Има ли по-сладко нещо на разходките сред природата от големия

Има ли по-сладко нещо на разходките измежду природата от огромния букет диви цветя, с който се прибираме изтощени, само че щастливи? Едва ли - та кой не обича цветята. Тези непознатите, отвън градините ни и цветарските магазини, диви, волни, срамежливи. Но този почтен наш ентусиазъм да запазим от естествената хубост за себе си има и тъмна страна - някои от дивите цветя са предпазени, изчезващи, редки типове. Вижте една дребна част от тях, а на края на публикацията им линк към Червената книга на България, където са разказани част от тях.

Най-простият съвет, който можем да дадем, е просто да не късаме дивите цветя. Ако желаеме да си берем за билка, дано режем с ножичка единствено тази част, която ни е потребна и да оставяме недокоснати растения, които да могат да се развъждат и след нас. На тази земя ние сме единствено посетители, те са тук преди нас. Нека останат и след нас.

Водна роза, водна лилия, нимфа - Nymphaea alba L


Еделвайс - Leontopodium alpinum Cass.


Розов (самовилски) божур - Paeonia mascula (L.) Mill.


Скална метличина - Centaurea finazzeri Adamovic


Стоянова теменуга - Viola stojanowii W. Becker


Снежно кокиче - Galanthus nivalis L.


Златисто лале - Tulipa aureolina Delip.


Рилска иглика - Primula deorum Velen.


На заглавната фотография - Снежна тинтява - Gentiana nivalis L.

Научете повече за застрашените цветя и други растения