(И вятърът танцува като луд.) Най-хубави са винаги прегръдките, когато сме замръзнали

(И вятърът танцува като вманиачен.)
Най-хубави са постоянно прегръдките,
когато сме замръзнали от студ…
Готова съм. Събрала съм багажа.
И сложих всичко най-необходимо.
Две-три слънца, от мрака да ни пазят,
и споменът, че лятото го има…
Ще взема малко самун, само че на трошици.
И не че с тебе ще изгубим пътя.
Но може би ще срещнем гладни птици,
които ще нахраним с обичта си…
Вода ще взема. Не че ожаднявам,
защото от целувките ти пия.
Но постоянно ще помня, че душата ми
е буйна като морската стихия…
Ще взема сол. За да не се залъгваме,
че пътят ще е сладостен като мед.
Готова съм за зимата. Да тръгваме.
И края на света ще мина. С теб.

Мира Дойчинова