Забавяне на икономическия растеж в еврозоната до 0,3%, а в ЕС - до 0,4% през третото тримесечие
Икономическият напредък в еврозоната и в целия Европейски Съюз се забави малко по-умерено през третото тримесечие на 2022 година по отношение на експресната оценка на Евростат, само че остават в действие упованията за нахлуване на остарелия континент в криза към края на годината.
Брутният вътрешен продукт на еврозоната набъбна през интервала юли - септември 2022 година с 0,3% по отношение на второто тримесечие, когато се увеличи с 0,8% и при предходна оценка на Евростат за още по-слаба агресия от 0,2 на 100. Въпреки известната възходяща проверка, това е най-слабата агресия след икономическия отскок при разхлабването на Covid рестриктивните мерки през второто тримесечие на 2021 година и допуска, че Брутният вътрешен продукт може да означи спад през последното тримесечие на актуалната година, защото към момента рекордно високата инфлация принуждава ЕЦБ да продължи с политиката си на стягане (вдигане) на лихвите.
В рамките на целия Европейски Съюз брутният вътрешен артикул също набъбна през третото тримесечие с 0,4% след напредък с 0,7 на 100 през предходното тримесечие и след експресна оценка на Евростат за още по-слаба агресия от 0,2 на 100.
Дълготрайните вложения бяха главен мотор на растежа в Европейски Съюз, като през третото тримесечие те се покачиха с 3,2% след напредък с 1,1% през второто. В допълнение, потреблението на семействата е повишено с 0,7% (при 0,9% през второто тримесечие), а държавните разноски са се нараснали с едвам 0,1% (при стесняване с 0,1% през второто тримесечие).
От друга страна, чистото външно търсене на европейски артикули и услуги способства негативно за Брутният вътрешен продукт, защото вносът в Европейски Съюз скочи с 4,0%, до момента в който износът се увеличи с по-бавните 1,9 на 100.
Сред най-големите европейски стопански системи, Италия и Германия означиха повишаване на Брутният вътрешен продукт надлежно с 0,5% и 0,4%, до момента в който стопанските системи на Франция и Испания се разшириха с 0,2%, а тази на Нидерландия се сви с 0,2%.
Най-силен напредък на Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие означи Ирландия (с 2,3%), следвана от Кипър, Малта и Румъния (с по 1,3%), до момента в който максимален спад на Брутният вътрешен продукт беше регистриран в Естония 9понижение с 1,8%), Литва (с 1,%) и Словения (с 1,4).
Спрямо третото тримесечие на 2021 година Брутният вътрешен продукт на еврозоната и на целия Европейски Съюз набъбнаха през интервала юли - септември надлежно с 2,5% и с 2,3% след близо двойно по-добра агресия надлежно от 4,3% и от 4,2% през второто тримесечие на актуалната година.
Най-солиден напредък на годишна база през третото тримесечие означи Ирландия (скок на Брутният вътрешен продукт с 10,6%), следвана от Хърватия (5,5%), Кипър (5,4%) и Малта (5,2%).
Въпреки забавянето на икономическата агресия през третото тримесечие, Брутният вътрешен продукт на еврозоната и Европейски Съюз остават надлежно с 2,2% и с 2,8% над техните равнища през последното тримесечие на 2019 година - преди началото на коронавирусната пандемия.
Растежът на Брутният вътрешен продукт на България през третото тримесечие се забави до 0,6% по отношение на второто тримесечие, когато се увеличи с 0,8%, като шест други страни членки на Европейски Съюз означиха по-добра агресия.
Спрямо година растежът на Брутният вътрешен продукт на България през третото тримесечие се забави до 3,3% от 4,6% през предходните три месеца, като по-добра икономическа агресия беше регистрирана в 11 други страни членки на Европейския съюз.
В същото време равнищата на трудова претовареност в еврозоната и в целия Европейски Съюз се покачиха през третото тримесечие надлежно с 0,3% и с 0,2% по отношение на предходните три месеца, а по отношение на година по-рано - надлежно с 1,8% ис 1,5 на 100.
Брутният вътрешен продукт на еврозоната набъбна през интервала юли - септември 2022 година с 0,3% по отношение на второто тримесечие, когато се увеличи с 0,8% и при предходна оценка на Евростат за още по-слаба агресия от 0,2 на 100. Въпреки известната възходяща проверка, това е най-слабата агресия след икономическия отскок при разхлабването на Covid рестриктивните мерки през второто тримесечие на 2021 година и допуска, че Брутният вътрешен продукт може да означи спад през последното тримесечие на актуалната година, защото към момента рекордно високата инфлация принуждава ЕЦБ да продължи с политиката си на стягане (вдигане) на лихвите.
В рамките на целия Европейски Съюз брутният вътрешен артикул също набъбна през третото тримесечие с 0,4% след напредък с 0,7 на 100 през предходното тримесечие и след експресна оценка на Евростат за още по-слаба агресия от 0,2 на 100.
Дълготрайните вложения бяха главен мотор на растежа в Европейски Съюз, като през третото тримесечие те се покачиха с 3,2% след напредък с 1,1% през второто. В допълнение, потреблението на семействата е повишено с 0,7% (при 0,9% през второто тримесечие), а държавните разноски са се нараснали с едвам 0,1% (при стесняване с 0,1% през второто тримесечие).
От друга страна, чистото външно търсене на европейски артикули и услуги способства негативно за Брутният вътрешен продукт, защото вносът в Европейски Съюз скочи с 4,0%, до момента в който износът се увеличи с по-бавните 1,9 на 100.
Сред най-големите европейски стопански системи, Италия и Германия означиха повишаване на Брутният вътрешен продукт надлежно с 0,5% и 0,4%, до момента в който стопанските системи на Франция и Испания се разшириха с 0,2%, а тази на Нидерландия се сви с 0,2%.
Най-силен напредък на Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие означи Ирландия (с 2,3%), следвана от Кипър, Малта и Румъния (с по 1,3%), до момента в който максимален спад на Брутният вътрешен продукт беше регистриран в Естония 9понижение с 1,8%), Литва (с 1,%) и Словения (с 1,4).
Спрямо третото тримесечие на 2021 година Брутният вътрешен продукт на еврозоната и на целия Европейски Съюз набъбнаха през интервала юли - септември надлежно с 2,5% и с 2,3% след близо двойно по-добра агресия надлежно от 4,3% и от 4,2% през второто тримесечие на актуалната година.
Най-солиден напредък на годишна база през третото тримесечие означи Ирландия (скок на Брутният вътрешен продукт с 10,6%), следвана от Хърватия (5,5%), Кипър (5,4%) и Малта (5,2%).
Въпреки забавянето на икономическата агресия през третото тримесечие, Брутният вътрешен продукт на еврозоната и Европейски Съюз остават надлежно с 2,2% и с 2,8% над техните равнища през последното тримесечие на 2019 година - преди началото на коронавирусната пандемия.
Растежът на Брутният вътрешен продукт на България през третото тримесечие се забави до 0,6% по отношение на второто тримесечие, когато се увеличи с 0,8%, като шест други страни членки на Европейски Съюз означиха по-добра агресия.
Спрямо година растежът на Брутният вътрешен продукт на България през третото тримесечие се забави до 3,3% от 4,6% през предходните три месеца, като по-добра икономическа агресия беше регистрирана в 11 други страни членки на Европейския съюз.
В същото време равнищата на трудова претовареност в еврозоната и в целия Европейски Съюз се покачиха през третото тримесечие надлежно с 0,3% и с 0,2% по отношение на предходните три месеца, а по отношение на година по-рано - надлежно с 1,8% ис 1,5 на 100.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ