ВИДЕО от река Върбица показа как изглежда мястото на една от най-големите трагедии у нас 30 години по-късно
Има едно място край река Върбица, на което се издига бял мемориал, с изписани на него 10 имена. Напомня за една покруса, оставила дълбоки рани в съзнанието на доста хора, оповестява 24rodopi.com.
На 12 декември се навършиха 30 години от злочестите събития, при които губят живота си 10 военнослужещи…
На тази дата през 1990 година от поделението в Момчилград потеглят 7 тежки машини-танкове и бронетранспортьори с 21 военни. На колоната е подредено да влезе в брода на реката. Отиват на обучение на полигона до Балабаново, както десетки пъти преди този момент. Но висока вълна на река Върбица ги опустошава. Резултатът - 10 мъртви бойци, сред които и двамата лейтенанти.
Всяка година на този ден, близки на починалите идват тук, с цел да почетат паметта им.
Тошко Кунев - младши сержант по това време, прави това всяка година, тъй като не може да не помни нещастието.
„ Войници се държаха за оръдията на танковете. Помагахме с въжета, обаче на някои не успяхме. Никога няма да го не помни. Всичко си припомням, беше ужасяваща панорама. Ние имахме шанса да тръгнем по-късно. Тръгнаха кашиците, потеглиха танкистите. Отиваха на стрелби на Балабаново.
И дали мина половин час, пристигнаха и ни извикаха, че е станало нещо… “, споделя Тошко Кунев преди година. На 29-ата годишнина.
За нещастието тогава си спомня и Рашко Рашев –счетоводител към поделението от 1972-ра до неговото закриване през 2007-ма.
„ Войниците се давят, ние дойдохме и кой с каквото може стартира да оказва помощ. Дойде командирът на дивизията, Дервишев, и стартира да управлява избавителната акция. Хора дойдоха от жп гарата и избавиха Лепирев и по-нататък по реката съумяха да извлекат още хора.
По-късно бяха пратени водолази от Варна, които от тук до язовира влизаха да търсят телата, само че намираха шинели… “, споделя Рашев.
Въпреки всичко, бойците не са забравени. Тази есен мемориалът бе освежен, сложени са 3 нови плочи. На една от тях са изписани думите:
„ Реката тук в едно събира татковина, дълг, виновност и болежка. Спри пътнико, склони глава пред безконечни синове на полка “.
Една покруса, която и до през днешния ден носи неизмерима тъга и тъга.
В ледените води на Върбица на 12.12.1990 година намират гибелта си 10 души – лейтенант Илиян Попски, лейтенант Русин Самуилов, сержант Ангел Илков, ефрейтор Велин Хаджиев, ефрейтор Желязко Христов, ефрейтор Иван Янков, редови войник Красимир Канев, редови войник Николай Сандев, редови войник Петко Петков, редови войник Стефан Стефанов.
На 12 декември се навършиха 30 години от злочестите събития, при които губят живота си 10 военнослужещи…
На тази дата през 1990 година от поделението в Момчилград потеглят 7 тежки машини-танкове и бронетранспортьори с 21 военни. На колоната е подредено да влезе в брода на реката. Отиват на обучение на полигона до Балабаново, както десетки пъти преди този момент. Но висока вълна на река Върбица ги опустошава. Резултатът - 10 мъртви бойци, сред които и двамата лейтенанти.
Всяка година на този ден, близки на починалите идват тук, с цел да почетат паметта им.
Тошко Кунев - младши сержант по това време, прави това всяка година, тъй като не може да не помни нещастието.
„ Войници се държаха за оръдията на танковете. Помагахме с въжета, обаче на някои не успяхме. Никога няма да го не помни. Всичко си припомням, беше ужасяваща панорама. Ние имахме шанса да тръгнем по-късно. Тръгнаха кашиците, потеглиха танкистите. Отиваха на стрелби на Балабаново.
И дали мина половин час, пристигнаха и ни извикаха, че е станало нещо… “, споделя Тошко Кунев преди година. На 29-ата годишнина.
За нещастието тогава си спомня и Рашко Рашев –счетоводител към поделението от 1972-ра до неговото закриване през 2007-ма.
„ Войниците се давят, ние дойдохме и кой с каквото може стартира да оказва помощ. Дойде командирът на дивизията, Дервишев, и стартира да управлява избавителната акция. Хора дойдоха от жп гарата и избавиха Лепирев и по-нататък по реката съумяха да извлекат още хора.
По-късно бяха пратени водолази от Варна, които от тук до язовира влизаха да търсят телата, само че намираха шинели… “, споделя Рашев.
Въпреки всичко, бойците не са забравени. Тази есен мемориалът бе освежен, сложени са 3 нови плочи. На една от тях са изписани думите:
„ Реката тук в едно събира татковина, дълг, виновност и болежка. Спри пътнико, склони глава пред безконечни синове на полка “.
Една покруса, която и до през днешния ден носи неизмерима тъга и тъга.
В ледените води на Върбица на 12.12.1990 година намират гибелта си 10 души – лейтенант Илиян Попски, лейтенант Русин Самуилов, сержант Ангел Илков, ефрейтор Велин Хаджиев, ефрейтор Желязко Христов, ефрейтор Иван Янков, редови войник Красимир Канев, редови войник Николай Сандев, редови войник Петко Петков, редови войник Стефан Стефанов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ