Циганското лято на живота ни
Има едни малцина дни в края на жаркото лято и малко преди богатствата есен. Един финален изблик, когато сме сред двата сезона и усещаме прехода посред им. Има и една такава възраст на дамата - сред лятото на нейната младост и спокойната хубост на нейната есен. Един момент на осъзнаване, на изчистване на умората, на намиране на себе си. Период от живота, който би трябвало да прегърнем и оценим:
Коя съм аз? След една избрана възраст (или събитие) – 35-40 години, дамите стопираме да си вършим илюзии кои сме и какви желаеме да бъдем. Всичко излиза наяве и се уморяваме да се залъгваме. Амбиции и илюзии се успокояват, с цел да дадат път на същинската ни същина. Постепенно се освобождаваме от непознатите упования и желанието да се потвърждаваме непременно пред всеки. Вместо това избираме себе си и е извънредно време за това.
Личният жанр. Това незабавно се вижда в облеклата, в метода, по който изглеждаме, в отношението, което демонстрираме. Или в това, че стопираме да демонстрираме. Вече знаем кое ни стои добре и кое - не. Кое ни показва като персони и кое - е да накараме някой да завижда, някой да ни желае. Който желае да се приближи, ще го направи от тук нататък към неподправеното ни Аз, а не към някой фиктивен облик.
Времето. Преди 30-те рядко дефинираме времето си сами – учим, работим, отдаваме силата на връзките си, на купони и другари. Не че това изчезва с напредването на възрастта, само че отношението към времето, което отделяме за всичко това, се трансформира. Сега дефинираме ние. Избираме да не отидем на почивка с хора, които не харесваме, да не отидем на това събиране или да не даваме късмет за втора среща. Времето ни принадлежи и почтено казано, постоянно избираме да сме в цялостна тишина с книга, чаша чай или вино, с някой прекрасен филм.
Любовта. Независимо от любовния ни статут, дамата след 35-40 години е по-осъзната в любовта, в сравнение с е била в младостта си. Нерядко на тази възраст тя подхваща съществени промени, които да й донесат онази обич, която заслужава. Дори това да значи да остане сама. Време за взаимни отстъпки няма, или ме харесваш каквато съм, или си иди. В тези години връзката с колегата или се споява, или се проваля. Силните дами не търпят нещо по средата, изтощени сме от подправени връзки за заслон на страховете ни да останем сами. По-добре да сме сами.
Приятелите. С напредването на възрастта всички ние оставаме с по-малко, само че тествани от житейски драми, борби, премествания, разводи – всевъзможни разтърсвания, другари. Чудесно е да не би трябвало да впечатляваш някого, да не заемаш пози, единствено и единствено да се харесаш на някого. Не са останали доста, само че тези, които са в близост са същински – одобряват ни и ние ги одобряваме, каквито са. Ценим миговете с приятелките си повече от всичко, тъй като тези девойки постоянно са били до нас - при всичките любови, безпаричие и отчаяние. И когато желаеме да се забавляваме, чудесно знаем по какъв начин.
Кариерата. Жената в младостта си е тревожна във връзка с работата си. Липсва й опит, желае да има деца, времето не стига, всичко се трансформира толкоз бързо. Постоянно жертваме нещо в името на работата. Свободно време против пари, време за децата против време за кариера. Когато обаче децата пораснат, ние придобием опит и стаж, самочувствие и овладяност – дамата на работно си място стартира да цъфти.
Децата. Тези от нас, които имат деца, се радват и ужасяват от тяхното порастване, в превръщането им в тинейджъри. Това може би значи, че остаряваме? Не, това може да значи, че желаеме второ или трето дете. Защото желаеме, тъй като можем, тъй като другото дете заслужава компания в живота си, тъй като към този момент знаем по какъв начин става и не се паникьосваме за всяка дреболия. Тези от нас, които нямат деца, нерядко избират към този момент да не се тормозят за това. Човек може да е родител на възпитаници, студенти, на младите стажанти в офиса. Да прегърне идея или еко концепция със същия жар, с който майките се карат за зареждането в парка.
Родителите ни. В тази възраст родителите лека-полека стартират да понижават оборотите, да боледуват. Някои от тях се пенсионират, отиват на село или стартират нови занимания. Това е нашата възраст, в която като че ли стопираме да сме безгрижните им деца. Сблъскваме се с паниките им тогава, тъй като ги изпитваме в този момент самите ние. Тази невероятна връзка и припознаване в огромния кръговрат на поколенията носи необикновен мир, само че и ново безпокойствие. Че те може скоро да си отидат. И още веднъж ставаме деца.
Жената в нейното циганско лято цъфти, в случай че избере това. Ако е смела и осъзнае, че го дължи първо на себе си. После едвам щастлива жена е щастлива майка и сътрудник. Циганското лято сред 30-те и 40-те години е изблик на живот, осъзната мощ и воля. Това дори не е възраст, а положение на духа и всички ние заслужаваме да стигнем до него.
Коя съм аз? След една избрана възраст (или събитие) – 35-40 години, дамите стопираме да си вършим илюзии кои сме и какви желаеме да бъдем. Всичко излиза наяве и се уморяваме да се залъгваме. Амбиции и илюзии се успокояват, с цел да дадат път на същинската ни същина. Постепенно се освобождаваме от непознатите упования и желанието да се потвърждаваме непременно пред всеки. Вместо това избираме себе си и е извънредно време за това. Личният жанр. Това незабавно се вижда в облеклата, в метода, по който изглеждаме, в отношението, което демонстрираме. Или в това, че стопираме да демонстрираме. Вече знаем кое ни стои добре и кое - не. Кое ни показва като персони и кое - е да накараме някой да завижда, някой да ни желае. Който желае да се приближи, ще го направи от тук нататък към неподправеното ни Аз, а не към някой фиктивен облик. Времето. Преди 30-те рядко дефинираме времето си сами – учим, работим, отдаваме силата на връзките си, на купони и другари. Не че това изчезва с напредването на възрастта, само че отношението към времето, което отделяме за всичко това, се трансформира. Сега дефинираме ние. Избираме да не отидем на почивка с хора, които не харесваме, да не отидем на това събиране или да не даваме късмет за втора среща. Времето ни принадлежи и почтено казано, постоянно избираме да сме в цялостна тишина с книга, чаша чай или вино, с някой прекрасен филм. Любовта. Независимо от любовния ни статут, дамата след 35-40 години е по-осъзната в любовта, в сравнение с е била в младостта си. Нерядко на тази възраст тя подхваща съществени промени, които да й донесат онази обич, която заслужава. Дори това да значи да остане сама. Време за взаимни отстъпки няма, или ме харесваш каквато съм, или си иди. В тези години връзката с колегата или се споява, или се проваля. Силните дами не търпят нещо по средата, изтощени сме от подправени връзки за заслон на страховете ни да останем сами. По-добре да сме сами. Приятелите. С напредването на възрастта всички ние оставаме с по-малко, само че тествани от житейски драми, борби, премествания, разводи – всевъзможни разтърсвания, другари. Чудесно е да не би трябвало да впечатляваш някого, да не заемаш пози, единствено и единствено да се харесаш на някого. Не са останали доста, само че тези, които са в близост са същински – одобряват ни и ние ги одобряваме, каквито са. Ценим миговете с приятелките си повече от всичко, тъй като тези девойки постоянно са били до нас - при всичките любови, безпаричие и отчаяние. И когато желаеме да се забавляваме, чудесно знаем по какъв начин. Кариерата. Жената в младостта си е тревожна във връзка с работата си. Липсва й опит, желае да има деца, времето не стига, всичко се трансформира толкоз бързо. Постоянно жертваме нещо в името на работата. Свободно време против пари, време за децата против време за кариера. Когато обаче децата пораснат, ние придобием опит и стаж, самочувствие и овладяност – дамата на работно си място стартира да цъфти. Децата. Тези от нас, които имат деца, се радват и ужасяват от тяхното порастване, в превръщането им в тинейджъри. Това може би значи, че остаряваме? Не, това може да значи, че желаеме второ или трето дете. Защото желаеме, тъй като можем, тъй като другото дете заслужава компания в живота си, тъй като към този момент знаем по какъв начин става и не се паникьосваме за всяка дреболия. Тези от нас, които нямат деца, нерядко избират към този момент да не се тормозят за това. Човек може да е родител на възпитаници, студенти, на младите стажанти в офиса. Да прегърне идея или еко концепция със същия жар, с който майките се карат за зареждането в парка. Родителите ни. В тази възраст родителите лека-полека стартират да понижават оборотите, да боледуват. Някои от тях се пенсионират, отиват на село или стартират нови занимания. Това е нашата възраст, в която като че ли стопираме да сме безгрижните им деца. Сблъскваме се с паниките им тогава, тъй като ги изпитваме в този момент самите ние. Тази невероятна връзка и припознаване в огромния кръговрат на поколенията носи необикновен мир, само че и ново безпокойствие. Че те може скоро да си отидат. И още веднъж ставаме деца. Жената в нейното циганско лято цъфти, в случай че избере това. Ако е смела и осъзнае, че го дължи първо на себе си. После едвам щастлива жена е щастлива майка и сътрудник. Циганското лято сред 30-те и 40-те години е изблик на живот, осъзната мощ и воля. Това дори не е възраст, а положение на духа и всички ние заслужаваме да стигнем до него.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ