Идеите, генерирани от виртуалните екипи, се оказват по-малко креативни(снимка: CC0

Идеите, генерирани от виртуалните екипи, се оказват по-малко изобретателни
(снимка: CC0 Public Domain)

Във времена, когато отдалечената работа към този момент е призната за естествена процедура, откривателите се стремят да проучват последствията от виртуалната връзка по отношение на служебни задания, които обичайно постоянно са били провеждани лице в лице. Ново изследване, оповестено в списание Nature, се концентрира върху това по какъв начин технологиите за видеоконферентна връзка въздействат върху качеството на съдействието и креативната активност. Резултатите демонстрират, че виртуалните принадлежности може би имат недотам положително въздействие при генерирането на нови и неповторими хрумвания, колкото персоналните взаимоотношения.

Вече е видно, че доста хора не желаят да се завърнат към обичайния метод на работа – от понеделник до петък, от 9 до 17 ч., в офис. Рязкото прекосяване към работа от вкъщи през 2020 година акцентира какъв брой гъвкави могат да са доста работни места, а изследване на Harvard Business Review откри, че повече от половината от работещите не биха желали да прекарват повече от два дни в седмицата в офиса.

В този хибриден формат на активност от решаващо значение за бизнеса е да знае какви типове работа би трябвало да се правят персонално и какво може да се реализира дейно от разстояние. Новото проучване се концентрира върху генерирането на изобретателни хрумвания – тази класическа форма на мозъчна офанзива, при която група хора работят дружно, с цел да измислят нови хрумвания.

Първата част от включва групирането на 602 доброволци по двойки, след което те са помолени да измислят неповторими приложения за ежедневни неща, като да вземем за пример фолио с балончета. Половината от двойките работят физически разграничени – в обособени стаи – и брейнстормингът се осъществя посредством устройство за видеоконферентна връзка. Другата половина от кохортата работят дружно, намирайки се в една и съща стая, очи в очи. Анализът на огромния брой генерирани хрумвания сочи, че виртуално работещите двойки са генерирали с към 14 % по-малко хрумвания от сътрудниците, обсъждащи очи в очи.

След това творчеството на генерираните хрумвания е оценена от дребен панел от учащи се съдии, които правят оценка всяка концепция по канара от 1 до 7, където 1 ще рече „ по никакъв начин новаторска или изобретателна ”, а 7 се отнася за „ доста новаторски или креативен хрумвания ”. Оказва се, че концепциите, генерирани от екипите, работили онлайн, в множеството случаи биват оценени като доста по-креативни спрямо концепциите, генерирани от виртуалните екипи.
още по темата
Обяснението на това за какво виртуалните взаимоотношения водят до понижаване на идва тогава, когато откривателите преглеждат данните от следенето на очите, събрани по време на опитите. Предишни изследвания демонстрират, че хората са по-изобретателни, когато погледите им не са фокусирани. Гледането в пространството, краченето из стаята или даже играта с безопасен предмет са държания, които имат директна връзка с креативната мисъл.

Данните от следенето на очите обаче разкриват, че двойките, употребяващи видеоконферентна връзка, се взират непосредствено един в различен два пъти повече от двойките, работещи очи в очи. Смята се, че този тип натоварен когнитивен фокус върху колегата лимитира креативните процеси. Когато в края на опита двойките минават към избор на най-хубавата концепция, виртуалните двойки се показват добре, тъй като този развой изисква повече познавателен фокус и аналитични разсъждения, споделят учените.

Все още е рано за безапелационни заключения, само че на работещите посредством може да се предложи да изключват камерите си по време на процеса на брейнсторминг, с цел да могат хората да се разхождат, да си играят с предмети, да блуждаят с взор – предлага Мелани Брукс от Columbia Business School и водещ създател на новото проучване.

Втората част от проучването включва по-голям полеви опит, обхващащ близо 1500 субекта от целия свят. Всички участници са инженери от телекомуникационна компания и са натоварени със задачата да основат хрумвания за нови артикули за компанията.

Двойките още веднъж биват разграничени сред персонални взаимодействащи и виртуално общуващи. Резултатите сочат, че персонално работещите двойки поредно излизат с по-голям размер нови хрумвания спрямо двойките, работили посредством видеоконферентна връзка. Но забавното е, че качеството на крайните хрумвания, определени от всяка двойка, в последна сметка не се разграничава сред двата типа групи.

„ Фактът, че ние възпроизвеждаме негативния резултат на видеоконференцията върху генерирането на хрумвания в нашата пробна среда, допуска, че отрицателният резултат от видеоконферентната връзка евентуално няма да отслабне, в случай че хората са по-запознати със програмен продукт като Zoom или имат повече опит в генерирането на хрумвания и работата дружно с екипите си ”, споделя Брукс, представена от.

Това ново проучване е част от разрастваща се област на изследвания, търсещи плюсовете и минусите на зависимостта от виртуалните работни среди. Миналата година екип от университета Карнеги Мелън показва по какъв начин изключването на видеото по време на умствено интензивна задача може да усъвършенства груповата просветеност на групата.

В друго изследване на Станфордския университет се видяха механизмите, залегнали в основата на така наречен „ отмалялост от Zoom ” – неповторимия феномен, при който дългата видеосреща може да се окаже по-изтощителна от персоналната среща със същото времетраене.