Пиер Берже: геният зад империята на Сен Лоран
И даже облеклата от втората приложимост са резултат от труда на хората в Милано, Париж и Ню Йорк, за чиито облекла няма да платим в никакъв случай (защото ненавиждаме модата или тъй като нямаме пари, все тая). Дори да сте я гледали, надали ви е трогнала. Нормално. Никой, който няма даже минимален допир до материята не би се трогнал. Това обаче не прави обстоятелствата по-малко истинни, нито заличава труда на тези, „ префърцунените “, които се имат за диктатори. Онези, чийто труд вие сега може би докосвате без да подозирате.
Мъж, който основава най-влиятелната фешън къща в света, дружно с тази на Шанел. Тя и Сен Лоран са и ще останат на трона вечно. Мъж, който посвещава целия си живот на различен мъж и му дава нужното, с цел да работи и живее – пари, платове, постройка, подиум, поле за изява… и самия себе си. Може би последният мъж, който застава срещу индустриализацията в модата. Мъжът, който основава, ръководи и съхранява фешън къща „ Ив Сен Лоран “. Днес умря Пиер Берже. Човекът, който при започване на 60-те години на ХХ век намира пари от предприемач в Атланта, обезпечава постройка на улица „ Бабилон “ в Париж и дружно с Ив Сен Лоран отваря фешън къща, която мигновено се трансформира в империя. Компанията в продължение на 40 години диктува трендовете, върви няколко крачки пред другите, прави революции, провокира кавги, обществени дебати, задлъжнява и забогатява.
Пиер Берже е от хората, за чието битие масата не подозира. В природата ни нормално не е да се интересуваме от първопричината. Интересуваме се от резултата. Дрехата, която купуваме. Как ни стои, все такива неща. Не се питаме от кое място е пристигнало това нещо. Никой не е и задължен, въпрос на избор. Днес обаче е желателно да отдадем респект на оня, който разреши от модата да се роди жанр.
Днес колоси доста! Модата от дълго време не се основава в ателиета, до които достъп имат единствено аристократките, които не си знаят парите. Гиганти доста, крале – двама. Шанел и Сен Лоран. И всички ние, без значение какво носим, имаме белег от тях. От цяла една просвета, на която основатели са те.
Пиер Берже е индивидът, който няколко десетилетия търпи Ив. Този, който през 1973 година приключва връзката си с него, тъй като не устоя повече, само че остава негов професионален сътрудник до края на живота му. Този, който не позволява на никого да оповестява на Ив, че е болен. Защото го познава. Този, който след гибелта на дизайнера продава всичките предмети, събирани през годините и с парите основава фондация „ Ив Сен Лоран “, чиято цел е да съхранява наследството на Краля. Този, който проправя път на огромните революции в модата за предишния век – смокингът за дами, сбирката „ Попарт “, роклята „ Мондриан “, прет-а-портето, тайорът „ Ив Сен Лоран “, сбирката „ Сафари “…
Дали е значимо да го загатваме на фона на всичко останало, което се случва по света? Какво ще промени това? Нищо, с изключение на, че ще си напомним за дребното хубави неща към нас, зад нас, пред нас. Което не е малко. Нещо маловажно за милиони хора, само че въпреки всичко красиво. Нещо, което да ни подсети, че хубостта е постижима задача. А любовта е възможна…
