Какво "Остава" след музиката
Илюстрация
" Остава " онлайн
Увеличаване
" Остава " онлайн
Автор: Добрин Кашавелов Смаляване
Книгата " аз | Остава " ще ви изненада с размера си и ще ви замисли какъв брой дълга е историята на групата – тя обгръща съвсем три десетилетия. Въпреки че през последните години се появиха няколко издания за българската музикална сцена, евентуално за първи път книга се концентрира напълно върху историята на съответна група, от поколението, което откри гласа си в края на 90-те години.
Инициатори на плана, който не е нито фотоалбум, нито типична биография, са издателство Scribens. По-конкретно Георги Гаврилов, Мария Куманова, Наталия Иванова и графичната дизайнерка Антонина Георгиева (същият екип стои и зад литературното пространство " Хралупата " в София). Голяма част от наличието е от неиздадена биография на журналиста Даниел Ненчев, работил по книга за групата при започване на десетилетието. Визуалната страна е фокусирана върху черно-белите фотоси на Добрин Кашавелов и архивни материали като написани на ръка текстове.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Сред тематиките, които " Остава " и околните им засягат на близо 300 страници, са салдото сред това да имаш ежедневна работа и да продължиш да ковеш пътя си като музикант, връзката сред ъндърграунда и поп музиката, която към сегашен миг в България наподобява скъсана, животът сред разнообразни градове и страни, основаването на първия самостоятелен лейбъл " Жълта музика ", по какъв начин песните им намират непрекъснато нова и млада публика.
Книгата от време на време основава усещането, че самата група няма една версия за историята и ролята си на сцената: на една страница ги намираме скромни и непретенциозни, на последваща - извънредно самоуверени и горделиви. Несъзнателно биографията се трансформира и в портрет на времето – места като Габрово, Казанлък и Сопот, свързани с детството и юношеството на музикантите, са описвани не като клаустрофобични, а в действителност живи и предразполагащи към основаването на среда от другари. Навлизането на от ден на ден западна просвета след 1989 година и инстинктът към наваксване с трендовете на времето повлияват и на началото на " Остава ", които си пробиват път с песни като " Поля от слънчогледи ", " Пинг-понг " и " Ще дойдеш ли с мен? ".
Илюстрация
Текстът към " Поля от слънчогледи "
Увеличаване
Текстът към " Поля от слънчогледи "
Смаляване
Покойният ефирен водещ Радослав Кавалджиев-Роро, прочут най-много от ефира на оказалата голямо въздействие върху българската музика телевизия ММ, значително вижда първите им триумфи в този подтекст. В книгата той споделя по какъв начин клипът към " Пинг-понг " провокира както неспокойствие, че някой се осмелява да комбинира различния рок с български текстове, по този начин и остри отрицателни отзиви, че някой си го разрешава. "...чухме записа и незабавно направихме асоциации с Placebo и Suede, казахме си, че тъкмо това липсва на българската музика – съвременна група, млади, доста надъхани създатели, с забавен имидж и текстове ", споделя той в диалог от 2011 година Сред хората, които са представени, са работилият неведнъж с тях през годините музикант Петко Славов, поетите Тома Марков, Стефан Иванов и Елин Рахнев, певиците Ирина Флорин, Ваня Щерева, Нина Николина и Миленита, вокалистът на Jeremy? Ерсин Мустафов.
Книгата е най-интересна там, където вероятност дават членовете, които най-рядко приказват за " Остава " . " Дойдохме в София поради музиката. Умирахме от апетит, живеехме по 100 индивида в една квартира до Женския пазар ", споделя басистът Боян Петков. " Решихме, че няма да ставаме кръчмари, да вървим да свирим кавъри по дупките и да взимаме по 20 лева, с цел да претърпяваме. Затова взехме решението да работим нещо друго, което да ни обезпечава битието, с цел да можем да вършим музиката си, както ни идва от вътрешната страна, и да не влизаме в системата. " Роденият в Източен Берлин китарист Александър Марбург, който живее в София от повече от десетилетие, споделя за сложното си пригаждане към страната, когато я опознава оттатък летните пътувания: " Нещо, което в България първоначално ми беше доста мъчно да приема – хората не се занимават с политика, не ги интересува, всичко е супербинарно, черно или бяло. "
" Искахме да покажем допустимо най-вече страни на всеки от групата поотделно, както и когато са дружно в Остава ", споделя издателят Георги Гаврилов, също по този начин оповестен стихотворец. " Разбира се, в никакъв случай не може да бъде разказано всичко и цялостният облик остава прочут единствено в живо другарство. Затова и последната глава от книгата е доста малко редактиран текст от една обща среща сред редакторския колектив и групата - искахме да участва нещо сходно, показващо динамичността и любовта посред хората от " Остава ". В поддръжка на думите на Гаврилов идва барабанистът Даниел Петров в книгата: " Много имам вяра, че тази сила към момента не е е разпиляла и не е отишла някъде другаде. Според мен всеки я носи в себе си, просто не се вади толкоз елементарно, колкото преди. Така е. Ние сме нещо като магнита и кламерчето. "
Книгата е част от Scribens Acoustic, поредност от книги на музикална тема. Следващата биография ще е отдадена на друга знакова за българската музика група – P.I.F. " Идеята е да се даде на групи от края на 90-те и началото на новия век тяхната заслужена в подобен тип и формат история. Важно е тази история да се отпечата и върху хартия - тъй като върху обществото и хората отпечатък сигурно стои. Целта е всяка година да излиза по една такава книга. "
" аз | Остава " е към този момент в книжарниците. Изданието, отпечатано в Унгария, излиза в 1000 бройки на цена 40 лева Превърналият се в традиция годишен летен концерт в " Маймунарника " е на 30 август със специфични посетители Jeremy?, а след това " Остава " се насочат към Пловдив, където ще свирят в бар " Конюшните " на 31 август.
" Остава " онлайн
Увеличаване
" Остава " онлайн
Автор: Добрин Кашавелов Смаляване
Книгата " аз | Остава " ще ви изненада с размера си и ще ви замисли какъв брой дълга е историята на групата – тя обгръща съвсем три десетилетия. Въпреки че през последните години се появиха няколко издания за българската музикална сцена, евентуално за първи път книга се концентрира напълно върху историята на съответна група, от поколението, което откри гласа си в края на 90-те години.
Инициатори на плана, който не е нито фотоалбум, нито типична биография, са издателство Scribens. По-конкретно Георги Гаврилов, Мария Куманова, Наталия Иванова и графичната дизайнерка Антонина Георгиева (същият екип стои и зад литературното пространство " Хралупата " в София). Голяма част от наличието е от неиздадена биография на журналиста Даниел Ненчев, работил по книга за групата при започване на десетилетието. Визуалната страна е фокусирана върху черно-белите фотоси на Добрин Кашавелов и архивни материали като написани на ръка текстове.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Сред тематиките, които " Остава " и околните им засягат на близо 300 страници, са салдото сред това да имаш ежедневна работа и да продължиш да ковеш пътя си като музикант, връзката сред ъндърграунда и поп музиката, която към сегашен миг в България наподобява скъсана, животът сред разнообразни градове и страни, основаването на първия самостоятелен лейбъл " Жълта музика ", по какъв начин песните им намират непрекъснато нова и млада публика.
Книгата от време на време основава усещането, че самата група няма една версия за историята и ролята си на сцената: на една страница ги намираме скромни и непретенциозни, на последваща - извънредно самоуверени и горделиви. Несъзнателно биографията се трансформира и в портрет на времето – места като Габрово, Казанлък и Сопот, свързани с детството и юношеството на музикантите, са описвани не като клаустрофобични, а в действителност живи и предразполагащи към основаването на среда от другари. Навлизането на от ден на ден западна просвета след 1989 година и инстинктът към наваксване с трендовете на времето повлияват и на началото на " Остава ", които си пробиват път с песни като " Поля от слънчогледи ", " Пинг-понг " и " Ще дойдеш ли с мен? ".
Илюстрация
Текстът към " Поля от слънчогледи "
Увеличаване
Текстът към " Поля от слънчогледи "
Смаляване
Покойният ефирен водещ Радослав Кавалджиев-Роро, прочут най-много от ефира на оказалата голямо въздействие върху българската музика телевизия ММ, значително вижда първите им триумфи в този подтекст. В книгата той споделя по какъв начин клипът към " Пинг-понг " провокира както неспокойствие, че някой се осмелява да комбинира различния рок с български текстове, по този начин и остри отрицателни отзиви, че някой си го разрешава. "...чухме записа и незабавно направихме асоциации с Placebo и Suede, казахме си, че тъкмо това липсва на българската музика – съвременна група, млади, доста надъхани създатели, с забавен имидж и текстове ", споделя той в диалог от 2011 година Сред хората, които са представени, са работилият неведнъж с тях през годините музикант Петко Славов, поетите Тома Марков, Стефан Иванов и Елин Рахнев, певиците Ирина Флорин, Ваня Щерева, Нина Николина и Миленита, вокалистът на Jeremy? Ерсин Мустафов.
Книгата е най-интересна там, където вероятност дават членовете, които най-рядко приказват за " Остава " . " Дойдохме в София поради музиката. Умирахме от апетит, живеехме по 100 индивида в една квартира до Женския пазар ", споделя басистът Боян Петков. " Решихме, че няма да ставаме кръчмари, да вървим да свирим кавъри по дупките и да взимаме по 20 лева, с цел да претърпяваме. Затова взехме решението да работим нещо друго, което да ни обезпечава битието, с цел да можем да вършим музиката си, както ни идва от вътрешната страна, и да не влизаме в системата. " Роденият в Източен Берлин китарист Александър Марбург, който живее в София от повече от десетилетие, споделя за сложното си пригаждане към страната, когато я опознава оттатък летните пътувания: " Нещо, което в България първоначално ми беше доста мъчно да приема – хората не се занимават с политика, не ги интересува, всичко е супербинарно, черно или бяло. "
" Искахме да покажем допустимо най-вече страни на всеки от групата поотделно, както и когато са дружно в Остава ", споделя издателят Георги Гаврилов, също по този начин оповестен стихотворец. " Разбира се, в никакъв случай не може да бъде разказано всичко и цялостният облик остава прочут единствено в живо другарство. Затова и последната глава от книгата е доста малко редактиран текст от една обща среща сред редакторския колектив и групата - искахме да участва нещо сходно, показващо динамичността и любовта посред хората от " Остава ". В поддръжка на думите на Гаврилов идва барабанистът Даниел Петров в книгата: " Много имам вяра, че тази сила към момента не е е разпиляла и не е отишла някъде другаде. Според мен всеки я носи в себе си, просто не се вади толкоз елементарно, колкото преди. Така е. Ние сме нещо като магнита и кламерчето. "
Книгата е част от Scribens Acoustic, поредност от книги на музикална тема. Следващата биография ще е отдадена на друга знакова за българската музика група – P.I.F. " Идеята е да се даде на групи от края на 90-те и началото на новия век тяхната заслужена в подобен тип и формат история. Важно е тази история да се отпечата и върху хартия - тъй като върху обществото и хората отпечатък сигурно стои. Целта е всяка година да излиза по една такава книга. "
" аз | Остава " е към този момент в книжарниците. Изданието, отпечатано в Унгария, излиза в 1000 бройки на цена 40 лева Превърналият се в традиция годишен летен концерт в " Маймунарника " е на 30 август със специфични посетители Jeremy?, а след това " Остава " се насочат към Пловдив, където ще свирят в бар " Конюшните " на 31 август.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ