Войната на икономическите коридори: Индийско-близкоизточно-европейската карта
Икономическият кулоар Индия-Близък изток-Европа (IMEC) е огромна обществена дипломация, стартирана на неотдавнашната среща на върха на Г-20 в Ню Делхи, допълнена с меморандум за съгласие, подписан на 9 септември.
Играчите включват Съединени американски щати, Индия, ОАЕ, Саудитска Арабия и Европейски Съюз, със специфична роля за последните три най-големи сили Германия, Франция и Италия.
Това е мултимодален железопътен план, комбиниран с прекачване и спомагателни цифрови и електрически пътища, стигащи до Йордания и Израел.
Ако това наподобява и приказва като доста просрочен отговор на груповия запад на китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ (BRI), стартирана преди 10 години и празнуваща конгрес „ Един пояс, веднъж “ в Пекин идващия месец, това е, тъй като е тъкмо по този начин.
И да, на първо място това е още един американски план за заобикаляне на Китай, който да бъде разгласен за неприкрито изборни цели като слаб външнополитически „ триумф “.
Никой от Глобалното болшинство не си спомня, че американците са измислили собствен личен проект за Пътя на коприната още през 2010 година Концепцията идва от Кърт Кембъл от Държавния департамент и е продадена от тогавашния секретар Хилъри Клинтън като нейна концепция. Историята е неумолима, тя се сведе до нищо.
И никой от световното болшинство не си спомня проекта за Новия път на коприната, предлаган от Полша, Украйна, Азербайджан и Грузия при започване на 2010 година, дружно с четири проблематични трансборда в Черно море и Каспийско море. Историята е неумолима, това също се сведе до нищо.
Всъщност доста малко измежду световното болшинство си спомнят спонсорирания от Съединени американски щати световен проект за 40 трилиона $ Build Back Better World (BBBW, или B3W), пуснат с огромна фанфара единствено преди две лета, фокусиран върху „ климата, здравето и здравната сигурност, цифровите технологии и равнопоставеност и тъждество сред половете. “
Година по-късно, на среща на Г-7, B3W към този момент се беше свил до 600 милиарда $ инфраструктурен и капиталов план. Разбира се, нищо не е издигнато. Историята в действителност е неумолима, тя се сведе до нищо.
Същата орис чака и IMEC заради редица доста характерни аргументи.
Завой към черната пропаст
Цялата аргументация на IMEC се основава на това, което писателят и някогашен дипломат M.K. Бхадракумар възхитително разказан като „ основаване на Авраамическото съглашение посредством проклинание на саудитско-израелско танго “.
Това танго е мъртво по рождение; даже призракът на Пиацола не може да го съживи. Като начало, един от принципалите – саудитският престолонаследник принц Мохамад бин Салман – даде да се разбере, че целите на Рияд са нови, активизирани връзки с посредничеството на Китай с Иран), с Турция и със Сирия след завръщането й в Арабската лига.
Нещо повече, както Рияд, по този начин и неговият емирски сътрудник IMEC споделят големи търговски, търговски и енергийни ползи с Китай, тъй че те няма да създадат нищо, което да разстрои Пекин.
По номинална стойност IMEC предлага взаимно деяние на страните от Г-7 и БРИКС 11. Това е западният способ за съблазняване на постоянно колебаещата се Индия под ръководството на Моди и съдружниците на Съединени американски щати Саудитска Арабия и ОАЕ към своя дневен ред.
Истинското му желание обаче е освен да подкопае " Един пояс, Един път ", само че и Международния транспортен кулоар Север-Юг (INTSC), в който Индия е главен състезател дружно с Русия и Иран.
Играта е много груба и в действителност много явна: транспортен кулоар, умислен да заобиколи трите съществени вектора на същинската интеграция в Евразия – и членовете на БРИКС Китай, Русия и Иран – посредством окачване на привлекателен морков „ Разделяй и владей “, който дава обещание неща, които не могат да бъдат изпълнени.
Американската неолиберална фикс идея на този стадий от Новата огромна игра, както постоянно, е обвързвана напълно с Израел. Тяхната цел е да създадат пристанището на Хайфа жизнеспособно и да го трансфорат в основен транспортен център сред Западна Азия и Европа. Всичко останало е подчинено на този израелски императив.
IMEC по принцип ще минава през Западна Азия, с цел да свърже Индия с Източна и Западна Европа – продавайки измислицата, че Индия е световна централна страна и център за доближаване на цивилизациите.
Глупости. Докато огромната фантазия на Индия е да се трансформира в централна страна, най-хубавият й късмет би бил посредством към този момент работещия INTSC, който може да отвори пазари към Ню Делхи от Централна Азия до Кавказ.
В противоположен случай, като световна опорна страна, Русия е доста по-напред от Индия в дипломатически проект, а Китай е доста по-напред в търговията и свързаността.
Сравненията сред IMEC и Китайско-пакистанския стопански кулоар (CPEC) са безполезни. IMEC е смешка спрямо този водещ план на " Един пояс, Един път ": проект за 57,7 милиарда $ за създаване на железопътна линия с дължина над 3000 км, свързваща Кашгар в Синдзян с Гуадар в Арабско море, който ще се свърже с други сухопътни коридори на BRI, ориентирани към Иран и Турция.
Това е въпрос на национална сигурност за Китай. Така че може да се направи залог, че управлението в Пекин ще организира някои дискретни и съществени диалози с актуалните пети колонисти на власт в Исламабад, преди или по време на форума „ Един пояс, веднъж “, с цел да им подсети за съответните геостратегически, геоикономически и капиталови обстоятелства.
И по този начин, какво остава за индийската търговия във всичко това? Не доста. Те към този момент употребяват Суецкия канал, пряк, изпитан маршрут.
Няма тласък даже да започнете да обмисляте да останете в черни бездни в големите пустинни пространства към Персийския залив.
Един явен проблем, да вземем за пример, е, че съвсем 1100 км коловози „ липсват “ от железопътната линия от Фуджейра в ОАЕ до Хайфа, 745 км „ липсват “ от Джебел Али в Дубай до Хайфа и 630 км „ липсват “ от железопътната линия от Абу Даби до Хайфа.
Когато се сумират всички изчезнали връзки, има над 3000 км железопътна линия, която към момента следва да бъде издигната. Китайците, несъмнено, могат да създадат това за закуска и на стотинка, само че те не са част от тази игра. И няма доказателства, че бандата IMEC възнамерява да ги предложения.
Всички погледи са ориентирани към Сюник
Във войната на транспортните коридори, начертана в детайли за The Cradle през юни 2022 година, излиза наяве, че желанията рядко срещат действителността.
Тези грандиозни планове са свързани с логистика, логистика, логистика – несъмнено, преплетени с другите три основни стълба: сила и енергийни запаси, труд и произвеждане и пазарни/търговски правила.
Нека разгледаме образец от Централна Азия. Русия и три централноазиатски „ стана “ – Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан – започват мултимодален Южен транспортен кулоар, който ще заобиколи Казахстан.
Защо? В последна сметка Казахстан, дружно с Русия, е основен член както на Евразийския стопански съюз (ЕАИС), по този начин и на Шанхайската организация за съдействие (ШОС).
Причината е, че този нов кулоар взема решение два основни казуса за Русия, които породиха с нервността на Запада със глобите. Той заобикаля казахстанската граница, където всичко, което отива към Русия, се ревизира с мъчителни детайлности. И забележителна част от товара към този момент може да бъде трансфериран в съветското пристанище Астрахан в Каспийско море.
Така Астана, която под западния напън играеше рискована хеджираща игра против Русия, може в последна сметка да загуби статута си на пълностоен транспортен център в Централна Азия и района на Каспийско море. Казахстан също е част от BRI; китайците към този момент са доста заинтригувани от капацитета на този нов кулоар.
В Кавказ историята е още по-сложна и още веднъж всичко е обвързвано с разделяй и владей.
Преди два месеца Русия, Иран и Азербайджан се ангажираха да изградят единна железопътна линия от Иран и неговите пристанища в Персийския залив през Азербайджан, която да бъде обвързвана с железопътната система Русия-Източна Европа.
Това е железопътен план от мащаба на Транссибирската – за свързване на Източна Европа с Източна Африка и Южна Азия, заобикаляйки Суецкия канал и европейските пристанища. Всъщност INSTC за стероиди.
Познайте какво се случи по-късно? Провокация в Нагорни Карабах, със гибелен капацитет да замеси освен Армения и Азербайджан, само че и Иран и Турция.
Техеран беше кристално явен по отношение на своите червени линии: той в никакъв случай няма да допусне проваляне на Армения с директно присъединяване на Турция, която изцяло поддържа Азербайджан.
Към подпалващата примес се прибавят взаимни военни учения със Съединени американски щати в Армения – която инцидентно е член на ръководената от Русия ОДКБ – показани за публично прилагане като една от тези видимо почтени „ партньорски “ стратегии на НАТО.
Всичко това разкрива подзаговор на IMEC, който би трябвало да подкопае INTSC. И Русия, и Иран са изцяло наясно с ендемичните недостатъци на първия: политически проблеми сред няколко участници, тези „ изчезнали звена “ на пътя и цялата значима инфраструктура, която към момента следва да бъде построена.
Турският султан Реджеп Тайип Ердоган от своя страна в никакъв случай няма да се откаже от Зангезурския кулоар през Сюник, южната арменска провинция, който беше очакван от примирието от 2020 година, свързващ Азербайджан с Турция през азерския анклав Нахичеван – който ще минава през арменска територия.
Баку в действителност заплаши да нападна Южна Армения, в случай че коридорът Зангезур не бъде улеснен от Ереван. Така че Сюник е идната огромна неразрешена договорка в тази мистерия.
Трябва да се означи, че Техеран няма да се въздържа, с цел да предотврати коридора Турция-Израел-НАТО, който да отрязва Иран от Армения, Грузия, Черно море и Русия. Това би било действителността, в случай че тази натовска коалиция грабне Сюник.
Днес Ердоган и президентът на Азербайджан Илхам Алиев се срещат в анклава Нахичеван сред Турция, Армения и Иран, с цел да започват газопровод и да открият боен индустриален комплекс.
Султанът знае, че Зангезур може най-сетне да разреши Турция да бъде обвързвана с Китай посредством кулоар, който ще минава през тюркския свят, в Азербайджан и Каспийско море. Това също би разрешило на груповия запад да тръгне още по-смело на „ Разделяй и владей “ против Русия и Иран.
Дали IMEC е друга пресилена западна фикция? само че мястото за гледане е Сюник.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Играчите включват Съединени американски щати, Индия, ОАЕ, Саудитска Арабия и Европейски Съюз, със специфична роля за последните три най-големи сили Германия, Франция и Италия.
Това е мултимодален железопътен план, комбиниран с прекачване и спомагателни цифрови и електрически пътища, стигащи до Йордания и Израел.
Ако това наподобява и приказва като доста просрочен отговор на груповия запад на китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ (BRI), стартирана преди 10 години и празнуваща конгрес „ Един пояс, веднъж “ в Пекин идващия месец, това е, тъй като е тъкмо по този начин.
И да, на първо място това е още един американски план за заобикаляне на Китай, който да бъде разгласен за неприкрито изборни цели като слаб външнополитически „ триумф “.
Никой от Глобалното болшинство не си спомня, че американците са измислили собствен личен проект за Пътя на коприната още през 2010 година Концепцията идва от Кърт Кембъл от Държавния департамент и е продадена от тогавашния секретар Хилъри Клинтън като нейна концепция. Историята е неумолима, тя се сведе до нищо.
И никой от световното болшинство не си спомня проекта за Новия път на коприната, предлаган от Полша, Украйна, Азербайджан и Грузия при започване на 2010 година, дружно с четири проблематични трансборда в Черно море и Каспийско море. Историята е неумолима, това също се сведе до нищо.
Всъщност доста малко измежду световното болшинство си спомнят спонсорирания от Съединени американски щати световен проект за 40 трилиона $ Build Back Better World (BBBW, или B3W), пуснат с огромна фанфара единствено преди две лета, фокусиран върху „ климата, здравето и здравната сигурност, цифровите технологии и равнопоставеност и тъждество сред половете. “
Година по-късно, на среща на Г-7, B3W към този момент се беше свил до 600 милиарда $ инфраструктурен и капиталов план. Разбира се, нищо не е издигнато. Историята в действителност е неумолима, тя се сведе до нищо.
Същата орис чака и IMEC заради редица доста характерни аргументи.
Завой към черната пропаст
Цялата аргументация на IMEC се основава на това, което писателят и някогашен дипломат M.K. Бхадракумар възхитително разказан като „ основаване на Авраамическото съглашение посредством проклинание на саудитско-израелско танго “.
Това танго е мъртво по рождение; даже призракът на Пиацола не може да го съживи. Като начало, един от принципалите – саудитският престолонаследник принц Мохамад бин Салман – даде да се разбере, че целите на Рияд са нови, активизирани връзки с посредничеството на Китай с Иран), с Турция и със Сирия след завръщането й в Арабската лига.
Нещо повече, както Рияд, по този начин и неговият емирски сътрудник IMEC споделят големи търговски, търговски и енергийни ползи с Китай, тъй че те няма да създадат нищо, което да разстрои Пекин.
По номинална стойност IMEC предлага взаимно деяние на страните от Г-7 и БРИКС 11. Това е западният способ за съблазняване на постоянно колебаещата се Индия под ръководството на Моди и съдружниците на Съединени американски щати Саудитска Арабия и ОАЕ към своя дневен ред.
Истинското му желание обаче е освен да подкопае " Един пояс, Един път ", само че и Международния транспортен кулоар Север-Юг (INTSC), в който Индия е главен състезател дружно с Русия и Иран.
Играта е много груба и в действителност много явна: транспортен кулоар, умислен да заобиколи трите съществени вектора на същинската интеграция в Евразия – и членовете на БРИКС Китай, Русия и Иран – посредством окачване на привлекателен морков „ Разделяй и владей “, който дава обещание неща, които не могат да бъдат изпълнени.
Американската неолиберална фикс идея на този стадий от Новата огромна игра, както постоянно, е обвързвана напълно с Израел. Тяхната цел е да създадат пристанището на Хайфа жизнеспособно и да го трансфорат в основен транспортен център сред Западна Азия и Европа. Всичко останало е подчинено на този израелски императив.
IMEC по принцип ще минава през Западна Азия, с цел да свърже Индия с Източна и Западна Европа – продавайки измислицата, че Индия е световна централна страна и център за доближаване на цивилизациите.
Глупости. Докато огромната фантазия на Индия е да се трансформира в централна страна, най-хубавият й късмет би бил посредством към този момент работещия INTSC, който може да отвори пазари към Ню Делхи от Централна Азия до Кавказ.
В противоположен случай, като световна опорна страна, Русия е доста по-напред от Индия в дипломатически проект, а Китай е доста по-напред в търговията и свързаността.
Сравненията сред IMEC и Китайско-пакистанския стопански кулоар (CPEC) са безполезни. IMEC е смешка спрямо този водещ план на " Един пояс, Един път ": проект за 57,7 милиарда $ за създаване на железопътна линия с дължина над 3000 км, свързваща Кашгар в Синдзян с Гуадар в Арабско море, който ще се свърже с други сухопътни коридори на BRI, ориентирани към Иран и Турция.
Това е въпрос на национална сигурност за Китай. Така че може да се направи залог, че управлението в Пекин ще организира някои дискретни и съществени диалози с актуалните пети колонисти на власт в Исламабад, преди или по време на форума „ Един пояс, веднъж “, с цел да им подсети за съответните геостратегически, геоикономически и капиталови обстоятелства.
И по този начин, какво остава за индийската търговия във всичко това? Не доста. Те към този момент употребяват Суецкия канал, пряк, изпитан маршрут.
Няма тласък даже да започнете да обмисляте да останете в черни бездни в големите пустинни пространства към Персийския залив.
Един явен проблем, да вземем за пример, е, че съвсем 1100 км коловози „ липсват “ от железопътната линия от Фуджейра в ОАЕ до Хайфа, 745 км „ липсват “ от Джебел Али в Дубай до Хайфа и 630 км „ липсват “ от железопътната линия от Абу Даби до Хайфа.
Когато се сумират всички изчезнали връзки, има над 3000 км железопътна линия, която към момента следва да бъде издигната. Китайците, несъмнено, могат да създадат това за закуска и на стотинка, само че те не са част от тази игра. И няма доказателства, че бандата IMEC възнамерява да ги предложения.
Всички погледи са ориентирани към Сюник
Във войната на транспортните коридори, начертана в детайли за The Cradle през юни 2022 година, излиза наяве, че желанията рядко срещат действителността.
Тези грандиозни планове са свързани с логистика, логистика, логистика – несъмнено, преплетени с другите три основни стълба: сила и енергийни запаси, труд и произвеждане и пазарни/търговски правила.
Нека разгледаме образец от Централна Азия. Русия и три централноазиатски „ стана “ – Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан – започват мултимодален Южен транспортен кулоар, който ще заобиколи Казахстан.
Защо? В последна сметка Казахстан, дружно с Русия, е основен член както на Евразийския стопански съюз (ЕАИС), по този начин и на Шанхайската организация за съдействие (ШОС).
Причината е, че този нов кулоар взема решение два основни казуса за Русия, които породиха с нервността на Запада със глобите. Той заобикаля казахстанската граница, където всичко, което отива към Русия, се ревизира с мъчителни детайлности. И забележителна част от товара към този момент може да бъде трансфериран в съветското пристанище Астрахан в Каспийско море.
Така Астана, която под западния напън играеше рискована хеджираща игра против Русия, може в последна сметка да загуби статута си на пълностоен транспортен център в Централна Азия и района на Каспийско море. Казахстан също е част от BRI; китайците към този момент са доста заинтригувани от капацитета на този нов кулоар.
В Кавказ историята е още по-сложна и още веднъж всичко е обвързвано с разделяй и владей.
Преди два месеца Русия, Иран и Азербайджан се ангажираха да изградят единна железопътна линия от Иран и неговите пристанища в Персийския залив през Азербайджан, която да бъде обвързвана с железопътната система Русия-Източна Европа.
Това е железопътен план от мащаба на Транссибирската – за свързване на Източна Европа с Източна Африка и Южна Азия, заобикаляйки Суецкия канал и европейските пристанища. Всъщност INSTC за стероиди.
Познайте какво се случи по-късно? Провокация в Нагорни Карабах, със гибелен капацитет да замеси освен Армения и Азербайджан, само че и Иран и Турция.
Техеран беше кристално явен по отношение на своите червени линии: той в никакъв случай няма да допусне проваляне на Армения с директно присъединяване на Турция, която изцяло поддържа Азербайджан.
Към подпалващата примес се прибавят взаимни военни учения със Съединени американски щати в Армения – която инцидентно е член на ръководената от Русия ОДКБ – показани за публично прилагане като една от тези видимо почтени „ партньорски “ стратегии на НАТО.
Всичко това разкрива подзаговор на IMEC, който би трябвало да подкопае INTSC. И Русия, и Иран са изцяло наясно с ендемичните недостатъци на първия: политически проблеми сред няколко участници, тези „ изчезнали звена “ на пътя и цялата значима инфраструктура, която към момента следва да бъде построена.
Турският султан Реджеп Тайип Ердоган от своя страна в никакъв случай няма да се откаже от Зангезурския кулоар през Сюник, южната арменска провинция, който беше очакван от примирието от 2020 година, свързващ Азербайджан с Турция през азерския анклав Нахичеван – който ще минава през арменска територия.
Баку в действителност заплаши да нападна Южна Армения, в случай че коридорът Зангезур не бъде улеснен от Ереван. Така че Сюник е идната огромна неразрешена договорка в тази мистерия.
Трябва да се означи, че Техеран няма да се въздържа, с цел да предотврати коридора Турция-Израел-НАТО, който да отрязва Иран от Армения, Грузия, Черно море и Русия. Това би било действителността, в случай че тази натовска коалиция грабне Сюник.
Днес Ердоган и президентът на Азербайджан Илхам Алиев се срещат в анклава Нахичеван сред Турция, Армения и Иран, с цел да започват газопровод и да открият боен индустриален комплекс.
Султанът знае, че Зангезур може най-сетне да разреши Турция да бъде обвързвана с Китай посредством кулоар, който ще минава през тюркския свят, в Азербайджан и Каспийско море. Това също би разрешило на груповия запад да тръгне още по-смело на „ Разделяй и владей “ против Русия и Иран.
Дали IMEC е друга пресилена западна фикция? само че мястото за гледане е Сюник.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ