Защо “Викът” на Мунк затихва
Или по-точно - избледнява. Жълтата багра в картината “Викът ” на норвежкия художник Едвард Мунк в едноименния музей в Осло се разгражда с времето. Причината е в нарасналата мокрота. До това умозаключение стигна интернационален екип от учени след рентгенов разбор на микролюспи багра от платното, написа Daily Mail.
Според изследователите кадмиевият сулфид, употребен като пигмент в жълтата багра кадмий, се окислява и избледнява в условия на висока мокрота. По-рано се смяташе, че повода за утежняването на качеството на картината е поради резултата на светлината върху платното. Ето за какво „ Викът “ се съхраняваше в мрачно помещение и рядко се показваше - единствено при следено едва осветяване и 50-процентова мокрота на въздуха. Резултатите от новия разбор сочат, че резултатът на светлината върху “Викът ” всъщност е най-малък.
Учените са заключили, че с цел да бъде включена картината в непрекъснатата експозиция на музея, равнището на влажността в помещението не би трябвало да надвишава 45 %. В същото време осветлението би трябвало да се поддържа в границите на общоприетото за картини, рисувани със „ светлоустойчиви ” бои.
" Синхротронните микроанализи ни разрешиха да определим главната причина, заради която картината избледнява, и това е влагата. - сподели съавторът на проучването Летисия Монико от Италианския народен проучвателен съвет в Рим. - Освен това установихме, че въздействието на светлината върху боята е нищожно. Много съм удовлетворена, че нашето изследване може да способства за запазването на този шедьовър “.
„ Викът “ - един от най-известните шедьоври на актуалната ера, се интерпретира като ослепително изражение на душевната самотност, на тревога и тъга.
Едвард Мунк, страдал от хронична тревога през по-голямата част от живота си, разказва в дневника си обстановката, при която му идва концепцията за картината: „ Вървях по пътя с двама другари – слънцето залязваше – ненадейно небето стана кървавочервено – стопирах, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града – моите другари отминаха напред, а аз стоях там, трептящ от паника – и усещах един безконечен зов, рязък природата. “
Докато рисува, Мунк опитва в търсене на точните цветове, които да показват преживяването му, като употребява разнообразни пигменти, с цел да реализира „ крещящи цветове “. Той прави няколко разнообразни версии на “Викът ” - две картини с маслени бои, два пастела, няколко литографски щампи, рисунки и скици. Най-известни са двете картини, основани най-вероятно през 1893 и 1910 година Първата е в Националния живописен музей в Осло, а изследваната в музея “Мунк ” в Осло е втората (масло, темпера и пастел върху картон).
През 2012 година втората пастелна версия (от 1895 г.) беше продадена на търг на “Сотбис ” за съвсем 120 милиона $.
Според изследователите кадмиевият сулфид, употребен като пигмент в жълтата багра кадмий, се окислява и избледнява в условия на висока мокрота. По-рано се смяташе, че повода за утежняването на качеството на картината е поради резултата на светлината върху платното. Ето за какво „ Викът “ се съхраняваше в мрачно помещение и рядко се показваше - единствено при следено едва осветяване и 50-процентова мокрота на въздуха. Резултатите от новия разбор сочат, че резултатът на светлината върху “Викът ” всъщност е най-малък.
Учените са заключили, че с цел да бъде включена картината в непрекъснатата експозиция на музея, равнището на влажността в помещението не би трябвало да надвишава 45 %. В същото време осветлението би трябвало да се поддържа в границите на общоприетото за картини, рисувани със „ светлоустойчиви ” бои.
" Синхротронните микроанализи ни разрешиха да определим главната причина, заради която картината избледнява, и това е влагата. - сподели съавторът на проучването Летисия Монико от Италианския народен проучвателен съвет в Рим. - Освен това установихме, че въздействието на светлината върху боята е нищожно. Много съм удовлетворена, че нашето изследване може да способства за запазването на този шедьовър “.
„ Викът “ - един от най-известните шедьоври на актуалната ера, се интерпретира като ослепително изражение на душевната самотност, на тревога и тъга.
Едвард Мунк, страдал от хронична тревога през по-голямата част от живота си, разказва в дневника си обстановката, при която му идва концепцията за картината: „ Вървях по пътя с двама другари – слънцето залязваше – ненадейно небето стана кървавочервено – стопирах, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града – моите другари отминаха напред, а аз стоях там, трептящ от паника – и усещах един безконечен зов, рязък природата. “
Докато рисува, Мунк опитва в търсене на точните цветове, които да показват преживяването му, като употребява разнообразни пигменти, с цел да реализира „ крещящи цветове “. Той прави няколко разнообразни версии на “Викът ” - две картини с маслени бои, два пастела, няколко литографски щампи, рисунки и скици. Най-известни са двете картини, основани най-вероятно през 1893 и 1910 година Първата е в Националния живописен музей в Осло, а изследваната в музея “Мунк ” в Осло е втората (масло, темпера и пастел върху картон).
През 2012 година втората пастелна версия (от 1895 г.) беше продадена на търг на “Сотбис ” за съвсем 120 милиона $.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ