Историята на пандемиите - какво е научило човечеството от тях?
И макар пандемията популацията в света се усилва. Според отчет на Организация на обединените нации, отдаден на световните демографски промени, популацията на света ще се усили с 2 милиарда през идващите 30 години, а през 2050 година ще доближи 9,7 милиарда. Пандемията от Covid-19 не е първата в света. Всичко ще се оправи, само че преди този момент...
Какво в действителност е пандемия?
Терминът произлиза от гръцките думи " пан " – цялостен, и " демос " – народ. Това е демонстрация на инфекциозно заболяване, което се популяризира бързо и по целия свят, като се заразяват доста хора. Обикновено процентът на смъртност е много висок заради обстоятелството, че пандемията се характеризира с появяването на нов вирус, против който хората нямат построен имунитет.
Пандемиите обаче не са нещо ново или нещо свръхестествено, което се случва единствено и само на нас в 21 век . Човечеството ги познава от дълбока античност. Те са били доста различни по тип, а една от най-ранните документирани е Атинската чума . Започва по време на Пелопонеската война, когато Атина се напълва с бежанци и гъстотата на популацията се усилва. Концентрацията на доста хора на едно място е причина за разпространяване на заразата и в резултат на това умират между 75 000 и 100 000 души. Симптомите били тресчица, зачервяване и инфектиране на очите, кихане, кашляне, бодърствуване, стомашно разстройство, а актуалните емидемиолози съпоставят болестта с тиф.
Част от загубите са предвидими – понижаване на броя хора, в това число стопански последствия, само че усещане прави занижаване на морала и непочитането на боговете.
Хората се чувствали изоставени от божествата, в които по този начин надълбоко вярвали до този миг.
А това води до живот, съгласно който няма нищо непозволено. Високата и междинната класа харчат парите си безсистемно, съмнявайки се дали ще съумеят да доживеят да се насладят на богатствата си напълно, а оздравелите (от която и класа да са те) придобивали с изключение на имунитет и обществен авторитет, изключително пред инфектираните. Рядко някой здрав помагал на възпален, тъй като се страхувал, че може да се разболее и да почине. Точно заради тази причина всеобщо събитие била гледката от заболели хора, оставени на произвола на ориста.
Друга пандемия с висок % починали е Антониновата или още позната като Галеновата чума . Смъртността в Рим достигала 2 000 души дневно, а общата – към 5 000 000 души. Описанието на признаците е документирано от фамозния доктор Клавдий Гален, който бил привикан в Рим от двамата императори, откакто епидемията поразила и войските ситуирани в Аквилея – днешна северна Италия. Той споменава треска, диария и фарингит, както и кожен обрив, от време на време изсъхнал, а от време на време гноясал, появяващ се на деветия ден от болестта. Информацията, предоставена от Гален, не дефинира ясно характера на заболяването, само че учените нормално я диагностицират като дребна шарка, към която популацията на империята не е имало имунитет.
Медицината в Древен Рим е била мощно развита, а лекарите – едни от най-скъпо платените. Те препоръчвали изолираност при епидемии – така наречен карантина. Терминът идва от цифрата 40 – quaranta, а тъкмо това е и броят дни, които би трябвало да прекарат мореплавателите, влезнали в контакт със инфектирани хора, на борда на корабите си, преди да стъпят на брега и да се срещнат с околните си. Съвременната карантина обаче рядко е 40 дни. Тя е обвързвана с научни проучвания, основаващи се на строго проследен инкубационен интервал.
Пандемии е имало преди, има в този момент, ще има и за в бъдеще. Но едно е несъмнено – през днешния ден медиците са готови доста повече от преди за всевъзможни обстановки. Развитието на науката също е на доста по-високо ниво. Но до момента в който в предишното лекарите са били едни от най-уважаваните експерти в света, през днешния ден това напълно не е по този начин. Не е задоволително единствено да ги приветстваме от балконите си всяка вечер в 21:00 ч. или да пускаме 3 следващи дни песента на Емил Димитров – " Ако си дал " по българските радиостанции. Нужно е повече – да си останем вкъщи и известно време да практикуваме дистанцията, към която ни приканват. Или както те споделят: " Вие сте у дома. Ние сме на работа. И всичко ще бъде наред! "
Какво чакаме от медицинските сестри през днешния ден, като не ги подкрепихме вчера
Какво в действителност е пандемия?
Терминът произлиза от гръцките думи " пан " – цялостен, и " демос " – народ. Това е демонстрация на инфекциозно заболяване, което се популяризира бързо и по целия свят, като се заразяват доста хора. Обикновено процентът на смъртност е много висок заради обстоятелството, че пандемията се характеризира с появяването на нов вирус, против който хората нямат построен имунитет.
Пандемиите обаче не са нещо ново или нещо свръхестествено, което се случва единствено и само на нас в 21 век . Човечеството ги познава от дълбока античност. Те са били доста различни по тип, а една от най-ранните документирани е Атинската чума . Започва по време на Пелопонеската война, когато Атина се напълва с бежанци и гъстотата на популацията се усилва. Концентрацията на доста хора на едно място е причина за разпространяване на заразата и в резултат на това умират между 75 000 и 100 000 души. Симптомите били тресчица, зачервяване и инфектиране на очите, кихане, кашляне, бодърствуване, стомашно разстройство, а актуалните емидемиолози съпоставят болестта с тиф.
Част от загубите са предвидими – понижаване на броя хора, в това число стопански последствия, само че усещане прави занижаване на морала и непочитането на боговете.
Хората се чувствали изоставени от божествата, в които по този начин надълбоко вярвали до този миг.
А това води до живот, съгласно който няма нищо непозволено. Високата и междинната класа харчат парите си безсистемно, съмнявайки се дали ще съумеят да доживеят да се насладят на богатствата си напълно, а оздравелите (от която и класа да са те) придобивали с изключение на имунитет и обществен авторитет, изключително пред инфектираните. Рядко някой здрав помагал на възпален, тъй като се страхувал, че може да се разболее и да почине. Точно заради тази причина всеобщо събитие била гледката от заболели хора, оставени на произвола на ориста.
Друга пандемия с висок % починали е Антониновата или още позната като Галеновата чума . Смъртността в Рим достигала 2 000 души дневно, а общата – към 5 000 000 души. Описанието на признаците е документирано от фамозния доктор Клавдий Гален, който бил привикан в Рим от двамата императори, откакто епидемията поразила и войските ситуирани в Аквилея – днешна северна Италия. Той споменава треска, диария и фарингит, както и кожен обрив, от време на време изсъхнал, а от време на време гноясал, появяващ се на деветия ден от болестта. Информацията, предоставена от Гален, не дефинира ясно характера на заболяването, само че учените нормално я диагностицират като дребна шарка, към която популацията на империята не е имало имунитет.
Медицината в Древен Рим е била мощно развита, а лекарите – едни от най-скъпо платените. Те препоръчвали изолираност при епидемии – така наречен карантина. Терминът идва от цифрата 40 – quaranta, а тъкмо това е и броят дни, които би трябвало да прекарат мореплавателите, влезнали в контакт със инфектирани хора, на борда на корабите си, преди да стъпят на брега и да се срещнат с околните си. Съвременната карантина обаче рядко е 40 дни. Тя е обвързвана с научни проучвания, основаващи се на строго проследен инкубационен интервал.
Пандемии е имало преди, има в този момент, ще има и за в бъдеще. Но едно е несъмнено – през днешния ден медиците са готови доста повече от преди за всевъзможни обстановки. Развитието на науката също е на доста по-високо ниво. Но до момента в който в предишното лекарите са били едни от най-уважаваните експерти в света, през днешния ден това напълно не е по този начин. Не е задоволително единствено да ги приветстваме от балконите си всяка вечер в 21:00 ч. или да пускаме 3 следващи дни песента на Емил Димитров – " Ако си дал " по българските радиостанции. Нужно е повече – да си останем вкъщи и известно време да практикуваме дистанцията, към която ни приканват. Или както те споделят: " Вие сте у дома. Ние сме на работа. И всичко ще бъде наред! "
Какво чакаме от медицинските сестри през днешния ден, като не ги подкрепихме вчера
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ