119 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание
Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната битка на македонските и тракийски българи.
Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 година част от членовете на Централен комитет привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден).
Началото на бойните дейности в Одринско се дефинира за 19 август (Преображение), а Серският окръг би трябвало да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема концепцията за перманентна гражданска война. Въстанието обгръща по едно и също време всички региони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински региони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).
В освободеното Крушево е оповестено краткотрайно ръководство, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е формирано краткотрайно държавно управление, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани. Никой не протяга ръка против мирното турско население. " Доблестно въстание против цяла империя " - възхищава се един австро-унгарски посланик. Началото на въстаническите дейности в Битолски окръг дава подтик на революционното придвижване и в Одринска Тракия.
Съгласно с решенията на Солунския конгрес за оповестяване на всеобщо въстание в Странджанския регион е призован конгрес в местността Петрова равнища, който създава проект за дейностите и избира основен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните дейности стартират. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските елементи към Малко Търново и Лозенград.
Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 година в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат присъединяване 26 000 въстаници против 350-хилядна армия. В сраженията умират 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, поданици от Македония и Одринско, заобикалят в Княжеството.
Тези числа са доказателство за непримиримостта на популацията в Македония и Одринско със съществуващия народен и обществен терор, за непреклонната му воля да живее свободно, за устрема му да отхвърли дефинитивно османското владичество.
Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 година част от членовете на Централен комитет привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден).
Началото на бойните дейности в Одринско се дефинира за 19 август (Преображение), а Серският окръг би трябвало да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема концепцията за перманентна гражданска война. Въстанието обгръща по едно и също време всички региони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински региони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).
В освободеното Крушево е оповестено краткотрайно ръководство, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е формирано краткотрайно държавно управление, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани. Никой не протяга ръка против мирното турско население. " Доблестно въстание против цяла империя " - възхищава се един австро-унгарски посланик. Началото на въстаническите дейности в Битолски окръг дава подтик на революционното придвижване и в Одринска Тракия.
Съгласно с решенията на Солунския конгрес за оповестяване на всеобщо въстание в Странджанския регион е призован конгрес в местността Петрова равнища, който създава проект за дейностите и избира основен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните дейности стартират. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските елементи към Малко Търново и Лозенград.
Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 година в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат присъединяване 26 000 въстаници против 350-хилядна армия. В сраженията умират 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, поданици от Македония и Одринско, заобикалят в Княжеството.
Тези числа са доказателство за непримиримостта на популацията в Македония и Одринско със съществуващия народен и обществен терор, за непреклонната му воля да живее свободно, за устрема му да отхвърли дефинитивно османското владичество.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ