Икона предвождала групите от сурвакари в Трънско. Взимали я от

Икона предвождала групите от сурвакари в Трънско. Взимали я от църквата и след това благоговейно я прибирали на свещеника. На коледарчетата, които обикаляли по къщите на Божич (Рождество Христово) и пеели старинна коледарска ария, им казвали раждавичари.  Това са мемоари, непокътнати в старите книги и вестниците, издавани в Трън в предишното. Много от тези мемоари са заличени, а други се знаят и през днешния ден.  
На Нова година против празника на св. Василий момите и момците правили обряда " Васульица " Заради празнуването на Рождество Христово на коледарите им викали раждавичари
 

Едно време в Трънския край Новата година се посрещала в нощта преди празника на св. Василий Велики. Според следвания в този момент от Църквата календар, Василовден е на 14 януари, само че традицията тогава да се среща Новата година и до момента е жива в Пернишко, а сурвакарският празник преди Василица към този момент е прочут освен у нас, само че и по света. В Трънско сурвакари през последните години няма и съществена причина за това е мощното обезлюдяване. Но съгласно писмени свидетелства, на този ден момчетата взимали икона от селската черква и с дрянови пръчки ходели от къща на къща да сурвакат, като пеели подобаващи за случая песни: " С Нова година - нов живот... "   В специфични торбички събирали свински сушеници, сланина, овошки, орехи,  пари.

Тогава се намирал някой храбрец, който нагазвал измежду ледените води на реката и с достолепие поднасял на свещенослужителя обликът на светията, с цел да го целуне. Този самоуверен мъж със мощна религия след това бил на респект и почитание през цялата година. " Тука всички си вземат от осветената вода, която не се скапва от стоене като елементарната. С тази вода се мият през годината срещу разнообразни заболявания. От църква всички се прибират вкъщи на топла ракия и на приготвените пихтии (пача) от свински крайници и уши ", свидетелства разказвачът.  

През същия ден или на другия, когато съгласно свидетелството се чествал св. Йоан Кръстител, из Трънско имало бит да се събират на тайфи " конярье ", които яхвали конете си и се надпрепусквали от къща до къща, като събирали жито и месо. Събраното било продавано на  търг и с получената сума купували вино и ракия. Част от напитките пиели дружно на обща маса в селската механа с приповдигнато въодушевление, а другата част била отнасяна на гробището, където чакали дамите. Там се давало пиянство за помен на умрелите от селото. На тоя ден ставало и откупуване да се къпе някой с вино.  

Как тъкмо се е случвало това в този момент не знаем, само че пък от старите писмени източници научаваме, че в трънския завършек на коледарите им викали раждавичари. Заради празника на Рождеството Христово.

В западните елементи на България в националния календар този огромен господски  празник се назовава Божич, а предния ден е Бъдни вечер. На други места празникът е бил Коледа, само че в този момент, с помощта на редица фактори, всички честваме Коледа, забравяйки същността на празника, който в действителност от ранните християнски епохи е признат като рожден ден на Иисус Христос, Спасителя на индивидите от техните грехове.

В Трънско приготовлението за Бъдни вечер било трескаво. През деня прасето е заклано, дървата са насечени, всички у дома без изключение са си измили главата и краката и са облекли нови облекла, с цел да седнат чисти на постланата в най-голямата стая нова плява, покрита с чиста рогозка. Постелята със сламата прилича постелята на Божията Майка, на която е родила Млада Бога. Щом е приготвено всичко, всички сядат на постелята, подредени по старшинство.

На другия ден е Рождество  Христово - Божич. Старите отиват в черквата, едни от младите се залавят да пекат прасето, а други вършат колелца от плява за обреди, с които плашат  плодните дръвчета да раждат.  

Това е и денят на " раждавичарите ", както в миналото са викали в Трънско на групите младежи, за които през днешния ден използваме названието коледари. Тези момчета обхождали къщите и пеели все една и съща коледарска ария, само че тя не е за " Ой Коледо, мой Коледо ", а е нещо като балада за Рождеството  Христово. В нея се пее като припев:

" Пет хилядо и петстотин,
Предопределена годин,
Че Христос във Витлеем се родил
Като Младенец се появил... "

Тази ария в Трънско пристигнала посредством даскал Димитър Попниколов от село Банско, Разложка околия, някъде при започване на 18-ти век, а може и по-рано да е било.

" Раждавичарите, като изпеят тази ария, поздравяват домашните и дават светата икона да я целуват всички благочинно, подаряват коледарите и ги изпращат ", споделя Димитър Тончев през 40-те години на 20-ти век.

После старите преглеждали ориста на бъдника, жаравата в огнището и гадаели за времето през годината. За закуска слагали постно, само че на обяд се облажвали всички. На децата на първо време давали от печеното врабче, с цел да е лека годината и да летят като птичета. Или пък със сланина, с цел да върви работата безпрепятствено напред. От тоя ден се открива варенето на кисело зеле със свинско месо, споделя разказвачът, а това е едно от наложителните блюда и за Нова година.

На Нова година против празника на св. Василий Велики момите и момците сеели " Васульица ". Обредът се правил преди лягане. На вечерята те запазвали първия си залък и го прибирали в пазвата си. Точно преди да си легнат, вземали решето с житото на брачното благополучие и отивали на двора край дръвника. Там сеели и казвали: " Кое момче е мое да пристигна начъска (нощес) и дружно да жньемо (жънем) ". После развързвали запасаната тканица  (престилка) и безмълвно отивали да си легнат. Под възглавницата си поставяли непокътнатия залък и огледало и казвали: " Кое момче е мое да пристигна начъска да вечерамо дружно и да се оглеждуемо ". Същото нещо правели и момчетата и казвали същите думи, само че за девойки.