Оръжие за Украйна – ще измием ли срама или ще го носят поколения българи?
Илиана Славова
Позицията на България и Унгария, които отхвърлиха да дават военна помощ за Украйна, е „ неразбираема и близка до изменничество “ – думи на латвийския министър на защитата на Артис Пабрикс. Най-после политик на високо равнище изрече обществено и в прав текст това, което мисли целият цивилизован свят. Впрочем външният министър на Украйна Дмитро Кулеба го загатна, само че остана в границите на дипломатичния звук.
Цивилизационният разлом в тази война е толкоз огромен, че
не оставя място за неутрални
Тази война към този момент е международна, тъй като в нея се взема решение бъдещето на света и всички са въвлечени по един или различен метод, даже пасивността е взимане на страна. Ако победи Украйна, ще оставим на потомците си свят, доминиран от демократичните полезности и силата на интернационалното право.
Победа на Русия ще означава
произвол на тиранията
и налагане на правото на грубата мощ. Разпад на интернационалния правов ред, още завоевателни войни, посягане върху свободната воля на народите. И съответно върху нашата, тъй като България постоянно е била под прицела на съветските имперски домогвания.
Затова пасивната поддръжка за Москва, маскирана като угриженост за мира, е изменничество освен към Украйна и съдружниците ни, само че и към България. И към българите в Украйна. " България може да пречупи хода на войната, в случай че ни помогне да се защитим. Или да се откаже, и по този начин да ни съобщи нас, украинските българи. " – пишат сънародниците ни в писмо до президента, премиера и Народното събрание.
Румен Радев и служебното му държавно управление сигурно схващат, че тезата „ да не даваме оръжие на Украйна, с цел да не удължаваме войната “ в подтекст значи „ дано по-бързо да победи Русия “ – по какъв начин би могла една по-слаба Украйна да се оправи с експанзията? Но очевидно тъкмо такава е тяхната игра, а в това време Народното събрание е заето със себе си. Министърът на защитата Димитър Стоянов безгрижно се възползва от обстановката и се оправда, че предходното Народно събрание е споделило „ каква помощ би трябвало да се оказва “, като репликира Пабрикс, че „ България е суверенна страна и извършва решенията на Народното събрание “. Кои решения? В това за Украйна е казано какво се ангажираме да дадем, само че не не разрешава да се окаже и друга помощ в бъдеще, няма рестриктивни текстове. И в случай че ще приказваме за суверенитет, решението да бъдем част от НАТО и Европейски Съюз е напълно суверенно и България непринудено одобри правата и отговорностите, произлизащи от това участие. Ако разчитаме на групова отбрана от НАТО и взаимност от Европейски Съюз, е редно да бъдем и част от общото изпитание за оказване на военна помощ на Украйна вместо да изпълняваме волята на Москва за безучастие.
Но не, омайват ни с клишета от типа „ И най-лошият мир е по-добър от най-хубавата война “. Сигурно и Левски е трябвало да си седи като мирна парадайса в Османската империя вместо да прави гражданска война.
Междувременно самата Русия се въоръжава с ирански дронове, чака да получи и ракети от Иран, който към този момент е директен участник в съветската инвазия със свои военни – образоват на място съветските сили за работа с безпилотните апарати и ги насочват към украински градове. Кремъл стартира и огромно рекрутиране на бойци в Афганистан и Африка, с цел да ескалира експанзията си. За какъв мир може да става дума? И на децата в пясъчниците е ясно, че в случай че не окажеш помощ на нападнатия да се оправи с побойника, насилието ще продължи до момента в който гаменстващият не реши, че е постигнал задачата си. В случая – заличаването на Украйна като самостоятелна страна.
Само че
Украйна ще победи в тази война
и справедливо ще бъде измежду водачите на новия международен ред. А пасивните съучастници на Кремъл ще бъдат презирани – също справедливо. Поколения българи ще носят срама, в случай че през днешния ден политическата ни класа не подходи отговорно.
Институцията, която към момента може да прояви воля за това е българският парламент. Руските проксита измежду депутатите сигурно ще се постараят въпросът да не стигне до пленарната зала в лимитираното време, отредено на това Народно заседание. Сигурно ще се стартира с протакания и оправдания, че първо би трябвало да се стартира с бюджета, че по-важни са законите по Плана за възстановяване… Да, значими са. Но мащабите са несъпоставими. Измеренията на решението за Украйна не са стопански, а исторически и то ще дефинира мястото на България в света за генерации напред. При това не изисква доста парламентарно време, нито подвиг. Изисква решителност от страна на партиите да отговорят на историческото предизвикателство. С дълготрайни изгоди за самите тях.
За ГЕРБ това е опция да покажат, че са отворили нова страница след десетилетие на пагубни опити да реализират баланс сред Брюксел и Москва в ущърб на надеждността ни като част от Европейски Съюз и НАТО. За Политическа партия – късмет да се еманципират от менторите, които ги доведоха в политиката, и частично да изкупят виновността си за срама, който предизвикаха на България с отхвърли да предоставим оръжие на Украйна. За Движение за права и свободи – да покажат, че макар сянката на обръчите от компании, в решаващи за България моменти могат да отстояват цивилизационния ни избор. За Демократична България – опция да се оправдават най-малко ненапълно за обединението с Българска социалистическа партия и преизбирането на Радев, което сложи страната в задънена улица. Да, тези грехове са споделени с Политическа партия, само че са изключително тежко задължение за Демократична България поради профила на електората й и претенцията да бъде водач в отстояването на евроатлантизма.
Всичко това би могло да е своеобразен
катарзис за политическата система,
но единствено в случай че партиите не са обвързани с непреодолими зависимости.
Напоследък зачестиха „ експертните “ изявления на прокремълски представители, че нямаме задоволително от старите руски оръжия и че не са годни. По оценки на Атлантическия съвет на България обаче имаме какво да дадем на Украйна, още в този момент. От друга страна се тиражират предизвестия, че армията ни ще остане невъоръжена и беззащитна, в случай че изпратим военна помощ на украинската страна. Но в случай че оръжията в действителност са негодни, какво значение има дали ще се лишим от тях? Нямало да получим равностойна отплата от НАТО за предадените оръжия. Сигурно – в случай че изчисляваме с кръчмарски бележник и пресмятаме бройки. Но груповата сигурност в НАТО е доста повече от това, против остарялата руска техника ще получим модерна, а където не ни доближават личните благоприятни условия, можем да разчитаме на съдружниците. Още повече, че Алиансът предприе подсилване на Източния фланг и е неуместно да се твърди, че ще допусне недостиг на сигурност в района.
И въпреки всичко над диалога за изгодите стои този за полезностите. Днес имаме единствено един избор – достолепие или срам, междинен път няма.
Позицията на България и Унгария, които отхвърлиха да дават военна помощ за Украйна, е „ неразбираема и близка до изменничество “ – думи на латвийския министър на защитата на Артис Пабрикс. Най-после политик на високо равнище изрече обществено и в прав текст това, което мисли целият цивилизован свят. Впрочем външният министър на Украйна Дмитро Кулеба го загатна, само че остана в границите на дипломатичния звук.
Цивилизационният разлом в тази война е толкоз огромен, че
не оставя място за неутрални
Тази война към този момент е международна, тъй като в нея се взема решение бъдещето на света и всички са въвлечени по един или различен метод, даже пасивността е взимане на страна. Ако победи Украйна, ще оставим на потомците си свят, доминиран от демократичните полезности и силата на интернационалното право.
Победа на Русия ще означава
произвол на тиранията
и налагане на правото на грубата мощ. Разпад на интернационалния правов ред, още завоевателни войни, посягане върху свободната воля на народите. И съответно върху нашата, тъй като България постоянно е била под прицела на съветските имперски домогвания.
Затова пасивната поддръжка за Москва, маскирана като угриженост за мира, е изменничество освен към Украйна и съдружниците ни, само че и към България. И към българите в Украйна. " България може да пречупи хода на войната, в случай че ни помогне да се защитим. Или да се откаже, и по този начин да ни съобщи нас, украинските българи. " – пишат сънародниците ни в писмо до президента, премиера и Народното събрание.
Румен Радев и служебното му държавно управление сигурно схващат, че тезата „ да не даваме оръжие на Украйна, с цел да не удължаваме войната “ в подтекст значи „ дано по-бързо да победи Русия “ – по какъв начин би могла една по-слаба Украйна да се оправи с експанзията? Но очевидно тъкмо такава е тяхната игра, а в това време Народното събрание е заето със себе си. Министърът на защитата Димитър Стоянов безгрижно се възползва от обстановката и се оправда, че предходното Народно събрание е споделило „ каква помощ би трябвало да се оказва “, като репликира Пабрикс, че „ България е суверенна страна и извършва решенията на Народното събрание “. Кои решения? В това за Украйна е казано какво се ангажираме да дадем, само че не не разрешава да се окаже и друга помощ в бъдеще, няма рестриктивни текстове. И в случай че ще приказваме за суверенитет, решението да бъдем част от НАТО и Европейски Съюз е напълно суверенно и България непринудено одобри правата и отговорностите, произлизащи от това участие. Ако разчитаме на групова отбрана от НАТО и взаимност от Европейски Съюз, е редно да бъдем и част от общото изпитание за оказване на военна помощ на Украйна вместо да изпълняваме волята на Москва за безучастие.
Но не, омайват ни с клишета от типа „ И най-лошият мир е по-добър от най-хубавата война “. Сигурно и Левски е трябвало да си седи като мирна парадайса в Османската империя вместо да прави гражданска война.
Междувременно самата Русия се въоръжава с ирански дронове, чака да получи и ракети от Иран, който към този момент е директен участник в съветската инвазия със свои военни – образоват на място съветските сили за работа с безпилотните апарати и ги насочват към украински градове. Кремъл стартира и огромно рекрутиране на бойци в Афганистан и Африка, с цел да ескалира експанзията си. За какъв мир може да става дума? И на децата в пясъчниците е ясно, че в случай че не окажеш помощ на нападнатия да се оправи с побойника, насилието ще продължи до момента в който гаменстващият не реши, че е постигнал задачата си. В случая – заличаването на Украйна като самостоятелна страна.
Само че
Украйна ще победи в тази война
и справедливо ще бъде измежду водачите на новия международен ред. А пасивните съучастници на Кремъл ще бъдат презирани – също справедливо. Поколения българи ще носят срама, в случай че през днешния ден политическата ни класа не подходи отговорно.
Институцията, която към момента може да прояви воля за това е българският парламент. Руските проксита измежду депутатите сигурно ще се постараят въпросът да не стигне до пленарната зала в лимитираното време, отредено на това Народно заседание. Сигурно ще се стартира с протакания и оправдания, че първо би трябвало да се стартира с бюджета, че по-важни са законите по Плана за възстановяване… Да, значими са. Но мащабите са несъпоставими. Измеренията на решението за Украйна не са стопански, а исторически и то ще дефинира мястото на България в света за генерации напред. При това не изисква доста парламентарно време, нито подвиг. Изисква решителност от страна на партиите да отговорят на историческото предизвикателство. С дълготрайни изгоди за самите тях.
За ГЕРБ това е опция да покажат, че са отворили нова страница след десетилетие на пагубни опити да реализират баланс сред Брюксел и Москва в ущърб на надеждността ни като част от Европейски Съюз и НАТО. За Политическа партия – късмет да се еманципират от менторите, които ги доведоха в политиката, и частично да изкупят виновността си за срама, който предизвикаха на България с отхвърли да предоставим оръжие на Украйна. За Движение за права и свободи – да покажат, че макар сянката на обръчите от компании, в решаващи за България моменти могат да отстояват цивилизационния ни избор. За Демократична България – опция да се оправдават най-малко ненапълно за обединението с Българска социалистическа партия и преизбирането на Радев, което сложи страната в задънена улица. Да, тези грехове са споделени с Политическа партия, само че са изключително тежко задължение за Демократична България поради профила на електората й и претенцията да бъде водач в отстояването на евроатлантизма.
Всичко това би могло да е своеобразен
катарзис за политическата система,
но единствено в случай че партиите не са обвързани с непреодолими зависимости.
Напоследък зачестиха „ експертните “ изявления на прокремълски представители, че нямаме задоволително от старите руски оръжия и че не са годни. По оценки на Атлантическия съвет на България обаче имаме какво да дадем на Украйна, още в този момент. От друга страна се тиражират предизвестия, че армията ни ще остане невъоръжена и беззащитна, в случай че изпратим военна помощ на украинската страна. Но в случай че оръжията в действителност са негодни, какво значение има дали ще се лишим от тях? Нямало да получим равностойна отплата от НАТО за предадените оръжия. Сигурно – в случай че изчисляваме с кръчмарски бележник и пресмятаме бройки. Но груповата сигурност в НАТО е доста повече от това, против остарялата руска техника ще получим модерна, а където не ни доближават личните благоприятни условия, можем да разчитаме на съдружниците. Още повече, че Алиансът предприе подсилване на Източния фланг и е неуместно да се твърди, че ще допусне недостиг на сигурност в района.
И въпреки всичко над диалога за изгодите стои този за полезностите. Днес имаме единствено един избор – достолепие или срам, междинен път няма.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ