Цвета Караянчева громи ПП от Родопите
Идва зима, в магазина е скъпотия, а дървата за огрев гонят 200 лв. кубика, жалват се хората по селата в Кърджалийско пред лидера на листата на ГЕРБ Цвета Караянчева и претендентите за народни представители.
Дядо Садула от Стремци слуша от заран до вечер да се тръби за растежа на пенсиите, а на него парите му стигат за има-няма и седмица.
Повече от 20 години е бил на държавна работа, видял е всевъзможни люде и знае, че няма изгода от политици дето вървят единствено по жълтите павета и не милеят за родния си край.
Говори за децата и внуците, разпилени по градовете, за зеленчуците по двора, които не престават да хранят фамилиите на село и за това орехово дърво, от което ръцете му са почернели.
Демографска рецесия, рецесия с дървата, с бензина, със строителните материали….свят рецесии ни сполетяха, споделят хората в Стремци, до момента в който си пият утринното кафе и пресмятат стотинките за хляба, написа rodopi24.blogspot.com.
Пред такива като тях човек си разголва душата като на изповед, тъй като житейската им мъдрост е неподправена, същинска, земна.
Не заслужават да са „ опитни зайци “ на управници с вносни дипломи, дето „ разбъркаха “ страната, споделя Караянчева по адрес на Кирил Петков и Асен Василев, водачите на „ Продължаваме промяната ”.
Обезсърчени са хората и в село Горна Крепост. Усещат рецесията по джоба си, по сметката за тока и касовата записка в магазина.
Живеят на заем. Помнят с положително времената, когато хлябът беше левче, а кубик дърва – 80 лв.. Сега и храната на масата, и топлото за зимата костват двойно.
Оплакват се, че дървата са скъпи, а доставките закъсняват. „ Разбирам ви, дава отговор Караянчева. Горските стопанства не подсигуриха дърва за локалното население, не проведоха в точния момент търговете и вместо за семействата се погрижиха първо за бизнеса.
Затова хората на село в този момент са принудени да заплащат по 150-180 лв. за кубик дърва, при все, че живеят до гората. Това е резултата на смяната в действителни условия – доста звук за нищо. Празни приказки и празни хладилници “. В селската механа в Калоянци настроението също е минорно.
Хората са изгубили доверие във властта - и в локалната, и в централната. Идва зима, цените скачат, проблемите се натрупат, страната нехае. Възрастните чакат топъл обяд, за младите няма работа. Лесно се обезверяват.
„ Вече 15 година съм на терен и се боря за заслужен живот и право на свободен избор на всички почтени и работливи хора в Родопите, които не желаят да бъдат лъгани и манипулирани.
Капка по капка пробихме стената от съмнение, с цел да можем през днешния ден гордо да стъпим във всяко кърджалийско село. Сещам се за клишето " София не е България ". Крайно време е да го схванат и политиците от " Промяната ".
Дядо Садула от Стремци слуша от заран до вечер да се тръби за растежа на пенсиите, а на него парите му стигат за има-няма и седмица.
Повече от 20 години е бил на държавна работа, видял е всевъзможни люде и знае, че няма изгода от политици дето вървят единствено по жълтите павета и не милеят за родния си край.
Говори за децата и внуците, разпилени по градовете, за зеленчуците по двора, които не престават да хранят фамилиите на село и за това орехово дърво, от което ръцете му са почернели.
Демографска рецесия, рецесия с дървата, с бензина, със строителните материали….свят рецесии ни сполетяха, споделят хората в Стремци, до момента в който си пият утринното кафе и пресмятат стотинките за хляба, написа rodopi24.blogspot.com.
Пред такива като тях човек си разголва душата като на изповед, тъй като житейската им мъдрост е неподправена, същинска, земна.
Не заслужават да са „ опитни зайци “ на управници с вносни дипломи, дето „ разбъркаха “ страната, споделя Караянчева по адрес на Кирил Петков и Асен Василев, водачите на „ Продължаваме промяната ”.
Обезсърчени са хората и в село Горна Крепост. Усещат рецесията по джоба си, по сметката за тока и касовата записка в магазина.
Живеят на заем. Помнят с положително времената, когато хлябът беше левче, а кубик дърва – 80 лв.. Сега и храната на масата, и топлото за зимата костват двойно.
Оплакват се, че дървата са скъпи, а доставките закъсняват. „ Разбирам ви, дава отговор Караянчева. Горските стопанства не подсигуриха дърва за локалното население, не проведоха в точния момент търговете и вместо за семействата се погрижиха първо за бизнеса.
Затова хората на село в този момент са принудени да заплащат по 150-180 лв. за кубик дърва, при все, че живеят до гората. Това е резултата на смяната в действителни условия – доста звук за нищо. Празни приказки и празни хладилници “. В селската механа в Калоянци настроението също е минорно.
Хората са изгубили доверие във властта - и в локалната, и в централната. Идва зима, цените скачат, проблемите се натрупат, страната нехае. Възрастните чакат топъл обяд, за младите няма работа. Лесно се обезверяват.
„ Вече 15 година съм на терен и се боря за заслужен живот и право на свободен избор на всички почтени и работливи хора в Родопите, които не желаят да бъдат лъгани и манипулирани.
Капка по капка пробихме стената от съмнение, с цел да можем през днешния ден гордо да стъпим във всяко кърджалийско село. Сещам се за клишето " София не е България ". Крайно време е да го схванат и политиците от " Промяната ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ