Илия Лазаров е главен секретар на СДС, народен представител от

Илия Лазаров е основен секретар на Съюз на демократичните сили, депутат от Съюз на демократичните сили в парламентарната група на ГЕРБ-СДС в 45-ото Народно заседание, шеф на кабинета на президента (1997 - 2002 г.) Петър Стоянов.
Външнополитически специалист и анализатор.
Владее френски, испански, италиански, съветски и британски езици.
Националният съвет на Съюз на демократичните сили го номинира за евродепутат.

Според него служебния външен министър, на който нощес Главчев изиска оставката, Стефан Димитров е посланик от кариерата, той е с леви убеждения и може би това е продиктувало някои негови дейности.

- Как ще коментирате желаната промяна на двама министри в кабинета - на външните работи и на земеделието и поголовната промяна на зам.-министри, господин Лазаров? Не замязва ли на чистка?

- Зам.-министрите и съветниците са членове на политическия кабинет. Тяхното назначение е право на министъра. Затова се назовават политически кабинет. Чистка би било, в случай че се сменят шефове на дирекции, началници на отдели и така нататък Но това никой не го е правил, с изключение на във стенограмата на " Продължаваме промяната ".

А що се отнася до министрите - служебният министър председател предлага министрите и респективно може да ги сменя по негово осмотрение.

- Как наподобява България на открито след решението за промяна на външния министър, господин Лазаров? Питам ви като посланик и шеф на кабинета на президента Петър Стоянов, отговарящ за интернационалните контакти.

- Няма да има отражение на открито. Най-вероятно има съществени претекстове за желаната промяна, само че не съм осведомен с детайлите. И двамата – и Стефан Димитров, и Даниел Митов са съществени дипломати. Даниел Митов има своите качества, изключително неговите връзки със Съединените щати са доста огромни – както с държавния секретар Блинкен, по този начин и с демократите и републиканците. Той е работил много години с тях. Стефан Димитров е посланик от кариерата, той е с леви убеждения и може би това е продиктувало някои негови дейности.

- Какво е това, което е трябвало да се случи, с цел да се стигне до подобен ход? Не е ли могло да се „ пресметна “ авансово, още повече като се има поради, че претендентът за външен министър в служебното държавно управление към този момент бе заменен в последната минута.

- Може би има несъответственост сред него и премиера Главчев, сред него и ръководителя на външната комисия Борисов. В интервал на война, а покрай нас в Украйна се води война, в Близкия изток пък назрява сериозен спор, би трябвало да има синхрон сред управляващите. Ключови са фигурите на президента, на премиера, на ръководителя на външната комисия и на външния министър. Това би трябвало да го има, тъй като се постанова да се взимат бързи решения и няма да е добре, в случай че хората на тези постове си нямат доверие. Преди измененията в конституцията се шегувахме, че няма нищо по-лесно от това да се смени длъжностен министър – беше въпрос на един декрет. Сега би трябвало да се види по какъв начин работи механизмът.

- Там е казусът – няма механизъм. Какво става, в случай че Радев откаже да подпише?

- Конституционалистите би трябвало да кажат.

- Те споделят, че нито има период, нито е задължен.

- Истината е, че тези промени, които главно ги направиха сътрудниците от „ Демократична България “ - Христо Иванов и неговият юридически екип, бяха много недомислени. Не желая да съм недодялан.

- Христо Иванов съобщи, че не той е направил предлагането за „ домовата книга “, от която президентът да избира служебния министър председател. Не си спомня кой е направил това предложение, само че неговото било друго.

- Извинете, само че това е малко като непорочното зачатие. Истината е, че държаха да трансформират конституцията. Аз постоянно съм твърдял, че конституцията не би трябвало да се трансформира предвид на конюнктурата, че би трябвало да се знае, че тези промени ще работят, както при президента Радев, по този начин и при президентите след него. В Европа има разнообразни практики на това по какъв начин се случва този преход сред държавните управления, излъчени от разнообразни парламенти. В Италия президентът назначава настоящото държавно управление, най-вече с някоя дребна промяна. Във Франция държавното управление постоянно се назначава с указ на президента.
В съответния случай самият факт на смяната няма да помогне или да навреди в никаква посока. Както споделих, Даниел Митов е отракан, добре прочут, европейски човек. Стефан Димитров е посланик от кариерата с положителни знания, изключително за Австрия и Германия.

- От друга страна, обаче, Даниел Митов е зам.-председател на ГЕРБ. Това какъв знак е за държавно управление, което би трябвало да е равноотдалечено от всички партии, да провежда и организира почтени избори?

- Това е един от пороците на мисленето ни в България. Служебното държавно управление няма потребност да бъде отдалечено или неотдалечено. Няма такова нещо като самостоятелни хора. В България всички имаме роднински връзки. В момента сме 6 милиона, като махнете 2,5 милиона пенсионери и 1,5 милиона деца - хората, сред които избирате, с цел да ръководят нещо са доста малко. Служебният кабинет, който назначи Петър Стоянов – на Стефан Софиянски, беше напълно от хора, свързани със Съюз на демократичните сили. Александър Божков беше министър и зам.-председател на Съюз на демократичните сили. Това държавно управление организира избори, които никой не оспори. Даниел Митов беше длъжностен министър и в кабинета на Георги Близнашки, никой не е оспорвал изборите, които този кабинет организира.

- Каква акция очаквате? Вие сте претендент за народен представител в Европейския парламент.

- Съюз на демократичните сили издигна моята кандидатура като претендент в нашата взаимна съдружна листа с ГЕРБ. За повторно ще бъдем дружно на европейски избори, от 2019 година се явяваме дружно и на парламентарни избори, тъй че тази коалиция се утвърди. Ние сме единствената действителна дясна коалиция, тъй като дясното беше фрагментирано, само че последователно се консолидира. Съюз на демократичните сили е най-старата дясна демократична партия, ГЕРБ е най-голямата сега дясна демократична партия, само че тя е от национален вид – по-към центъра. Другата дясна партия е Движение за права и свободи, тя е типичен демократична партия с доста съществено позициониране. ДСБ, която е единствената дясна партия в тази коалиция „ Продължаваме промяната “ - „ Демократична България “, за жалост през последните няколко години (след Иван Костов) загуби своя десен темперамент и се нарежда като ляво-либерална партия, въпреки че не желаят да си го признаят. Терминът „ градска десница “ не е годен за тях. Христо Иванов сега реши, че би трябвало да кандидатства в Европейската национална партия, осъзна се след съмнения дали да не отиде при либералите. Политическа партия мисля, че още не знаят какви тъкмо са – залитат към левия набор с опитите да вършат лява политика за сметка на хазната. Класиката на ръководството на страната е, че преди да провеждаш обществена политика, би трябвало да имаш струпване. Натрупването, което го имаше, от дълго време е изчерпано. Да провеждаш като тях леви политики е безконтролно и в един миг ще плащаме цената за това. Решението не е да подвигаме налози.

- Така ни поучава МВФ.

- МВФ има право да поучава, той има своята стойност, когато има огромни заеми към него. Но казусът не е подобен. България би трябвало да има постоянна фискална политика, в която основно е налозите да се заплащат. Във Франция и Италия вкараха „ налог благосъстояние “ и изтекоха куп капитали, а криенето на налози стана народен спорт. При 10% налог не е преференциално да го криеш.

- Как ще се ръководи след изборите – социолозите вещаят съвсем същата настройка в 50-я парламент?

- В момента виждаме „ фотографията на обществото “ от преди месец. Има два месеца до изборите, може да има изненади.

- Каква акция очаквате?

- По принцип при нас в България сме привикнали на неприятна акция.

- И по какъв начин след неприятна акция политиците ще си кажат добра дума?

- В моя живот съм се научил в никакъв случай да не върша персонални нападки, тъй като персоналната засегнатост е това, което остава. А в нашата политика има прекомерно доста персонални нападки и прекомерно доста етикети и клишета. А това вреди, би трябвало да сме умерени, с цел да може по-късно да се седне на една маса. Това важи и за претендентите за Европейския парламент, тъй като отивайки там, въпреки и изпратени от разнообразни партии, те са представители на България. И в избрани случаи би трябвало да работят като един, в една посока. Така беше, когато се работеше по транспортните въпроси, по Шенген, по този начин ще бъде и по тематиката Северна Македония. Ние би трябвало да отстояваме да няма език на омразата, да няма репресии към тези, които се самоопределят като българи.

- Ако на следващия ден в Европейския парламент се сложи въпроса за разширението на Европейски Съюз – с Украйна или със страните от Западните Балкани, само че не и с двете по едно и също време. Каква би трябвало да бъде българската позиция?

- Украйна за сметка на Западните Балкани е неверно като позиция. Също толкоз е неверно да се затвори вратата към Украйна. Затова считам, че няма да се стигне до подобен въпрос. Украйна не може да бъде член на Европейски Съюз преди да е решен спорът сред нея и Русия. Принципът и за Европейски Съюз, и за НАТО е – страната, която кандидатства да няма проблеми със прилежаща страна. Той беше нарушен, когато Северна Македония беше призната в НАТО, тъй като при тях езикът на омразата към България е доста мощен. От това е пострадала Албания, която прецизно извършва всички критерии. Проблемите идват от ината на политическата класа в Скопие – ние не желаеме нито тяхната еднаквост, нито тяхното схващане за история. Но да бъдат по този начин положителни да не крадат нашата история, да не се развиват за наша сметка, да не репресират тези, които се считат българи – това е основно. В това отношение френското предложение е доста положително.

- В тази връзка - едни и същи неща ли написа за Стогодишната война от двете страни на Ла Манша?

- Не. И не е нужно. Това, което е в учебниците е вторично, по-голям е езикът на омразата. Учените може да спорят.

- Какво ще допринесете като представител на Съюз на демократичните сили в общата листа с ГЕРБ?

- Съюз на демократичните сили е единствената партия в Източна Европа от тези, които направиха прехода и към момента съществува. Според мен преходът свърши със промяната на собствеността, приватизацията, която бе осъществена от нас – неприятно и ние си платихме политическата цена. Но никой нямаше опит по какъв начин се прави това.

- Светът се трансформира, какви ще бъдат провокациите пред новия Европейски парламент?

- Първо би трябвало да се види кои политически сили ще влязат в новия Европейски парламент, кои ще доминират. Очаква се усилване на така наречен крайни партии – националистически, екстремистки, антиевропейски. Аз не обичам да споделям, че са десни, тъй като огромна част от тях изобщо не са десни. Това постанова едно по-голямо консолидиране на така наречен систематични партии – от обичайните политически фамилии. Ще се стигне до въпроса по какъв начин да върви отсега нататък европейската интеграция. Истината е, че правото на несъгласие е едно от най-умните неща, които са въведени. Ако се премине към болшинство от две трети, може да се окаже, че огромните страни в един миг са пострадали.

- Защо? Франция и Германия в съюз няма ли да диктуват всичко?

- Ако дребните се съюзят, надали. Важните решения се взимат в Европейския съвет, където важи правилото – една страна – един глас.
А предстоят значими решения – Европейски Съюз би трябвало да върви към интеграция на защитата и на сигурността. Всяка една страна поотделно не може да подсигурява своята сигурност в актуалния свят. Постепенно ще се върви към общоевропейски въоръжени сили, към интеграция в службите за сигурност. Контрашпионажът и разузнаването би трябвало да се правят на европейско ниво, тъй като едно от огромните провокации на 21 век е тероризмът, а той може да бъде изпреварен единствено с предварителна информация.

- На България, като гранична страна в демографска рецесия, която не е доста огромна, тази интеграция не е ли преференциална?

- Така е. Виждаме, че сега не може да се попълни армията. А спорът Русия – Украйна демонстрира, че даже на тези много по-големи от нас страни не им стигат хора, които да водят война. Хубавият метод на живот води до предпочитание да живееш, тъй че би трябвало да се премине към системи на групова сигурност. Трябва да се върви и към интеграция на външната политика, с цел да се чува гласът на Европа в света и той да има тежест, съпоставим с този на Великите сили. Европа има потребност от мощно водачество. Не е нужно да се прави интеграция в това какви да бъдат шишетата за олио и оцет на масата. Не с това би трябвало да се занимава държавното управление на Европа. То би трябвало да се занимава с световните неща. Излизането на Англия от Европейски Съюз дава опция тази интеграция да се случи.

- Какво ще стане с нашия блян към Шенген и еврозоната в такава турболентна среда?

- Смятам, че ще станем част от еврозоната или следващата година, или по-догодина. И Шенген ще стане, Австрия не може да отстоява позицията си дълго време.