Земята е нашият дом, нашият родител ♥ Карл СЕЙГЪН
И най-накрая, в края на нашите скитания, се завръщаме на нашия дребен, нежен, синьо-бял свят, загубен в един галактически океан, който се простира даже оттатък най-смелите ни показа. Това е единствено един свят измежду толкоз доста други. Той може би има значение единствено за нас. Земята е нашият дом, нашият родител. Тук се е появил и развил животът подобен, какъвто го познаваме ние. Тук съзрява човешкият тип. На този свят сме развили у себе си пристрастеността към проучването на Космоса. На него - с тъга и без каквито и да било гаранции - изграждаме ориста си.
Добре пристигнали на планетата Земя - място със синьо азотно небе, океани от течна вода, прохладни гори и меки поляни. Това е свят, който сигурно кипи от живот. Както към този момент споделих, в галактическа вероятност той наподобява прочувствено хубав и рядък; също така - поне за момента - той е и неповторим. Въпреки всичките ни пътувания през времето и пространството, към този момент това е единственият свят, за който знаем сигурно, че на него галактическата материя се е пробудила за живот и схващане. Трябва да има доста такива светове, пръснати в пространството, само че търсенето ни стартира отсам, с цялата мъдрост на мъжете и дамите от нашия тип, насъбрана с доста страдания в продължение на повече от един милион години. Ние имаме привилегията да живеем измежду блестящи и буйно любознателни хора, освен това във време, когато търсенето на познание се радва на всеобща респект. Човешките същества, които в последна сметка могат да проследят произхода си до звездите и понастоящем са отседнали за малко на Земята, са почнали своето дълго пътешестване към дома.
Както са знаели античните основатели на легенди, хората са деца както на земята, по този начин и на небето. По време на своя престой на тази планета сме натрупали рисков постепенен багаж, наследствени пристрастености към експанзия и ритуалност, към послушание пред водача и неприязън към чужденците. Те слагат под въпрос нашето оцеляване. Но също по този начин сме придобили и състрадание към другите, любов към децата ни и към децата на нашите деца, предпочитание да се поучим от историята, както и огромен, извисен и буен разсъдък - очевидно това са сечивата на нашето бъдещо оцеляване и благоденствие. Остава неразбираемо кои аспекти на нашата природа ще надделеят, изключително когато всички наши видения, нашето схващане и вероятностите ни са свързани извънредно със Земята. Или — което е още по-лошо - само с една дребна част от нея. Но над нас се извисява безкраят на Космоса, чака ни вероятност, от която не можем да избягаме. Все още няма безапелационни признаци за съществуването на извънземен разсъдък и това ни кара да се запитаме дали сходните на нашата цивилизации постоянно непреклонно и стремглаво вървят към своето самоизтребление. Когато погледнем Земята от галактическото пространство, не можем да отличим националните граници. Изглежда мъчно да поддържаме фанатичния си етнически, набожен или народен национализъм, когато забележим планетата си като нежен наследник полумесец, който последователно избледнява, с цел да се трансформира в една незначителна светла точица на фона на бастионите на звездната цитадела. Пътешествията уголемяват кръгозора.
Има светове, на които в никакъв случай не е имало живот. Други са били разрушени и изпепелени от галактически произшествия. Ние сме извадили шанс: живи сме; могъщи сме; добруването на нашия тип и нашата цивилизация зависи единствено от нас. Ако ние не приказваме от името на Земята, кой тогава? Ако самите ние не се посветим на своето лично оцеляване, кой ще го направи?
Сега човешкият тип се е заел с едно огромно начинание, което - ако има сполучлив край - ще бъде също толкоз значимо, колкото е било колонизирането на сушата и слизането ни от дърветата. Бавно и нерешително раздираме оковите на Земята - метафорично, като се борим против и укротяваме поривите на по-примитивните същества, които се крият в нас; физически, като се насочваме към планетите и се вслушваме за послания от звездите. Тези две инициативи са неразривно свързани. Вярвам, че всяко едно от тях е нужното авансово изискване за другото. Но нашите старания са ориентирани доста повече към война. Хипнотизирани от взаимното съмнение, не запомнили за типа и планетата, нациите приготвят своята крах. И защото нещата, които вършим, са толкоз ужасяващи, нормално не се замисляме доста върху тях. Но също по този начин наподобява необикновено да изправим неточност, за която не сме помислили.
Нека пазим Земята, нашият дом, красивата бледа синя точица.
Откъс от „ Космос ”, Карл Сейгън
Изображение: tellurideinside.com
Снимки: news.nationalgeographic.com, reddit.com, bigganjatra.org
