Има един голям и неслучил се протест. Той е вече

Има един огромен и неслучил се митинг. Той е към този момент толкоз наложителен, че ми наподобява невероятно по какъв начин площадът стои запустял. Площадът би трябвало да е цялостен с бели престилки, които един път вечно да прекратят личното си тъпчене десетилетия наред. Оказа се, че даже при международна пандемия, евентуално най-голямото събитие от началото на милениума, при смазана от отново толкоз време здравна система, страната не възнамерява да реформира най-важният си бранш, няма концепция по какъв начин да задържи младите лекари, продължава да държи медицинските сестри по обществените дъна и толкова. Предна линия, междинна линия, всякаква; няма значение - единственият позитив от тази специалност съществува единствено по високите етажи на шефове на лечебни заведения, за които постоянно може да прочетете смайващи заявления за благосъстоятелност и доходи. Диагнозата е повече от ясна - както сподели младият доктор Трифон Вълков, казусът не е че нямаме инсталация, а че скоро  Раздаването на 1000 лв. бонуси на места е не по-малко, даже повече надменно от стартирането по 50 лв. на пенсионерите. 
С времето стана кристално ясно какво би трябвало да се случи, с цел да стане по този начин, че страната да увеличи заплатите в избран бранш. Каква бе повода учителските хонорари най-накрая да се вдигнат до не надълбоко унизително, а единствено до леко унизително равнище, разбирай да доближат заплатите на касиерка в огромен супермаркет? 
Ето повода: Че учителите започнаха да свършват. Толкоз. Просто в един миг изгря една смайваща статистика и се видя, че единствено няколко % от тях са под 60 години и след няколко години учители няма да има. Нещо като да виждаш ясно астероида, който се доближава към динозаврите и най-спокойно да ти оповестят, че се стоварва върху земята след двайсет-трийсет месеца. Това е моментът, в който страната се задейства, различен няма. Дори всеобщите училищен стачки през 2008-а не съумяха да издействат нещо кой знае какво, спрямо обикновената статистика, която подсказа, че учителите просто изчезват. Заплати се подвигат, в случай че назрее апокалипсис. Докато не пристигна той, се пълнят нощни шкафчета.  
Трябва ли медиците да чакат този предопределен миг? Щом коронавирусът не е задоволителна причина някой да намерения за тях, не мисля, че изобщо ще има в миналото друга. Това важи изключително за най-младите; в случай че към момента измежду тях има такива, които не са възнамерявали да пренесат уменията си в чужбина, то те ще би трябвало да се спасят едни различен като се съберат на площада. В това отношение властта от дълго време ги държи психически през личното им възприятие за дълг - че в случай че създадат митинг, няма да има кой да лекува. Но в случай че не създадат митинг, отново няма да има кой да лекува - обикновена бомба със закъснител, която скоро влиза в последните си отброявания. И тя ще докара до доста по-голям колапс, в сравнение с преустановяването на работата им за някакъв интервал, до момента в който не получат заслуженото - гореспоменатото самопризнание на касиерка в супермаркет или недай си боже освен това. 
 
Автор: Райко Байчев