с какъв труд те са били постигани. Aко нямаше 3-ти март, може би не е било допустимо да има и 6-ти септември и 22-ри септември ", съобщи тя.
Светлозар Желев, шеф на Националния център за книгатa, съобщи че с " История славянобългарска " през 1762 година се слага началото на възродена България. " Подписва се прелиминарен контракт един месец преди Санстефанския кротичък контракт, той поставя завършек на войната. Юридическият акт, който основава българската страна, е Берлинският контракт ", напомня той.
По думите на Желев всяка национална просвета стъпва на измислена история на великолепие: " Когато искаш да обединиш един народ и да създадеш нация, би трябвало да стане посредством величието на предишното или посредством съществуващия зложелател. В нашия случай - Паисий и турското робство. 3 март е толкоз значим, тъй като отбелязва нашата благодарност към Русия. "
PEN-клуб бе учреден в Лондон през 1921 година. Името на организацията - акроним, формиран от първите букви на британските думи Poets - поети, Essayists - есеисти, Novelists - романисти. Интересното е, че съкращението в този случай съответствува с думата pen - в превод от британски - химикалка.
Идеята за основаване на организацията е на английската писателка Катрин Еми Доусън-Скот (Mrs. C.A. Dawson Scott). Първият ръководител на ПЕН клуба е станал Джон Голсуърти (John Galsworthy). През 1923 година се е състоял първия интернационален ПЕН клуб конгрес в Лондон, тогава пен-центрове са били открити в 11 страни. Днес сходни центрове работят в 130 страни.
" Когато българските писатели, прозаици, поети и литературни критици употребяват българските думи в своите творби, те в действителност употребяват повече от 1300 история, със славните, кървавите и трагичните ѝ моменти. Като българите обичаме и славата, и ни боли от кръвта, изляла се по нашите земи. Когато приказваме за празници, имаме поради и възвишенията, и тъгата. Нашата задача е говорейки за празник и достижения, да си спомним с какъв труд те са били постигани. Aко нямаше 3-ти март, може би не е било допустимо да има и 6-ти септември и 22-ри септември ", съобщи тя.
Светлозар Желев, шеф на Националния център за книгатa, съобщи че с " История славянобългарска " през 1762 година се слага началото на възродена България. " Подписва се прелиминарен контракт един месец преди Санстефанския кротичък контракт, той поставя завършек на войната. Юридическият акт, който основава българската страна, е Берлинският контракт ", напомня той.
По думите на Желев всяка национална просвета стъпва на измислена история на великолепие: " Когато искаш да обединиш един народ и да създадеш нация, би трябвало да стане посредством величието на предишното или посредством съществуващия зложелател. В нашия случай - Паисий и турското робство. 3 март е толкоз значим, тъй като отбелязва нашата благодарност към Русия. "
PEN-клуб бе учреден в Лондон през 1921 година. Името на организацията - акроним, формиран от първите букви на британските думи Poets - поети, Essayists - есеисти, Novelists - романисти. Интересното е, че съкращението в този случай съответствува с думата pen - в превод от британски - химикалка.
Идеята за основаване на организацията е на английската писателка Катрин Еми Доусън-Скот (Mrs. C.A. Dawson Scott). Първият ръководител на ПЕН клуба е станал Джон Голсуърти (John Galsworthy). През 1923 година се е състоял първия интернационален ПЕН клуб конгрес в Лондон, тогава пен-центрове са били открити в 11 страни. Днес сходни центрове работят в 130 страни.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ