Днес е денят на завръщането на астероидната мисия на НАСА Озирис-Рекс!
Илюстрация: капсулата с проби от метеорита Бену навлиза в земната атмосфера. Image credit: NASA
Днес е извънредно значим ден за космонавтиката – следва завръщането на Земята на астероидната задача “Озирис-Рекс ” – най-сложната възвръщаема задача, провеждана от НАСА след приключването на лунната стратегия “Аполо ”!
Ако всичко протече съгласно проектите, спускаемата капсула с пробите от метеорита Бену ще се раздели от кораба-майка в 13:42 ч. българско време. Четири часа по-късно, в 17:55 ч. българско време, капсулата ще кацне чрез парашут измежду пустинята на американския щат Юта.
През това време корабът-майка ще се опита да се отдалечи от Земята, с цел да не навлезе и той в атмосферата, след което ще продължи по своя път към метеорита Апофис, като задачата ще има ново име: “Озирис-Апекс ”.
Невероятно е, че “Озирис-Рекс ” завършва – когато роботизираната задача бе изстреляна на 8 септември 2016 година, 2023-та ни изглеждаше надалеч в бъдещето. През това време, на 31-ви декември 2018 година, галактическият уред наред влезе в орбита към метеорита Бену, само че скоро по-късно стана ясно, че повърхността му е осеяна с голям брой скали и рискове – доста повече, в сравнение с наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се незабавно да се картографира повърхността на метеорита и да се подбере безвредно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от целия свят – от Бразилия, Германия, Англия, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България.
Ето за какво задача “Озирис-Рекс ” има и българско присъединяване, включително и от мен (Светослав Александров, създател на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са правили в миналото експертите от програмата “Лунар Орбитър ” през 60-те години на предишния век. Също както те са картографирали лунната повърхнина въз основата на орбиталните фотоси, с цел да подберат подобаващи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо ”, по този начин и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една канара, с цел да може екипът на “Озирис-Рекс ” да избере най-хубавото място за втурване на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една фотография отнемаше към половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата лична Луна!
В последна сметка учените се стопираха на четири места – главно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места.
Светослав Александров с премията от CosmoQuest за картографиране на Бену
CosmoQuest реши да отличи хората, които са съумели да картографират повече от 100 фотоси, като им връчи дарове – стикери, емблеми на задачата “Озирис-Рекс ”, брошура с изложение на експедицията, книжен модел на “Озирис-Рекс ” и стилна значка. От българите Светослав Александров (т.е. аз) получих тази премия.
На 20-ти октомври 2020 година “Озирис-Рекс ” се спусна меко върху повърхността на Бену, върху главното място за кацане Найтингейл, и сполучливо събра проби. Точното количество остава неразбираемо, само че се пресмята, че в контейнера може да има сред 60 грама и 2 кг материал от метеорита.
Днес чакаме с неспокойствие завръщането на тези проби и стискаме палци всичко да мине наред!
Гледайте онлайн завръщането по НАСА ТВ тук:
